Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

"WikiLeaks": Българските медии: липса на пари и морал

16 коментара
"WikiLeaks": Българските медии: липса на пари и морал

Сайтът "Биволъ" публикува превод на грамата, която предишният американски посланик Нанси Макълдауни изготвя до Държавния департамент по времето на мандата си в София. Грамата е посветена на състоянието на медиите и медийната свобода в България и носи цитираното заглавие. Документът е публикуван от "Уикилийкс", с който "Биволъ" има споразумение за сътрудничество.

1. Общ преглед: Българските медии са силно манипулирани и все повече и повече концентрирани в ръцете на няколко души. Репортери и издатели приемат подкупи за да пишат различни материали, да печатат пропаганда под формата на новини и съответно да не печатат информация, която спонсорите им не одобряват.

Очевидно е, че корупцията в медиите ограничава възможността им да служат като глас на гражданското общество. Изборите за национален парламент наближават и последствията от концентрацията на медийната собственост и корумпираната журналистика вече са на пълен показ. Въпреки, че някои независими издания успяват да оцелеят, обществото като цяло е изгубило вяра в конвенционалните медии и все повече се обръща за забавление към жълтата преса.

2. Тъй като има свръхизобилие и на традиционни и на нови издания, много от тях не могат да оцелеят само от приходи от реклама и зависят от дарители. Новите собственици на местните, частни медии, които за разлика от предшествениците си нямат журналистически опит, използват медиите за да влияят на общественото мнение и да подпомагат бизнес интересите си чрез избирателното публикуване на информация и целенасочени атаки. Между главните играчи е наскоро формираният конгломерат Нова Медийна Група, за която се носят слухове, че притежава три национални всекидневника, един регионален вестник и един телевизионен канал, както и, че планира да купи още една телевизия. Групата стартира спринтово през лятото на 2007 г., когато придоби три вестника, един от които – всекидневникът "Телеграф", с 100 000 броя в събота и около 60-70 000 през работните дни, вече е с най-големия тираж. Говори се също, че групата принадлежи на обръча от фирми, близки до настоящия младши коалиционен партньор – политическата партия Движение за права и свободи, ДПС. Жената, която се води шеф на групата, Ирена Кръстева, е бивше официално правителствено лице, без правдоподобни източници на средства, които да ѝ позволят подобна инвестиция.

3. Местните медии редовно практикуват автоцензура и дори имат черни списъци на политици и противникови бизнесмени, за които никога не се пише и които никога не се канят за интервюта. Нова Медийна Група наскоро публикува една и съща статия във всичките си вестници, което беше очевидна и целенасочена атака срещу нейните врагове от бизнеса и политиката. Групата е използвала подобни похвати поне два пъти преди това – по време на газовата криза през януари и на кризата с боклука в София през април. Националните всекидневници "Сега" и "Стандарт" са критикувани заради това, че, макар и по-деликатно, изразяват интересите на собствениците си – бизнес магнати. Подобни тенденции се наблюдават и в телевизиите, само че цената за хора с бизнес и политически интереси там е много по-висока.

4. Като контраст германската медийна група ВАЦ, която притежава два всекидневника – "Труд" и "24 часа", с общ тираж от 150 000, се смята за по-фокусирана върху основните неща. И в двата вестника напоследък има по-сензационни статии, тъй като се поставя акцент върху приходите, което води до намаляване на общото качество. Понеже чуждестранните собственици нямат познания и интерес към местната политическа сцена, главните редактори на тези вестници са хората определящи какво ще се пише за вътрешната политика. Макар, че не е известно тези вестници да имат черни списъци, на някои политици се дава съвсем ясно предимство при отразяването, базирано на лични приятелства на главните редактори, както се твърди.

5. С появата на нови медии и безбройни вестници с кратко съществуване, много от конвенционалните такива се оплакват, че броят на читателите им е намалял. По време на предизборната кампания, редакторите съобщават за още по-голямо намаление понеже читателите "знаели“, че статиите са платени. Фирмите от своя страна намаляват рекламите си и вместо това работят като посредници купуващи рекламни места за политически партии. С намаляването на приходите и броя на репортерите им по-малките вестници понякога прибягват към отразяване на новините чрез гледане на телевизия.

Големите вестници, въпреки че също са притиснати, продължават да имат достатъчно персонал, което им позволява да отразяват най-главните събития. В частни разговори журналистите казват, че политическите партии плащат на репортери, редактори и телевизионни продуценти за интервюта и новини, които се публикуват без каквато и да е информация за финансирането им. Освен това политическите партии открито спонсорират вестници, като "Дума" (на социалистите) и вестник "Атака" и телевизия "Скат", спонсорирани от националистическата партия "Атака" – те са лесни за идентифициране.

6. Българското общество, свикнало на манипулацията на пресата, се обърна към жълтите издания. Пазарът на печатните медии се наводни с кратко-съществуващи жълти вестници с анонимни собственици. Редактори в конвенционални медии твърдят, че тези собственици оперират в сивия сектор, без да плащат данъци и без каквато и да е журналистическа етика. Поради неясната собственост и преобладаващите неподписани материали, обществото не е защитено от клеветническите статии отпечатани в жълтата преса. Жълтите седмичници "Уикенд" и "Шоу" са сред най-популярните и влиятелните, с общ тираж от 400 000 броя. Неимоверното увеличение на броя на читателите им кара дори сериозни политици да се съгласяват да дават интервюта за тях. Само дни преди изборите премиерът даде обширно интервю за "Уикенд", където рекламира идеите на партията си.

7. Кандидатите от всички страни на политическото пространство знаят как точно се играе играта. Журналисти описват настоящите силни залози за медийно влияние като част от продължителна традиция, при която политически фигури инвестират в медиите, когато властта им се разклати. Социалистите и либералната царска партия също имат утвърдени традиции в заплащането за медийно покритие. Опозиционните, дясно-центристки партии (ДСБ и СДС) в миналото са плащали само за реклама. Също така в миналото ГЕРБ разчитаха на харизмата на неформалния си лидер Бойко Борисов, който често директно се обажда на журналисти или им праща СМС-и.

8. Коментар: Болшинството от българите се осведомяват за по-важните новини от телевизията. Печатните медии обаче са основния фактор за влияние върху общественото мнение и много телевизионни програми показват заглавия и статии от вестници, което разширява това влияние далеч извън пределите на тиража им. Като цяло играчите от сивия сектор и практиките на бизнеса са сериозна заплаха за разследващата журналистика и медийния плурализъм в България.  

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

16 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Анонимен
    #16

    браwо номер едно, много добре римувано и вярно!

  2. Анонимен
    #15

    до N°12, ами едно време наистина ги използвахме за тоалетна хартия, сегашните обаче много цапат...и в пряк и преносен смисъл!

  3. Анонимен
    #14

    "да служат като глас на гражданското общество"...а къде го това гражданското общество?!

  4. Анонимен
    #13

    Аз съм един горд гражданин! През последните 3 години не съм купил нито един вестник! :))

  5. Анонимен
    #12

    Защо изобщо тъпите българи четат вестници? Аз си купувам тоалетна хартия и съм доволен.

  6. БРАВО!
    #11
  7. XLL
    #10
  8. G-n Nikoj
    #9
  9. N
    #8
  10. 42
    #7

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.