Юнкер успокои "моя приятел Бойко", че и наблюдението на България ще приключи

Механизмът за наблюдение на България в сферата на правосъдието и вътрешния ред, ще приключи до края на мандата на сегашната ЕК през 2019 г., заяви преди среща на ЕНП в Брюксел председателят на комисията Жан-Клод Юнкер.

"Наистина механизмът за проверка и контрол е към своя край. Винаги съм казвал, дори в предизборната кампания (и държа на обещанията си), че по време на мандата на комисията България ще излезе от механизма. Имаше доклади, те казват, каквото казват, но аз съм убеден, че премиерът, моят приятел Бойко, ще направи всичко, за да отговори на очакванията. Убеден съм, че ще го направи. Така че ще бъде направено", коментира той, цитиран от правителствената информационна служба в четвъртък.

Изявлението на Юнкер идва само два дни, след като самият той поощри напредъка на Румъния, уверявайки премиера на страната Дачиан Чолош, че "през мандата на тази комисия ще прекратим механизма за проверка".

По-притеснително за София бе заключението на шефа на ЕК, че "няма тясна интимна връзка между това, което наричам рамката на България и рамката на Румъния", което бе разтълкувано като първото официално признание от Брюксел, че двете страни ще бъдат разделени в оценките, които им поставят европейските експерти.

Допълнително доказателство в тази посока бяха и уверението на Юнкер, че "ако Румъния е готова преди нашите български приятели, е очевидно, че механизмът ще бъде доведен до своя край".

Както е известно, за разлика от властите в София, колегите им в Букурещ демонстрират сериозни резултати в борбата с корупцията по високите етажи на властта, което неизменно е отчитано в последните няколко доклада на ЕК. Това е причината думите на Юнкер отпреди два дни да звучат като предупреждение към България, че скоро ще остана единствената наблюдавана от Брюксел страна-членка на ЕС.

"По време на този мандат България ще излезе от механизма за проверка. Никога не е имало българо-румънска двойка. Всички държави ще бъдат третирани по отделно. Убеден съм, че премиерът и неговото правителство ще направят всичко, за да бъде взето решението по време на мандата на тази комисия", добави Юнкер, с което прави очевиден опит да окаже политическа подкрепа на ГЕРБ, членка на неговата ЕНП.

От своя страна Бойко Борисов направи поредното си внушение, че за поредния слаб доклад на ЕК за напредъка на България е виновен бившият правосъден министър Христо Иванов, чийто мащабен проект за конституционни промени бе бламиран с дейното съдействие на ГЕРБ, АБВ, Патриотичния фронт и опозиционните ДПС, БСП и БДЦ.

"За съжаление се оказва, че около една година не сме готвили закони - това е голяма слабост на българското правителство и затова възлагам огромни надежди на министъра на правосъдието Екатерина Захариева, с експертния ѝ потенциал и на съвета, който изгради", коментира премиерът, премълчавайки факта, че екипът на Иванов изработи проект за изцяло нов Закон за съдебната власт, който сега Захариева неясно защо редактира.

Борисов не пропусна да посочи като изключително важни приоритети пред кабинета и непрекъснато лансираните от главния прокурор Сотир Цацаров промени в процесуалните закони, с които се цели ускоряване на правораздаването, както и приемането на антитерористичен закон.

Той не подмина и особено чувствителната за Брюксел тема с приемането на нов закон за борба с корупцията по високите етажи на властта, който парламентът бламира при първото му четене. Борисов посочи, че бъдещото антикорупционно бюро трябва да бъде избирано от Народното събрание и да работи единствено под парламентарен контрол, за да бъде максимално отдалечено от Министерския съвет.

"Много сме амбицирани, надявам се до април да смогнем да направим тези закони. В предишния ми мандат ние искахме да се отделим от Румъния – тогава ЕК направи за Румъния доклади на шест месеца, а за България – на година и половина. Това беше оценка за нашата добра работа. Тогава също имаше много гласове да се отделяме от Румъния. За хубаво или за лошо, с Румъния сме съседи, както за Шенген, така и по механизма за наблюдение. Неслучайно очаквам до края на март да бъдат пратени от ЕК наблюдаващи прокурори, които да помагат по механизма. Всичко, което е необходимо, се надявам до средата на годината да го задвижим с пълна сила", заключи оптимистично министър-председателят.

Преди два дни стана ясно, че предстоящият външен анализ на работата на прокуратурата, за който изрично настоя Брюксел в последния си доклад, ще може да бъде задействан още през април. Това поиска правосъдният министър Захариева по време на среща с директора на Службата за подкрепа на структурните реформи към ЕК – Мери Маккарти във вторник.

След разговора между двете бе изразена готовност Брюксел да изпрати в България експерти от въпросната служба, които да помагат на България с независима експертиза за дейността на прокуратурата и при необходимост – за изготвянето на новата наказателна политика.