Юлиан Войнов: Добре ще е казусът с КТБ да се реши пазарно с по-малко участие на държавата

Коалиция "Десните" настоява за пазарно спасяване на КТБ с участие на държавата. Продължавате ли да подкрепяте тази позиция, при положение, че одитът на БНБ все още не е установил каква точно е капиталовата дупка и не е ясно какви средства ще са нужни?

Ние от коалиция "Десните" действително смятаме, че трябва да се намери пазарен механизъм за спасяване на банката. В началото на кризата с нея имаше много повече опции за решаването ѝ, но към момента вариантите са общо-взето два. Първият - да се намерят и ангажират акционерите в КТБ, които да налеят сериозен ресурс, за да могат да посрещнат ликвидния проблем, който ще се отвори веднага, щом банката започне да работи, и да се ограничи възможността за използване на публичен ресурс за спасяване на КТБ.

Вторият - да се приложи Законът за гарантиране на влоговете, където изрично е казано, че се изплащат депозити до 100 хил. евро.

Кой вариант е за предпочитане?

Вторият вариант е по-малко предпочитаният. При него ще пострадат значителна част от депозантите, сред които са и доста български фирми със значителен ресурс, блокиран в банката. Така че не можем да се абстрахираме от този проблем, защото пари на бизнеса, както и на държавни и общински предприятия ще бъдат загубени, а държавата ще бъде принудена да налее около 3.7 млрд. лв. на базата на изнесените към момента данни.

Това означава, че ще е нужен държавен заем от около 1.5-1.6 млрд. лв., който да допълни наличните средства на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, за да се покрият разходите по изплащането само на гарантираните влогове.

Затова от рационална гледна точка това е неприемлив вариант. Всеки друг, който води до намаляване на ресурса, който държавата трябва да даде, а и бизнесът да може да вземе не до сто хиляди евро, а приблизително до максимума от вложенията си, е много по-добър.

В момента Корпоративна търговска банка е в такова състояние, в което единствените, които могат да я спасят, са акционерите и свързаните с тях фирми и фондове.

Какъв би бил интересът им да оздравят банката?

Действително за акционерите е икономически неизгодно да излеят огромен финансов ресурс, който в мига на отваряне на банката ще бъде под натиска на вложителите. Това означава, че акционерите и компаниите, ангажирани със спасяването на банката, ще трябва да приготвят за този първи момент поне 3-4 млрд. лв.

От гледна точка на икономическата логика е напълно безсмислено спасяването на банка с балансово число 6-7 млрд. лв., в която трябва да се налеят поне 4 млрд. лв. В ситуацията, в която е България, за възвръщането на тези 4 млрд. лв. ще са необходими не години, а десетилетия.

От тази позиция акционерите, изразявайки желание да спасят банката, търсят някаква гаранция, че, първо, ще имат подкрепата на държавата, и второ - че държавата няма да продължи да натиска КТБ и да я води към фалит. Една от причините да се стигне до тази ситуация с банката бе натискът върху нея на определени групи, свързани с властта, включително и партийни функционери.

Когато акционерите търсят вариант за спасяване на банката, трябва да се преценят възможностите за намесата на държавата.

Ако държавата трябва да вкара в банката приблизително 3.7 млрд. лв. според изискванията на закона, или да даде около 1 млрд. лв., защото другите пари ще предоставят акционерите, за предпочитане е вторият вариант.

Проблемите, които се създадоха около КТБ, се насложиха политически и всички разговори в обществото за варианта държавна намеса се пречупиха през този ъгъл, като твърдението е, че така се отива едва ли не до спасяване на "виновните" акционери.

Въпреки че го има този момент, става дума за наливане на минимален държавен ресурс. Трябва да се осъзнае, че проблемът с КТБ изисква политическо решение от следващия парламент. От него зависи финансовата стабилност на държавата и премахването на опасността от икономически последици. В крайна сметка става дума за националната сигурност, защото никой няма представа едно неправилно решение за КТБ как ще повлияе на всички останали играчи на финансовия пазар.

В момента проблемът не е в прехвърлянето на отговорността на предишните правителства за грешни решения, а да се вземе най-правилното решение.

Вашата коалиция поставя под съмнение ефективността на БНБ и КФН като регулаторни органи и предлага концентрацията им в един мощен орган. Защо смятате, че такъв орган ще работи по-добре?

