"За да има бъдеще, трябва да развиваме делото на светите братя Кирил и Методий"

"В настоящия век на динамични промени пред нас се изправя отговорността да формираме образовани и отговорни граждани. За да успеем в епохата на глобалните мрежи и на високите технологии, трябва да изградим икономика на знанието. Към непреходния възрожденски идеал за просвещение трябва да добавим най-добрите достижения на модерното време. Бъдещето е на иновациите, на човешкия талант и знание. За да успеем в бъдещето, трябва да дадем тласък на народното просвещение. За да има бъдеще, трябва да развиваме делото на светите братя Кирил и Методий".

Това  каза президентът Росен Плевнелиев по време на традиционната церемония по повод 24 май - Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост пред Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" в София в неделя.

"Българите са специален народ. Малко са народите, които имат своя азбука, малко са тези, които успяха да дарят светлина на другите”, каза по-рано пред журналисти и гости в президентството Росен Плевнелиев, посрещайки  първите посетители на изложбата, представяща най-стария препис на "История славянобългарска".

Денят на светите братя Кирил и Методий бил отбелязван като църковен празник още през XI век, а като всенароден Ден на просветата е честван за първи път през 1851 г. в Пловдив. Тогава в епархийското училище „Св. Св. Кирил и Методий" по инициатива на Найден Геров се организира празник и ученическо шествие.

Тази неделя в 10.30 часа президентът и министърът на образованието и науката Тодор Танев поведоха празничното шествие от фонтана пред Археологическия музей заедно с министри, народни представители и общински съветници. По-късно към шествието се присъединиха научни работници, ректорът на Софийския университет професор Иван Илчев, както и кметът на София Йорданка Фандъкова. Шествието мина и покрай сградите на Българската академия на науките и Софийския университет, за да завърши пред Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий".

На тържествената церемония, започнала под звуците на „Върви народе възродени”, присъства и патриарх Неофит, отслужил преди това празнична света литургия в храма "Свети Александър Невски” и молебен за здраве и благоденствие на българския народ.. Първокласници от 60-то училище „Св. Св. Кирил и Методий” носеха трицветни балони и буквите от българската азбука.

"24 май е ден велик на духа и просветата, на възкресението, на новите надежди", пише титанът на българското слово Иван Вазов. 24 май е празник на българската идентичност на нашето самочувствие на древен и културен народ, на народ с мисия и бъдеще”, каза още президентът Росен Плевнелиев по време на официалната церемония пред Националната библиотека.

"Няма друг ден, в който сърцата ни така истински да трепнат. Виждаме и днес греещите лица на нашите деца. Преди повече от век и половина трескава еуфория обхвана българските земи. От векове не изгасва искрата на просветата. Всеки исторически възход на българите е озаряван от светлината на писаното слово. Българката книга дава сили на нашия народ. Гордея се, че днес в президентската институция са изложени хилядолетните примери на българското слово", заяви Плевнелиев.

Кметът на София Йорданка Фандъкова отбеляза, че предизвикателството на днешния ден е да разпространим доказаните и успешни модели в българското образование във всички училища. Това е и много важна задача за модернизация на българското образование, това е и задачата на новия закон за предучилищно и училищно образование - той се гради на добрия опит на учители и училища, чийто възпитаници постигат високи резултати на световно ниво, добави кметът на София. Тя даде пример със Софийската математическа гимназия, доказала се чрез успехите на своите ученици.

Празникът беше отбелязан и с поднасяне на венци и цветя пред паметника на светите братя Кирил и Методий, стихове и песни. В символиката на извисяващия се дух, балони с буквите от азбуката полетяха нависоко към небето.

До 16 часа в неделя вратите на президентската институция по традиция са широко отворени за посетители, а в Гербовата сала е подредена изложба, на която може да се види най-старият препис на "История славянобългарска" – Котленският, изготвен от Софроний Врачански преди 250 години.

Сред експонатите е книгата "Часословец", отпечатана от първия български печатар Яков Крайков във Венеция през 1566 г., "Стематография" на Христофор Жефарович, издадена във Виена през 1741 г., както и Периодическото повсемесечно списание "Любословие", издавано в Смирна през 1844-1846 г. Списанието поставя началото на българския периодичен печат.

Представени са и завещанията на Иван Н. Денкоглу от 1860 г. и на Евлогий Георгиев от 1882 г., с което големият родолюбец дарява 6 млн. златни лева за построяване и поддържане на сграда на Висше училище в Княжество България, първият проектозакон за отваряне на Висше училище в София от 1888 г., както актове за разкриване на първите български следосвобожденски образователни институции. Експонатите са от фонда на Централния държавен архив.

Посетителите на президентството могат да се запознаят и с Рапорта на йеромонах Неофит, председател на Българската църковна община в Солун, до екзарх Йосиф за тържественото отпразнуване на Деня на светите братя Кирил и Методий, от 12 май 1904 г. Експозицията включва още оригинални документи, учебни помагала и пособия, използвани в българските училища през Възраждането и в първите десетилетия след създаването на Третата българска държава.

Празнични шествия се проведоха в цялата страна.