"Яневагейт": Държавата умишлено загубила арбитражно дело за БТК в полза на "Делян"

Държавата в лицето на Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол (АПСК) умишлено е загубила делото за БТК пред арбитражния съд в Париж в полза на "на Делян фирмата". Оттогава известният адвокат и собственик на издателство "Сиела" Иван Тодоров има достъп до "горе" – при "Делян".

Това е темата на разговор между адвокат Момчил Мондешки и бившите съдийки Владимира Янева и Румяна Ченалова от поредния епизод на скандалния запис "Яневагейт", публикуван в "Биволъ".

В него юристът, който единствен не беше изслушан от ВСС по проверката на скандала, защото не беше открит, очевидно разказва на събеседничките си за отношенията между депутата от ДПС Делян Пеевски и Иван Тодоров. По думите му двамата се сближили, след като Тодоров представлявал в Париж БТК, а адвокатът на АПСК – Явор Камбуров, "загуби умишлено".

Момчил Мондешки: Ахъм.

Румяна Ченалова: Що той?

Мондешки: С'я вече можеш съвсем спокойно да се видиш с Мария, на Младен адвокатката, която си виждала два-три пъти долу при Катя. Да ти обясни за какво, какво говори с цялата си наглост, за тебе. Преди нали трябваше все пак да се пазиш да не би случайно тя..., а сега, просто можеш да я видиш. Не го е срам. Ходи горе постоянно.

Владимира Янева: При кой?

Мондешки: Делян, Делян.

Ченалова: Как па се е намърдал там?

Мондешки: Мм. Още преди време, когато течеше делото с БТК, за уволнените 114 000 души. Т'ва беше част от приватизационната сделка да не се уволнят в продължение на две години. Бяха уволнени и сумата беше около 30 милиона обезщетение, което трябваше да плати на Делян фирмата. Тогава Пандуров (визира Камбуров – бел. ред.) защитаваше Агенцията за следприватизационен контрол, Иван Тодоров – БТК. Тогава Явор Камбуров загуби умишлено.

Янева: Мм.

Мондешки: Мда, така че... Още тогава работеше, това беше преди шест години. Познават се.

Янева: Аз съм говорила с Делян, знам, че се познават.

Мондешки: Работят. Иван Тодоров е толкова нахален, че ти го гониш през вратата той влиза през прозореца. Нищо не остава скрито, така че то ще излезе. Цецо Банков излита.

Янева: Що?

Мондешки: Като синдик. Министърът (Христо Иванов – бел.ред.) го е предложил да го заличат заради украинския посланик.

Ченалова: Абе ужас.

Янева: (не се разбира) делото. И не, не, не.

Мондешки: Излита. Ани Миленкова излетя.

Ченалова: Така ли? Защо?

Мондешки: Лишиха я от права, по т'ва.

Ченалова: По кое?

Мондешки: Няма право да бъде арбитър повече никога и са дали за предложение да я заличат като синдик.

Ченалова: Защо?

Мондешки: Еми арбитър заради някакво дело по арбитража, по което пуснали сигнал. Значи в момента пусне ли се сигнал по някое дело, министърът веднага го приключва.
Ченалова: Брее, то тоя май, ще яде дърво

Мондешки: Той пък що не яде бой?

Потърсен за коментар по повод твърденията в записа, адвокат Тодоров е изпратил на "Биволъ" писмена позиция, в която отрича възможността въпросното дело в Париж да е било загубено умишлено от АПСК, както и това, че е близък с Пеевски. Mediapool публикува целия му отговор без редакторска намеса:

Фирмата, която представлявахме по време международното арбитражно дело, за което Бивол пише, беше Неф Телеком България и в нея акционери бяха 15-20 реални и главно чуждестранни акционери. Поради тази причина не виждам никакъв начин тя да е била притежавана от г-н Пеевски. Между другото това лесно може да се провери. Много е нелепо и жалко, когато някой дрънка без да се е поинтересувал как в действителност стоят нещата.

Кантората, в която работя сме адвокати на БТК от приватизацията през 2003 г. Смениха се много собственици, но управляващият екип на компанията явно е бил доволен от нас и поради това не сме били сменяни при промяна на собствеността. По тази линия бяхме привлечени и като адвокати на Неф Телеком България, в което няма нищо необичайно. Само да спомена, че доколкото си спомням делото започна още през 2009 г., когато нямаше и помен даже от приказки за връзка между г-н Пеевски и БТК. Във всички международни юридически справочници ние сме на първо място по Litigation и Arbitration и е съвсем нормално да ни търсят по международни арбитражни дела.

Наистина се смяхме с колегите, като прочетохме как по едно арбитражно дело, което е водено от фирмата, в която работя, адвокатът на насрещната страна Явор Камбуров, бил направил така, че неговият клиент да загуби делото срещу защитавания от нас клиент.