Много може да се говори как се назначават членове и служители на тези органи, какъв натиск се оказва върху назначенията. Но независимостта на регулаторните органи, която е гарантирана по закон, в действителност не се спазва. А за да се премахне липсата на комуникация между двата органа - БНБ и КФН, предлагаме обединяването им. То не трябва да е механично, а да е следствие на цялостна реформа в регулациите на банковия и финансовия сектор, така че новата институция да има широк и всеобхватен поглед какво се случва на пазара.

С какво реално би се променила ситуацията, ако България се присъедини към Европейския банков съюз, което вие подкрепяте?

Присъединяването на България към този банков съюз няма да реши проблемите ѝ с магическа пръчка. Надзорът на банките, който ще се прехвърли към Европейската централна банка, ще се упражнява директно само върху трите най-големи банки на България. Останалите остават под надзора на националния регулатор.

Важната особеност е, че когато ЕЦБ упражнява надзор върху трите най-големи банки, тези институции ще бъдат принудени да приведат практиките си към изискванията на ЕЦБ. Няма начин тези практики да не окажат влияние и върху останалите банки в страната. Няма начин БНБ да не е много по-внимателна, защото винаги ще усеща "дишането във врата" на ЕЦБ.

При всички случаи представители на ЕЦБ ще работят с БНБ. Те ще оказват влияние, да не казвам натиск, което влияние за мене лично и за нас като политически сила ще бъде по-скоро положително, отколкото отрицателно.

Нужни ли са още законови промени, свързани с банковия сектор?

Има директива на ЕС за гарантиране на влоговете на гражданите, а българското законодателство не отговаря 100% на нея. Това породи коментари и размяна на писма между ЕЦБ от една страна и БНБ и българското правителство от друга. Българското законодателство се разминава с европейските изисквания в случаите на установен ликвиден проблем, Когато се установи, че една банка не е ликвидна, 20 дни след документалното установяване на ликвидния проблем Фондът за гарантиране на влоговете трябва да започне да ги изплаща.

В българското законодателство съществува така нареченият специален надзор, който разрешава на БНБ да затвори една неликвидна банка за срок до шест месеца и от друга страна в Закона за гарантиране влоговете в банките е записано, че Фондът за гарантиране на влоговете може да се намеси едва след като бъде отнет лицензът на затворената банка. В момента ние се намираме в тази ситуация, защото не са изцяло транспонирани изискванията на европейската директива и нито депозантите получават парите си, нито виждаме БНБ да предприема някакви сериозни стъпки за решаване на този ликвиден проблем, за да не се стига до този шестмесечен срок, към който вървим.

Така че във всички случаи е необходима промяна в българското законодателство. Кризата дава възможност да се направят такива промени, които да не допуснат занапред втори подобен случай, защото той може да бъде разрушителен за банковата система и за цялата икономика.

Ако се приложат пазарни механизми за оздравяване на КТБ, ще са нужни и публични средства. А за да се осигурят, ще е нужна актуализация на бюджета. Вашата коалиция се обяви срещу този акт. Още ли сте на това мнение?

Ние не приемаме апокалиптичното говорене, ширещо се в българското общество и налагано от определени политически сили, най-вече от ГЕРБ, че държавата е пред срив, че бюджетният дефицит може да стигне 6-7% от БВП, което е безумие да се твърди, и че трябва да се теглят кредити от порядъка на 6-7 до 10 млрд. лв. Ако България има нещо, което беше съхранено за последните 15 години, това е финансовата и макроикономическата стабилност. Във всички останали сфери виждаме сериозни проблеми поради нежеланието на политическите сили на власт след 2001 г. да предприемат и завършат започнатите от правителството на ОДС реформи.

Тук не става въпрос, че не трябва да се прави актуализация на бюджета. Трябва да се прецени каква точно е необходимостта обаче. На първо място е необходимо да се спре с апокалиптичното говорене, а на второ - да се направи истински анализ и да се види дали в този бюджет има буфери, които да предпазят да не се получи свръхдефицит.

На трето място да се види по отделните пера на бюджета къде има съществени преразходи, за да се работи по тяхното свиване.

На четвърто - да се прецени къде може да се повиши изпълнението на приходите.

