Според един израелски политик „хората и нациите започват да се държат разумно едва след като са изчерпали всички други средства”. Новите идеи за съживяване на електроенергетиката със сигурност ще опровергаят това твърдение, тъй като те всъщност не са нови, а са стари и доказано неработещи. С други думи след като са изчерпани всички средства, някои от тях ще бъдат повторени, за всеки случай.
В понеделник стана ясно, че управляващите обмислят отпускането на държавни гаранции за емисия на 4 млрд. лв. дълг, с които да бъдат покрити дълговете на Националната електрическа компания (НЕК). Това няма да има никакъв положителен ефект по чисто практически причини – НЕК отдавна получава кредити, които по никакъв начин не са облекчили нито нейното финансово състояние, нито това на останалите компании в сектора. От съобщението на агенцията за кредитен рейтинг Fitch относно рейтинга на Българския енергиен холдинг става ясно, че към края на 2013 г. компанията е отпуснала кредити в размер на 1,23 млрд. лв. на НЕК. Преди да сте попитали – не, това не доведе до „рестартиране” на сектора, по същия начин, по който отпускане на 4 млрд. лв. заем на НЕК няма да го направи.
Наливането на ликвидни средства в НЕК няма да има положителен резултат, тъй като компанията няма ликвиден проблем, а структурен. Това най-лесно може да се види от отчетите на компанията за деветмесечието на 2013 и 2014 г. Общият всеобхватен доход на компанията до септември 2014 г. възлиза на -425 млн. лв. в сравнение с -113 млн. лв. за същия период на 2013 г., което е резултат почти изцяло от загубите от оперативна дейност. В резултат на това задълженията на компанията се увеличават от 2,8 млрд. лв. на 3,2 млрд. лв., а собствения капитал се свива от 4,1 млрд. лв. на малко под 1,9 млрд. лв. Заедно с това активите ѝ намаляват от близо 7 млрд. лв. на 5,1 млрд. лв. Накратко – компанията работи на загуба и отпускането на 4 млрд. лв. заем няма да промени това.
Защо компанията работи на загуба? Защото оперативната ѝ дейност не е ефективна заради:
1) твърде ниските регулирани цени, които ДКЕВР определя, и
2) злоупотреби при сделките на свободния пазар.
Политиците в България продължават да се държат все едно чрез цените на електроенергията може да се провежда социална политика. В резултат на това въобразяване Държавната комисия за енергийно и водно регулиране традиционно определя цени на електроенергията за регулирания пазар, които не покриват разходите за производството, преноса и разпределението ѝ, да не говорим за необходимите инвестиции. Това води до трупане на огромни дефицити в НЕК, които дори и самата ДКЕВР отчита, но цените продължават да са ниски. Другият проблем са неизгодните сделки на свободния пазар. Отпускането на заем няма да промени тези проблеми.
Когато става въпрос за състоянието на електроенергийния сектор, трябва да се прави разлика между натрупаните дефицити в НЕК. Единият е поради гореизложените причини, а другият – заради нерентабилната ѝ инвестиционна дейност. По силно консервативните оценки на ДКЕВР дефицитът на НЕК за периода 2010-2014 г. възлиза на 1,5 млрд. лв., в резултат на регулираната му дейност, и 1,4 млрд. лв., в резултат на инвестиционната ѝ дейност. Нито потребителите, нито останалите компании в сектора са виновни, че компанията е загробила 1,4 млрд. лв. в безумни проекти като АЕЦ „Белен” и хидровъзела „Цанков камък”. Най-малка вина пък имат данъкоплатците, от чието име е държавната гаранция, която, ако бъде активирана, ще се плаща от тях. С други думи като се търси решение на трудностите в сектора, то е изолирано единствено и само до дейността на НЕК, свързана с търговия с електроенергия на регулирания и свободния пазар. Ако компанията има проблеми с производството на електроенергия от ВЕЦ и/или с инвестиционната си дейност, това не е проблем на целия сектор и не може заради тези трудности да се бавят плащания на производители и мрежови оператори. Още по-малко може тези нередности да се присламчват и да надуват общата сметка, която държавата ще гарантира.
Крайна време е НЕК да бъде разделен на няколко дружества, за да се види ясно точно в кои дейности са проблемите и да се предприемат мерки за решаването им. Ако е необходима държавна гаранция за осигуряване на ликвидност на вече разделените компании, то тагава има логика да се отпуска единствено на дружеството, което оперира на регулирания пазар, тъй като състоянието му в голяма степен е пряк резултат от регулаторната политика в сектора. Ако дружествата, в които са разделени другите дейности – производство, търговия на свободния пазар и инвестиционна дейност имат загуби или изпитват финансови затруднения, то това е резултат единствено и само от неефективното управление на тези дейности. Крайно време е практиката всички да плащат за грешното управление на едно предприятие да бъде изкоренена. Няма нужда от още един „Кремиковци”, „БДЖ”, „ВМЗ-Сопот” или някой друг държавен мастодонт.