Ако това твърдение действително е казано от действащ адвокат – както се твърди че това бил адв. Кирил Мондешки – то със сигурност мога да твърдя, че колегата никога не е участвал в международно арбитражно дело и никога не е чел подобно решение, включително по конкретното дело.

Всеки клиент по големите арбитражни дела има сериозни правни отдели. И тези правни отдели участват в подготовката на делото и в частност на документацията. Ако някоя адвокатска фирма тръгне да губи умишлено дело, това със сигурност незабавно ще се забележи от юристите в съответния правен отдел. Нещо повече – липсата на активност ще се забележи и от арбитражния съд. Това би нанесло неимоверно много-по-големи вреди на всяка една сериозна адвокатска фирма, много повече отколкото да ѝ дадат някакви пари.

А как ще се обясни на целия екип юристи, работещи по дадено арбитражно дело, че трябва да то да бъде загубено? И колцина ще се съгласят с подобно нещо. Няма сериозна адвокатска фирма, която да постъпи така.

Ако се прочете арбитражното решение по съответното дело и се види документацията по него, ще се разбере, че кантората на адв. Камбуров е хвърляла големи усилия да спечели делото, представени са огромен брой документи, правни искания и сериозни становища. Даже беше поискан отвод на единия от арбитрите – доста нетипично за адвокат, който иска да загуби дело. Всички, които познават адвокатите от фирмата на адв. Камбуров и самия адв. Камбуров знаят, че подобни твърдения как фирмата му нарочно загубила дело, са пълни глупости и са израз на липса на елементарен опит по това как се водят международни арбитражни дела. Което ме кара да мисля, че голяма част от това, което записваните говорят са просто измишльотини. Още повече че адвокатската кантора на адв. Камбурова се ползва с висок авторитет и фигурира сред най-добрите фирми във всички международни юридически справочници.

За голяма радост международните арбитражни състави по никакъв начин не могат да бъдат купени. Поради много причини – това са авторитетни юристи, с високи доходи, с много високи хонорари като арбитри. Да би се намекнало някъде за подобна случка за даден арбитър и неговото бъдеще като арбитър и въобще като юрист на международната сцена приключва. Никой арбитър в световен арбитраж няма да си позволи това.

Що се отнася до конкретното международно арбитражно дело, то нямаше как да бъде спечелено от държавата. Поради простата причина, че клиентът ни не е страна по договора за приватизация, който е в предмета на делото и няма как да отговаря вместо страна по договора. Който и да беше на мястото на фирмата на адв. Камбуров, щеше да загуби делото.

Това ме кара да мисля, че нещата, които се говорят от тримата записани колеги, са много далеч от истината –дали умишлено, дали поради други причини – не знам. Така че каквото и да говорят – просто вече не бих могъл да им вярвам за каквото и да било.

Фирмата в която работя има най-много международни арбитражни дела. Ще отбележа, че никога не сме се уреждали да сме адвокати на държавата – винаги са ни наемали срещу нея. Това също е показателно. Досега, може би и поради късмет, сме спечелили всички. И не е имало как изключително авторитетните български и чуждестранни фирми, защитаващи отсрещните страни, да правят все така, че клиентите им да губят. Последното голямо арбитражно дело (най-голямото в България) беше на Атомстройекспорт срещу Белене, което също спечелихме заедно с чуждестранните ни партньори. А адвокатът на държавата беше една от най-авторитетните международни адвокатски фирми – лидер в арбитражните производства.

Още повече ме развесели как съм бил ходил "горе" при г-н Пеевски. Преди време във всички медии, свързани с г-н Пеевски, писаха неща, които звучаха неблагоприятно за мен. Включително се публикуваха някакви смс-и, които с разпечатка от телефона ми показах, че са фалшиви. Интересно как съм се имал с човек, който е инициирал писания срещу мен. Да не говорим, че още през далечната 2003 г. при приватизацията на БТК, аз водих всичките дела срещу турския КОЧ Холдинг. Тогава държавата в лицето на Министерския съвет и Агенцията за приватизация взеха решения в полза на КОЧ Холдинг, които бяха отменени от съда. Не знам дали това е добра основа за симпатия с определени кръгове.

Бидейки кантора, която води големи дела и консултира големи сделки, съвсем нормално е да бъдем повод за разговори в юридическите среди. Но все пак съм имал надежда тези разговори да не са очевидни глупости. Вероятно подобни словоблудства ще има и за напред – нищо ново под слънцето. Вместо такива разговори, колко по-добре щеше да се използва това време да се напише една статия, учебник или да се каже нещо смислено.

Нямам представа дали въпросните разговори на тримата записвани са автентични или манипулирани или някои неща са нарочно казвани. Но поради очевидните разминавания между думите на тези хора и очевидните факти, смятам, че не си заслужава да се обръща повече внимание на подобни махленски приказки или украсени небивалици. Не твърдя, че тези хора не могат да кажат случайно и нещо вярно. Но достоверността е нулева.

Хубавото на всичко това е, че човек все пак свиква с глупостите и злобата – все пак това е България.