За КЕВР, бизнеса и парламентаризма

В парламента май някой се готви да опита пореден удар върху енергийния регулатор; но преди да стигнем до него, да си припомним някои факти от тази година.

В пълен противовес с подхода на изпълнителната власт, ясно зачитаща независимостта на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), някои депутати като че ли упорито вървят към разбиването ѝ. Става дума за същата независимост, която парламентът вече целенасочено ограничи чрез Закона за енергетиката през март т.г. само до независимост от изпълнителната власт, поставяйки по този начин България в положение, напомнящо съществуващото в Европейския Съюз до 2004 г. Фактът, че това ограничение противоречи на императивни норми от европейското законодателство, се оказа без значение.

В това отношение и привикването на КЕВР в парламента в края на юни т.г. във връзка с предстоящо ценово решение беше изключително опасен прецедент – утре това може да се повтори и по повод лицензии, разрешения, следващо ценово решение или нещо друго. Само по себе си този тип действие е и противозаконно – КЕВР следва да се отчита пред парламента, а не да бъде поставяна в обяснителен режим преди произнасянето си съобразно своите компетенции. А отчетността на такива институции е обикновено на годишна база и касае цялостна дейност, а не конкретни проекторешения – особено малко преди да бъдат взети. Освен това аз лично не си спомням друг регулатор да е бил някога поставян в такова унизително положение.

Ето защо отново възниква въпросът за необходимост за ясна и детайлна регламентация на взаимоотношенията между енергийния регулатор и парламента на ниво "закон“ – иначе юридически несъстоятелните и често популистки импровизации от страна и на депутати, и на някои парламентарни комисии, упражняващи се в изслушвания на КЕВР, ще продължават - особено в рамките на утвърдената от последните практика по самоупълномощаване.

Освен липсата на ясна законова регламентация, обяснението за депутатското поведение е повече от прозаично, а и се илюстрира лесно – ще цитирам откровенията на председателя на т.нар. Комисия за наблюдение над КЕВР Искрен Веселинов от Патриотичния фронт: "... В интерес на истината, искам да ви кажа, че аз също бих оказал политически натиск (върху КЕВР – бел. а. )… Когато правим изказвания и искаме определени неща с убеждението, че ако комисията ги свърши, ще е правилно, това не е натиск...“ (вестник "Банкер“ – 26.06.2015 – брой 26, стр.13).

Дори и не ми се прави коментар на такова изказване; не ми се мисли и как ясното желание за натиск се реализира на практика.

Явно обаче е нужно да се подчертае, че засилването на ролята на енергийните регулатори е силно изразена тенденция в цяла Европа – подкрепата ѝ беше подчертана и по време на неформалната среща на Вицепрезидента на Европейската комисия Марош Шефчович с бизнеса, състояла се на 15 септември т.г. в София. Очакванията за силен и реално независим регулатор в България беше едно от основните отправени послания.

Внимавай какво си пожелаваш...

Като допълнение към ситуацията само преди дни някои представители на бизнеса отново подчертаха искането си за оставката на председателя на КЕВР Иван Иванов. Защо и на какво основание се иска оставка, при това само неговата, не се изясни – да припомня, че председателят на КЕВР е пръв между равни по повод вземане на решения по същество. От такава гледна точка не зная дали останалите членове на КЕВР чисто емоционално не са се засегнали от пренебрегването им при това искане.

Важното в случая е, че се губи обществена енергия за деструктивни действия. За съжаление, това допринася към несъответстващото на закона и на реалностите разбиране, че чрез насаждане на нетърпимост към служебното поведение на една личност, чиято оставка се иска (в случая г-н Иванов) и евентуалното ѝ получаване, автоматически ще се решат някакви проблеми. Освен "пренебрегнатите“ от искането за оставки членове на регулатора, явно се пренебрегват и основни факти – КЕВР действа при условията на публичност в рамките на юридически правила на база на анализи на икономически дадености; а решенията ѝ подлежат на съдебен контрол.

Впоследствие, искането на бизнеса за оставката на г-н Иванов се оказа еволюирало – сега ангажираните с каузата негови представители очакват парламентът да го освободи. И ако е вярно, че вече и конкретни депутати бързичко са направили опити за подписка в тази връзка, ситуацията би изглеждала много интересна – освен въпросите за аргументацията им, тези депутати сигурно имат и визия как може да се избегне потенциалната институционална криза в КЕВР, която лесно може да бъде предизвикана. И е важно да я споделят – защото последиците, които могат да повлекат не само КЕВР, но и други институции, не са за депутатите, а за пазара, включително и за всички потребители.

Нека да припомня, че за първи път в историята на КЕВР от създаването ѝ през 1999 г., членовете ѝ бяха избрани от парламента - и то само преди половин година. Намирам този тип избор на комисарите за изключително целесъобразен за България. И изборът, макар и да беше силно опорочен от парламента като подход, начин на организация и провеждане, е юридически факт, с който всички трябва да се съобразяваме. Ако всяко по-важно решение на КЕВР обаче предизвиква такъв натиск, то тази институция ще бъде блокирана реално - независимо от професионалната ѝ работа под ръководството на г-н Иванов. И тогава тези, които най-много очакват и следят за въвеждането на пазарни механизми (бизнесът), ще пострадат първи. Това обаче ще повлече като верижна реакция негативни последствия за всички.

Освен това, ако чисто хипотетично г-н Иванов под натиск си подаде оставката или бъде освободен, парламентът ще трябва да избира нов председател – N-тия за последните няколко години. В такава ситуация обаче изборът не би бил никак лесен – не поради липса на мераклии за длъжността, а поради това, че въпросът за националния и институционален имидж на европейско ниво ще има коренно различни измерения. А и въобще не е ясно дали ще се налага избор само на председател.

Така че дори само заиграването на политическо ниво с юридически абстрактни искания на оставки в КЕВР е повече от опасно. Дано ентусиастите в тази област получат някакво прозрение свише, защото засега правото и разумът изглеждат оставени от тях някъде встрани.

* Авторът е председател на Института за енергиен мениджмънт