Юнкер: "Европа на различни скорости" няма да е нова Желязна завеса

Европа на различни скорости, която някои европейски лидери подкрепят, предизвиквайки недоволството на източноевропейските страни, няма за цел да създаде нова Желязна завеса, заяви председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.

"Забелязах, не без изненада, че някои колеги виждат в това въвеждането на нова разделителна линия, нещо като нова Желязна завеса между Изтока и Запада. Нямаме подобни намерения", заяви Юнкер на пресконференция в Брюксел.

Лидерите на страните от ЕС се опитаха в петък да сближат позициите си по бъдещето на ЕС и да подготвят обща декларация, която да публикуват на 25 март, когато се отбелязват 60 години от подписването на Римския договор. Преговорите в петък в Брюксел минаха без участието на Великобритания.

Но някои страни от Източна Европа, начело с Полша и Унгария, са против това в този текст да се говори за напредък на малки групи страни по определени теми, отделно от останалите. Източноевропейски лидери се опасяват, че тези, които откажат да участват във формите на "засилено сътрудничество", де факто ще имат по-малко влияние върху процеса на вземане на решение и рискуват да станат "страни от втора зона".

"Така наречената Европа на различни скорости вече съществува, и то не само по отношение на еврозоната или Шенгенското пространство", добави Юнкер.

Развитието на Европа на различни скорости е един от петте сценария за бъдещето на ЕС след Брекзит, които той предложи за обсъждане миналата седмица. Лидерите на четирите най-големи европейски сили – Германия, Франция, Испания и Италия, се обединиха около нея, но новите страни членки категорично се обявиха срещу подобна идея.

"Не се опитваме да променим договорите. "Засилени форми на сътрудничество" са създадени даже в рамките на Еврогрупата, подчерта председателят на Европейската комисия. 10 от общо 19-те страни, приели общата валута, решиха да си сътрудничат за въвеждането на данък върху финансовите транзакции", заяви Юнкер.

Той призова европейските лидери към енергични действия в момент, когато еврофобски и популистки формации може да постигнат успехи на изборите в няколко европейски страни през идните месеци, започвайки с парламентарните избори на 15 март в Холандия.

"Убедените европейци, които не се помръдват, не стигат толкова далеч, колкото спринтиращите популисти", каза той.

По време на срещата в Брюксел Германия и Франция потвърдиха призивите си ЕС да приемат сценария за "Европа на различни скорости", за да се справят с изпитанието на Брекзита. Страни като Белгия, Люксембург и Испания са подкрепили тази идея. Страните от Източна Европа, особено Полша, Унгария, Чехия и Словакия, се обявяват против, отбелязва Франс прес. Според европейски източници по време на обсъждането се е стигнало до размяна на остри реплики между представителите на различните страни.

ЕС ще реагира на британската нота за Брекзит за 48 часа

Председателят на Европейската комисия коментира още, че не харесва идеята за Брекзит, "защото бих искал да сме в една лодка с британците".

"Надявам се, че някой ден те ще се качат отново в лодката", заяви той.

Председателят на Европейския съвет Доналд Туск, цитиран от Ройтерс, съобщи, че институциите на Европейския съюз ще бъдат готови да реагират до 48 часа, след като Великобритания официално задейства член 50 от Лисабонския договор, уведомявайки за решението си да напусне ЕС.

Лондон още преди доста време съобщи, че ще представи такова формално уведомление до края на март, след като британците се произнесоха на референдум за излизане от Евросъюза през юни м.г.

Британската уведомителна нота ще сложи началото на юридически процес, който ще трае две години. През това време Лондон ще преговаря за условията на развода с ЕС. Британската премиерка Тереза Мей се надява, че през това време ще може да обсъжда и бъдещите търговски и други връзки с бившите си европартньори.

Германската канцлерка Ангела Меркел каза, че в зависимост от това кога точно ще пристигне британската нота, лидерите на ЕС ще се съберат на специална среща на върха, на която ще договорят основните насоки на преговорите, които Европейската комисия ще води за развода с Великобритания.

"Ако (британското) писмо пристигне следващата седмица, специалният съмит ще бъде на 6 април", каза Меркел на пресконференция.

"Ако то пристигне по-късно от другата седмица, тогава ние ще трябва да намерим дата след 6 април. Ние сме напълно готови и ще изчакаме с интерес. Но на коя дата през март ще пристигне то, не е от толкова голямо значение", посочи Меркел.

Меркел вижда ЕС като "единство в многообразието"

Меркел коментира още, че на срещата на високо равнище в Рим по повод 60-ата годишнина от Римския договор ЕС ще утвърди своето "единство в многообразието".

"Девизът е, че сме единни, но единни в многообразието", обясни тя, коментирайки целта на срещата на високо равнище в Рим, където ще се съберат 27-те страни членки на ЕС без Великобритания.

Този девиз "винаги присъстваше през последните шест десетилетия", подчерта Меркел на пресконференция днес.