На пето място - да се направи оценка в останалите проблемни сектори - енергетиката, здравеопазването и т.н. какво да се предприеме, за да се намали съществуващият дефицит. Защото в енергетиката едно от действията е повишаване на цената на тока, но от друга страна могат да се търсят резерви в самата енергийна система. В нея има централи и електропреносни предприятия, които не правят инвестиции и работят на загуба, а от друга страна има дружества със свръхпечалби.

След като се види цялата картина по отношение на бюджета, тогава да се вземе решение - толкова ще е дефицитът и ще се вземат толкова кредити.

Ние сме против всички разходи да се покрият със заеми.

Кои са най-важните реформи, от които, според вас, се нуждае страната и кой може да го извърши?

Огромният проблем на България в последните 15 години е, че не продължиха да се правят реформите, започнати по време на правителството на ОДС през 1997-2001 г. Огромният проблем на българската политическа класа е, че партиите на власт са движени само от желанието да са във властта. В резултат на това се появява желанието да искаш да се харесаш на всички, което ти пречи да правиш реформи. И не само че спираш, а като видиш, че не се харесва, започваш да правиш нещо коренно различно от това, което преди това си заявил, както по времето на правителството на Бойко Борисов.

По този начин държавата няма как да се развива.
Ние разбираме всички проблеми, натрупани и в икономиката, и в обществото, и в политиката. Това, което трябва да се направи, ние сме написали в нашата програма и сме убедени, че това е пътят, който България трябва да следва. Заявяваме не само готовност да направим тези реформи, независимо какъв ще е резултатът на изборите и нашето политическо бъдеще, а и защото знаем как да го направим. Хората в нашата коалиция са правили тези реформи. Затова казваме на нашите поддръжници и симпатизанти - подкрепете ни, защото не само знаем как да правим реформи, но и сме ги правили.

Какво казва политическият прагматизъм? Привърженик ли е вашата формация на широка експертна коалиция? На дясна коалиция? На програмно управление?

Политическият прагматизъм казва, че реформи в България могат да се извършат от хора, които не са се провалили и които знаят как се правят. В момента и трите големи партии, които заявяват управленски амбиции - ГЕРБ, БСП и ДПС - се провалиха в управлението на държавата.

Няма как при това положение ние да считаме, че ако влезем в някакво коалиционно споразумение с която и да било от тези партии, такова управление ще бъде успешно. Няма как хора, които са довели държавата до настоящото състояние, да бъдат в един екип с хора, които знаят и могат да правят реформи.

Ако не получим убедително мнозинство, а ние сме млада формация, няма да влизаме в никакви коалиционни отношения с партиите на статуквото, които са се провалили в опитите си за управление на държавата.

Но за да бъдем реалисти, заявяваме, че ще подкрепяме конкретни политики без задкулисни уговорки.

Докога ще има две, три, пет формации, които се обявяват за десни, които дърпат към себе си част от някога многобройните симпатизанти на "старата" десница и отблъскват друга част? Защо е тази раздробеност? Личностни ли са раздорите с Реформаторския блок?

Разликата между нас и Реформаторския блок е дълбоко принципна. Аз идвам от структурите на ДСБ, знам каква партия беше ДСБ преди една година и каква беше преди два месеца, когато се разделих с нея. Знам как качествени хора си тръгнаха, разочаровани от начина, по който се управлява партията, начин, който беше пренесен и в управлението на блока.

Не искам да говоря срещу блока. Нека това, което са си набелязали като действия, да го осъществят. Но ние не можем да приемем, че структура, в която съществуват непрекъснати сблъсъци между партиите, когато една партия иска да натрие носа на друга, може в бъдеще да предприеме смислени действия. Тези неща са прекалено видими дори за хора, които не са близки нито на Реформаторския блок, нито на "Десните".

Най-важното е, че Реформаторският блок зави категорично към центъра, изостави десните идеи, с които навремето бе създаден СДС и чийто продължител след това бе ДСБ. Създадена бе някаква либерална дясно-центристка структура.

Всъщност хората, които се разочароваха от случилото се, буквално ни задължиха да създадем проекта "Десните", който да се яви алтернатива на тази безизходица, която се нарича Реформаторски блок в момента.

Ние сме представители на тези хора. Те искат да гласуват за автентичното дясно, за личности, които са се доказали в живота, които са правили реформи.

По-добре да има такава политическа структура, която да предлага политическо представителство на тези избиратели, отколкото гласовете им да бъдат безвъзвратно загубени.