Ти си това, което четеш

За мнозина в Каталуня Испания е вече друга страна

Предизвикателството, пред което Испания се изправя, предприемайки мерки да задуши напъните за независимост в гордата и богата област Каталуня, е по-сериозно от усилията й да осуети плановете на сепаратистките политици да свикат референдум за отцепване.
 

Хиляди каталунци вече имат чувството, че живеят в друга страна и остава само да бъде сменено името й. Червено-жълтото испанско знаме рядко се появява по балконите в областта. По улиците масово се развяват знамена в подкрепа на независимостта с бяла звезда, син триъгълник и червено-жълти ивици, белязани с ясни надписи на каталунски език, който прилича на испанския толкова, колкото и португалският.
 

"Ние имаме израза: Какво казват там в Испания?, който се повтаря безброй пъти, - казва Монсерат Кока, собственичка на винарска изба, която продава само вина, произведени в Каталуня. - Ние сме каталунци, и толкова."
 

Испанското министерство на правосъдието предупреди, че местни длъжностни лица, които улесняват произвеждането на референдума за независимост на 1 октомври, свикан от каталунското правителство миналата седмица, подлежат на наказателно преследване.

 

Въпреки това над 600 от 948-те общини в Каталуня казват, че възнамеряват да открият секции за гласуване. Остава неясно каква позиция ще вземат длъжностните лица в областната столица Барселона.


59-годишната Кока не винаги е била привърженик на независимост. Нейната еволюция е подобна на тази на много други хора в родния й град Сабадел и из цяла Каталуния, където централното правителство в Мадрид често се възприема само като пакостник, който събира повече пари за данъци, отколкото връща под формата на услуги, училища, болници и друга инфраструктура.
 

Кметът на Сабадел - Матиес Серакант, който подкрепя отцепването, смята за повратен момент решението на Конституционния съд от 2010 г. Той отмени ключови текстове от предложената харта, която би дала на Каталуня по-широка автономия и би я признала като нация в рамките на Испания.


Това решение на съда, заедно с икономическата криза, от която Испания едва неотдавна успя да се съвземе, подтикна неутралните каталунци към лагера на самоуправлението. В него досега имаше главно местни жители с дълбоки - от поколения - корени тук, за които независимостта е въпрос на идентичност, откакто са се родили.
 

"За мен и за много други преходът от чистото усещане, че си каталунец, към искане да живеем в наша собствена страна, протече много, много бързо, - каза Серакант. - Не е само въпрос на икономика, а и на усещането, че всичко, идващо от Каталуня, през последните години не се чува или просто се игнорира."


Много каталунци имат също горчиви спомени за забраните да се използва каталунски език в диктатурата на генерал Франсиско Франко в периода 1939-1975 г. След връщането към демокрацията Каталуня направи важни крачки към самоуправление. Занятията в училище се водят главно на каталунски. Областта има собствени полицейски сили и обществена система на здравеопазване.


Каталуня става част от Испания при сключването на съюза между короните на Кастилия и Арагон, включващ днешна Каталуния, през 15 век. Каталунците имат много общи обичаи с другите испанци, но наложилите се стереотипи ги описват като по-сдържани и трудолюбиви, с добър усет за бизнес. Това е обобщено в каталунската дума "сени", която може най-общо да се преведе като здравомислие.
 

На един час път с кола на северозапад от космополитната и пълна с туристи Барселона, Сабадел е тих град с 200-хилядно население и индустриално минало. Някога хора от цяла Испания са идвали тук да търсят работа и възможности, но както и много други градове и села в Каталуня и той сега е обзет от треската за отцепване. Серакант бърза да се похвали, че неговият град е "в авангарда на борбата за самоопределение" и твърди, че това е най-голямата община в Каталуня, управлявана от местен съвет, в който мнозинството членове подкрепят референдума за независимост.
 

"Сабадел е град, в който няма исторически изявен сепаратизъм, но днес това е градът, който е най-отдаден на каузата", казва кметът.
 

В сряда Серакант беше в областния каталунски парламент (в Барселона) на маратонското заседание на депутатите сепаратисти за прокарването на законите, които според тях дават на регионалното правителство юридическо основание за произвеждане на референдума за независимост.
 

Конституционният съд на Испания в четвъртък спря референдума, след като се съгласи да разгледа иска, представен от испанското правителство. Правителството начело с Мариано Рахой се зарече да спре вота с аргумента, че референдум, засягащ всички испанци, трябва да бъде гласуван от всички испанци.
 

В покрайнините на Сабадел се намира Ла Плана дел Пинтор - бедно предградие с паянтови къщи, много от които са построени от мигранти от Южна Испания. Няма знамена в подкрепа на независимостта по напечените от слънцето улици, но дори и тук сепаратизмът започва да си пробива път.
 

Например 54-годишният Алонсо Симон, компютърен техник, предпочита да говори испански, вместо каталунски и обича традиционната испанска музика фламенко. Родителите му са от Мадрид и Южна Испания. Симон се оплаква, че Каталуня дава повече приходи, отколкото трябва на останалата част от Испания.Той се аргументира с редовните сривове на минаващата през Сабадел жп линия, управлявана от испанската национална железопътна компания, като я сравнява с новата електричка, пусната от Каталуня, която неотдавна откри и спирка в съседство.


"Ако те имаха по-добра инфраструктура, каквато имаме днес с каталунското влакче, сега нямаше да имаме тези проблеми. Нашите пари трябва да остават тук", казва Симон.
 

След видимо увеличение през последните години, социологическите анкети отчитат, че подкрепата за отцепване от Испания сред 7,5-милионно население на областта се задържа на пиково ниво от около 50 процента. Голяма част от другата половина, подкрепяща независимостта, се чувства добре с двойната идентичност - испанска и каталунска.
 

88-годишният Мануел Антунес разхождаше кучето си, когато спря, за да се оплаче от политическата криза в Каталуня. Той е дошъл в Сабадел през 1953 г., за да работи на строежа на метрото в Барселона. "Боли ме, защото онези, които въздигнаха Каталуня, са хората, които дойдоха от други места. Чувствам се както испанец, така и каталунец. Това ме натъжава. Не зная как може да се излезе от тази ситуация", каза той.

 

По БТА

Още по темата
Още от Европа