"Искаме, и всички са съгласни, да дадем знак за единство и солидарност", добави тя, припомняйки, че ЕС е модел за успех, въпреки всички проблеми, с които се сблъсква.

Полша няма да участва в преговори за Европа на няколко скорости

Полският премиер Беата Шидло от своя страна категорично отхвърли плановете за развиване на взаимоотношенията между страните от ЕС на различни скорости и каза, че няма да приеме каквито и да е било разговори в тази посока.

Тя коментира, че Полша няма да позволи на държавите от "стара" Европа да извършва шантаж с пари, допълвайки, че спазването на европейските норми не може да се купи с пари.

Шидло визира коментар на френския президент Франсоа Оланд, че "правилата са ваши, но средствата са наши“. Тя добави още, че няма намерение да "коментира сериозно президент с четири процента подкрепа“ в родината си.

"Ако лидерите на ЕС смятат, че може да шантажират с пари, то пред Европейския съюз има тъжни перспективи. Не може на държави в нашия регион да се гледа като на страни, които трябва да са благодарни за членството в ЕС“, допълни още тя, посочвайки, че "формулировки от този вид задълбочават конфликтите“.

В края на изказването си тя заяви, че трябва вече да се остави темата с преизбирането на Туск и вместо това да се обсъждат нещата, които са "много по-важни“, а именно реформа на ЕС.

Вчера лидерите на ЕС преизбраха Доналд Туск за председател на Европейския съвет, въпреки съпротивата на собствената му страна,.

България ще настоява за продължаване на кохезионната политика

Президентът Румен Радев, който представи България на срещата на върха на ЕС, съобщи от своя страна, че е внесъл текст, който да гарантира продължаването на кохезионната политика.

"Предложих да се премахнат всички текстове, които противоречат на принципите за единство и солидарност на съюза. Текстовете, които предложих, са за продължаване на кохезионната политика. Нека не гледаме на ЕС като на дойна крава. В никакъв случай. Трябва да се стремим с нашата вътрешна политика и с нашите действия да бъдем пълноправни и достойни членове на този ЕС. Получаваме много от ЕС. За последните 10 години публичните инвестиции, получени под формата на европейски фондове, са 40 процента от всички публични инвестиции. През 2013 г. те достигат дори 80 процента. Това е страшно много", заяви Радев.

"Друг е въпросът как ние разходваме тези инвестиции. Вътре в България трябва да отворим много сериозен дебат на тази тема", добави той.

Той посочи още, че от друга страна трябва да бъдем солидарни и да подкрепяме единството на съюза - като ценностна ориентация и като реални действия, не само на думи.

България прави много компромиси, но очаква разбиране

"Единството означава компромиси. Мисля, че България прави страшно много компромиси. Споделих, вече при свършения факт СЕТА, че подкрепяйки в миналото СЕТА, България прави компромис, защото според мен и според анализатори, за силни и устойчиви икономики СЕТА е огромно предимство. За слаби и крехки икономики СЕТА е заплаха. Българският народ и българската държава правят своите жертви в името на солидарността и принципите на ЕС".

По думите на Радев така е и с плана "Юнкер", който облагодетелства силните икономики, бизнеса в развитите държави, но пак сме го подкрепили.

"България е надежден пазител на външните граници на ЕС, правим всичко възможно и заделяме големи средства като процент от БВП, за да опазваме тази граница. Пак е въпрос на компромис в името на солидарността на ЕС и това трябва да бъде отчетено, заяви президентът. Българският потребител също прави компромиси - храни с различен стандарт, да не кажа и на по-високи цени. Трудещите се също правят компромиси - инвестициите, които идват при нас, са прекрасни, но цената на труда е много по-ниска за същите усилия и интелект, които влагат нашите работници и инженери. Тоест, ние плащаме солидарността не с думи, а с реални компромиси и действия.“

Радев: Трябват реформи и борба срещу корупцията

Президентът посочи, че България трябва да продължи с важни структурни реформи.

"Това получаване на еврофондове до момента не изпълни своето предназначение за социална конвергенция - няма такава на практика. Само 0.8 процента е ефектът върху жизнения стандарт на българите. Трябва да бъде много по-гъвкава нашата политика за еврофондовете, трябва да бъде ориентирана към много повече във вложения, освен в инфраструктура, която е важна, но и в развитие на човешкия капитал, повече средства за образование, здравеопазване, спорт, конкурентоспособност на малкия и средния бизнес, за развитие на икономиката. Много е важно - трябва да има върховенство на закона, то трябва да се укрепи.“

По думите му трябва категорична борба с корупцията и източването на еврофондове, създаване на ясни правила в работата на всички правоохранителни и правораздавателни органи, сериозни реформи в правосъдната система, образованието, здравеопазването, икономическата сфера.

"Ако не направим това, няма кой да ни чака. Формално или неформално, водещите държави ще вървят на своите скорости", коментира президентът, цитиран от БТА.