За парламента и шестата поправка

Задава се шеста поправка на Закона за енергетиката от началото на 2015 г. А до края на годината може да има и седма, и осма... Ударният подход към енергийното законодателство в парламента взе да придобива откровено страховити, а и странни размери. На този фон, независимо от непрестанното търсене на прагматични решения от страна на изпълнителната власт, усилията ѝ трудно могат да бъдат ефективни в стратегически план при отчетливата липса на целенасочена визия на парламентарно ниво. В допълнение, някои хаотично натворени парламентарни комисии в областта на енергетиката, които определено имат проблеми със своята идентичност, продължават да се обозначават със странни по същността си и резултатността си действия.

Така, в поведението на Парламента в енергийно направление относно и стратегическата, и оперативната рамка, които формално са в компетенциите му, се очертават ясни, но и същевременно абсурдни тенденции, които, надявам се, ще бъдат променени.

За нормите и приоритетите

При толкова промени на ниво "закон“ действията в парламента по отношение развитието на енергийното законодателство определено напомнят подхода "проба-грешка“. Към това могат да се добавят и неизпълнения на конкретни изисквания на Закона за нормативните актове (напр. за необходимост от конкретен финансов анализ на последиците, за съответствие с европейското законодателство и др.).

Много по-специфична е ситуацията с приоритетите, която е пряко свързана и с темата за обосноваността на подхода. Така например появилите се изневиделица и приети спешно и точно преди летния отпускарски сезон изменения, свързани с производство на електрическа енергия от животински тор (новата ал. 7 в чл.18 от Закона за енергията от възобновяеми източници), доведоха до две неща – понамирисващо на тор усещане за лобизъм и появата на преки референции към едър рогат добитък в енергийното законодателство.

Въпросът това ли беше най-важната стъпка от парламента в областта на енергетиката има ясен отговор – не е така обаче с въпроса относно истинските причини за такъв подход.

Някъде в архивите и без формален отговор си остана отдавна отправеното предложение в закона да се регламентират по-детайлно взаимоотношенията на КЕВР с парламента, за да няма пак извиване на ръцете на регулатора в пленарна зала като това в края на юни т.г. Между другото, продължава да е такава и съдбата на темата за финансовата независимост на КЕВР; а представената от председателя на комисията информация за огромния процент текучество в администрацията ѝ, пряко свързано и с финансирането на нейната работа, май не впечатли никого. Явно и тук приоритетите са други.

А иначе по отношение на енергийния регулатор назряват скоростно и други бури, при това не без помощта на парламента; но за това – друг път.

Всъщност, избирателните реакции по повод отправени предложения също не са прецедент. Преди около половин година в парламента беше представено съгласувано официално предложение за изменение на Наказателния кодекс (НК) във връзка с един стратегически въпрос - за опазване на транспортната, телекомуникационната и енергийната инфраструктури. Респективно бяха предложени конкретни изменения по повод престъпните посегателства върху инфраструктурни обекти (основно кражба на метали), носещи стотици милиони левове загуби. Предложението, на което дори и формално не е отговорено, беше от името на 22 български институции, организации на бизнеса и търговски дружества (важно е да се припомни, че в общата бройка има и три министерства). В случая въпросът не е за демонстрираната липса на административен и протоколен капацитет, а за това, че съобщенията за отмъкнати електропроводи и телекомуникационни кабели, за оглозгвани железопътни мостове и др. продължават да са ежедневие – както и конкретната опасност за живота и здравето на хора и огромни икономически щети. Така приетите от парламента през февруари т.г. завишени размери на санкции в Закона за енергетиката (хипотетично напр. и за неправилно боядисан електрически стълб), които могат да достигнат 3 милиона лева, се оказаха по-голям приоритет от борбата с посочените по-горе реални заплахи. А иначе до момента НК е изменян три пъти през 2015 г. , но посочената тема явно също не е от приоритетните.

И за поредния доклад... и поредните изводи

На фона на изброените по-горе обстоятелства очаквам и следващите стъпки на ниво "парламентарни комисии“ и преди всичко в контекста на работата на т.нар. Временна анкетна комисия за проверка и оценка на състоянието на енергетиката в Република България към 31 януари 2015 г.

Тази комисия вече обяви отчетния си доклад за периода 19.02.2015 – 31.07.2015 г., поставен на уебстраницата на парламента в шест части.

Докладът е интересен поради няколко причини.

Приемам като екзотика и като някаква проява на артистичност фактите, че документът – въпреки представянето му в шест отделни парчета - няма номера на страниците и посочено съдържание, че са използвани различни редакторски опции и че има много граматически грешки – макар че за документ, поставен на официалната уебстраница на парламента, този му вид едва ли е най-подходящият.

Разбира се, нито е моя работа, нито имам достатъчно факти да коментирам конкретните констатации, свързани с отделните дружества, посочени в доклада – сигурно съответните засегнати лица ще го направят. Има обаче няколко обстоятелства, за които смятам, че си струва да бъдат отбелязани като начало.

Първо, независимо че по наименование комисията следва да анализира енергийния сектор в неговата цялост, изнесената информация се отнася само и единствено до електроенергийния сектор, при това го покрива непълно и видимо избирателно. Темите, свързани с природен газ, нефт, въглища, ядрена енергетика и др., както и с тяхната взаимообвързаност, не са анализирани въобще.

Второ, опасният уклон при разграничението на държавните от частните дружества е повече от явен. От изложените факти и преди всичко от начина на представянето им излиза едва ли не, че частните дружества (ЕРП, американските централи и такива от ВЕИ сектора) са само нарушители, а държавното (НЕК) е тяхна жертва.

Трето, аргументацията на някои съществени изводи определено предизвиква откровена необходимост от повече размисъл преди отразяването им (например, че договори, сключвани през 2001 г., противоречат на европейска директива от 2009 и много други) и т.н.

Независимо как ще приключи работата на тази конкретна комисия и какви ще бъдат следващите законодателни стъпки, усещането за моментен кърпеж и тенденциозност в рамките на полуясна политическа воля на парламентарно ниво си остава. Намирането на оперативни решения е важно, но то трябва да бъде поставено в контекста на ясна цялостна визия по принципни въпроси, за които са нужни стъпки на ниво "закон“. Теми като гарантиране независимостта на КЕВР и на пазарните механизми с отчитане интересите на всички участници на пазара, защита на инфраструктурата, актуализирана социална политика през призмата на енергийния сектор, адекватна кадрова политика и др. продължават да остават встрани – и някой трябва най-после да обясни защо, а и каква рамка ще има промяна на подхода.

*Авторът е председател на Института за енергиен мениджмънт.