За политиците, когато мислят, че не ги слушат

Скандалът с разговорите на властта в Полша избухна силно и ще продължава да отеква дълго. Въпреки спечеления в сряда вот на доверие в парламента, съдбата на премиера Доналд Туск и партията му съвсем не е сигурна.

Консервативната опозиция, чиито сили са почти равни с тези на управляващите, иска да изправи премиера пред държавен съд - институция, предназначена според полската конституция да съди държавници. Дори покойният вече Войчех Ярузелски, съден за редица решения, включително за въвеждането на военно положение през 1981 г. и заповеди да се стреля срещу демонстранти, не бе изправен пред него.

Вероятно това няма да се случи и на Туск, макар последиците от скандала едва ли ще му се разминат. Най-малкото ще се стигне до предсрочни избори. Тепърва му предстои да обяснява защо смята, че бензинът може и да поскъпне, но непременно след изборите.

Полският скандал обаче има ред особености, в които си струва човек да се взре на фона на аналогични истории в България, в които се говореше за Мишо бирата, прокурори, набързо забогатели пиарки.

Първата особеност бе извинението на премиера, поднесено не пред медии или на пресконференция, а пред парламента. Същото направи и външният министър Радослав Шикорски. Това не е проста формалност. Извинението в полската много силно повлияна от католицизма традиция и култура не е формален акт. То е много по-близко до катарзиса, за който по едно време се говореше в България без каквото и да е приближаване до същността на явлението.

В България извинение не само че не се чу, но не се и очакваше. И през ум никому не би минало, че балканският манталитет допуска да се извиниш на някого, когото наричаш манаф или капут.

Друга особеност, отново на фона на българската действителност, са си самите разговори. Когато хората смятат,че говорят далеч от чужди уши, са искрени и проявяват същността си. Разговорите на полските политици, с едно изключение, са между хора, които се познават отдавна и работят заедно.

"С Яцек Ростовски (бившия министър на финансите, пред когото Шикорски откровено критикува проамериканската политика на някои свои колеги и нарича британския премиер Камерън некадърник) се познаваме от 30 години, ние сме приятели" - каза той.
30 години - това означава общо минало в "Солидарност", включително в нелегалните ѝ времена.

С кого имат общо минало българските политици, чиито откровения излязоха в публичното пространство? С колегите от батальона, умиротворявал Лудогорието през "възродителния процес", с момчетата от СИК, с Вучката или далавераджии, с които са източвани европейски фондове? За приятелите от общото минало на онези, чиито разговори по случайност не сме чули, можем да се досетим, те обикновено имат (надлежно картотекирана) отправна точка.

Та, далеч от чуждите уши хората, включително политиците, говорят според културата си. Както говорят и публично, впрочем.

В българското публично пространство препреведени от няколко езика вероятно с помощта на преводача на Google, се появиха фрагментарни и доволно хумористични цитати от разговорите, като най-потърпевш беше Шикорски.
Да, той действително говори за направена на американците свирка и нарича колегите си галфони, но употребява за полската политика термина murzyńskość. Според българските тълкувания това било значело мургав, черен човек, който работи за друг, "негър роб”.

Самият Шикорски всъщност употребява калка на термин, познат в България на малцина преводачи на френска литература - negritude. И контекстът отправя към аналогия с явлението в сегашните полски условия. Има статия за negritude в Уикипедия, който се интересува, може да прочете. Но едва ли има български политик, в чийто речник тази дума да фигурира.

В записаните разговори има нецензурни изрази от средно ниво. Шефът на централната банка казва, че някой се прави "че му е много дълъг", друг се държи като "п...ка". Леко несръчните обясненията след публикацията на записите се свеждаха до това,че разговорите са частни. Забрана върху такива изрази в частни разговори няма.

Писателят Войчех Кучок, известен доста по-колоритния си език от този на шефа на банката, казва, че "псуването си е умение". "Някак не ми се връзват тези изрази в устата им. Срещнали се едни господа, които в ежедневието си служат с новоговора, създаден за медиите, с онова вербално съответствие на жеста със събраните длани, изучаван на курсовете по социотехника, за да имаш вид на експерт. Затова уж нормалният им разговор изглежда гротескно".

На записите от боянската къща речта се лее някак по-спонтанно.

В полските разговори обаче контекстът е чисто политически, неприличните изрази засягат политическо поведение, а не сексуалната ориентация на коментираните лица. (Това вероятно е свързано с целите на поръчителите на записите, но и с културата на разговарящите.)

В полските записи - с едно изключение - става дума политически анализи и стратегии, а не за лични далавери. Там, където се отнасяше до далавера, хората излетяха тутакси. Бившият министър на транспорта Славомир Новак, уволнен преди няколко месеца защото не бе декларирал скъп часовник, трябваше да напусне партията, защото се опита да уреди прекратяване на данъчна проверка на жена си. Обещаващият да замаже нещата Анджей Парафианович, заместник-министър на финансите по време на разговора, до преди няколко дни беше заместник-директор на държавната Полска нефтена и газова компания.

Уволнението му беше първата реакция след публикацията.

Тук знаем как е.