*Текстът е публикуван на сайта на Института за пазарна икономика.
Вие ни познавате. Нека го направим взаимно!
Отделете няколко минути за анкетата и ни помогнете да сме ви по-полезни.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
8 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Крайно неправилно и манипулативно заглавие, както и съдържанието впрочем. Доказва безполезността на този институт. Как ли се издържат - в смисъл консумативи за принтер, листи, тонер, ток, техниката им само лична ли е и т.н. Разбира се това няма отношение към това вярно ли казват или не. Но дългът би налял пари, с които да се плати на едни хора (пенсионери, фирми с неразплатени държавни поръчки и т.н.) Тези хора така имат малко по-голяма вероятност да влязат в магазин, ресторант, друга фирма. С което ще дадат възможност на магазина, ресторанта, другата фирма да плати заплатите на своите служители. Да продължавам ли?
Добър коментар. Чудя се само как Западът потупва по рамото обемистия ни премиер.
Бедни страни, които "минаха" през социализма и изградиха "равни възможности" на гражданите си, третират енергетиката, транспорта, социалните плащания като "социално равенство", което компенсира липсата на социален модел за справедливо общество. Пазарната икономика лишава бедните от социални придобивки. Когато в една държава повече от половината й жители са под социалния минимум, нещата стават сложни. Животът е несносен на ромите. При пазарни цени на електроенергията много българи ще живеят със свещ, …
кибрит и печка с подпалки. Разликата винаги се заплаща от държавата. Иначе как пътуваме за 1 лев с метрото? Как си плащаме лекарствата, образованието и други блага на цивилизацията? Държавата преразпределя националното богатство. Няма решение, което да доведе целокупното ни население към по-добър стандарт.
Закон на Мърфи: „Нациите и хората започват да действат разумно, едва след като са изчерпали всички други възможности.“ Политически принцип на Дък: "Всяка дългосрочна реформа продължава само го прегрупирането на силите." Закон на Абърезк: "Не се тревожи заради враговете си. По-скоро съюзниците ще ти видят сметката." Първи Закон на Маршал за законодателната власт: "Никога не позволявай на фактите да попречат на добре обмисленото лошо решение."
Държавното НЕК ? Какво реално полезно нещо е направил ?
Забавно!
Евгени Дайнов,
2010 (!),
пак по темата
"реформи и имат ли те почва между тиквите"
Как да ти го кажа, без да те обидя?
Ами сега?
Нали против всички критики Бойко и Сие отвръщат едно и също: „Западът ни подкрепя”.
Да, ама – не.
Цитирам:
„От МВФ предлагат без отлагане да се премине към радикални реформи”.
А точно откъм решителност нашите ги няма никакви.
Затова премиерът започва – внезапно, неочаквано, но закономерно – да ръси непремерени неща.
Например:
че реформи се били правили само, …
когато имало било много пари. Нема пари – нема реформи. Пълна глупост, разбира се. По тази логика Иван Костов не беше заварил фалирала държава, в която да прави реформи, за да я спаси, поставяйки я на правилните релси. Напротив, според логиката на сегашния преимер Костов е заварил една държава, бликаща от пари. И затова имал лукса да прави реформи.
Не може – и е време Борисов да го разбере – да управляваш държавата на принципа:
„Виждам проблем – привиквам замесените – решаваме проблема.
После хващаме следващия проблем.”
Точно този стил на управление гарантира прахосването на пари без резултат. И обедняване на страната. Все пак трябва в главата си да имаш някакъв генерален план за развитието на държавата. Може да е просто някаква рамка, поддържана от два-три ясно изведени принципа и шепа правилни ценности.
Но план, макар индикативен, трябва да има. Инак днес правиш едно, утре – друго.
А в крайна сметка продължаваш да наливаш пари в нереформирани сектори, които просто поглъщат парите на секундата и отварят уста за още.
Реформите пестят пари, защото постигат по-добри резултати с по-малък ресурс. Затова се правят тогава, когато – поради държавна разпиляност – парите са свършили. Не може проблемът да е държавната разпиляност, а решението да е – тази разпиляност да продължи, докато някак дойде благоденствие, та тогава да променяме нещата. Няма как да стане.
Убийствено ясно е, нали?
Ама иска мъжество, за да бъде прието, и решителност, за да бъде приложено.
Не перчене и фукане (това, разбрахме, го умеят) – а онова ненатрапчиво мъжество, онази несломима решителност, които постепенно превръщат Бойкови колеги като Анхела Меркел и Дейвид Камерън във велики държавници.
Ако не може – да ги пита. Няма да му откажат.
Защото са велики държавници и никакво МВФ отникъде не може да цъфне и да им съобщи колко са оплескали нещата.