Ти си това, което четеш

Забрани и такси срещу спекулациите с превръщане на ниви в строежи

Влади Якимова | 16:41 | 11 март 2010 | 13 коментара

Държавата смята да ограничи спекулативната смяна на предназначението на земеделските земи с цел препродажба на многократно по-високи цени след вкарването им в строителна регулация. Това ще стане с въвеждане на забрани за ползване на най-плодородните земи и нови данъци и такси за потенциалните инвеститори. Те са разписани в проект за промени в Закона за опазване на земеделските земи, които в четвъртък бяха подложени на обществена дискусия със земеделски производители и инвеститори.

Министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов обаче уточни по-късно пред журналисти, че поправките ще важат само за бъдещи инвестиционни проекти, а стартиралите 719 преписки за смяна на предназначението на ниви ще продължи при стария ред.

Корекциите предвиждат да се забрани смяната на предназначението на земи от І до ІV категория, които са най-плодородните и обхващат 47 на сто от обработваемата земя в страната.

От Националната асоциация на зърнопроизводителите поискаха мораториумът да обхване дори нивите до VІІ категория. Това от своя страна предизвика негодуванието на инвеститорите, според които така им се оставят само чукарите, и попитаха къде са еколозите, та да кажат, че и тези земи не могат да се ползват, тъй като там е съсредоточено биологичното разнообразие.

Предприемачите поискаха също така да им се даде справка колко от попадащите в категорията на най-плодородните земи са необработваемите, но не получиха такава.

В периода 2007-2009 г. е сменено предназначението на над 11 хил. дка за изграждането и проектирането на мощности за производство на ток от възобновяеми енергийни източници или 8 процента от общо извадените от поземления фонд терени, сочат данни на МЗХ. По-малко от 400 са проектите за изграждане на фотоволтаични централи и за разработването на площадки за такива. Над 1300 пък са ветрогенератори, а 25 за мини ВЕЦ-ове. От трета и четвърта категория земи са сменили предназначението си 5300 дка, от пета – над 3 хил. дка, от следващите съответно 537 дка, 857 дка, 447 дка и 1197 дка. От десета категория извадени са 184 дка.

Камен Колчев от Конфедерацията на индустриалците и работодателите в България (КРИБ) изрази позиция против забраната. Според него инвеститорският интерес може да се регулира с високи такси, заплащани на НЕК и държавата за ползването на по-плодородните земи.

“Категорията на земята лесно се сменя от тричленка в местния хоремаг, по-добре е инвеститорът да си плати на държавата, отколкото на тричленката“, поясни той.

Колчев също така заяви, че когато става въпрос за изграждане на вятърни генератори, не е необходимо да се сменя предназначението на целия терен: “Една перка заема 500 кв. м, върху останалите може да се жъне, защо трябва да се вадят 20 дка от поземления фонд?"

По думите му дори и да се реализират всички заявени проекти за вятърни и соларни паркове, а от тях 80 на сто са спекулативни, за целта ще трябват само 4 хил. дка, което е съвсем малка част от обработваемите земи.

Найденов обаче го отряза с думите: “България няма подземни богатства, а земи и гори“. “Не искам да спирам инвестиционните проекти, но трябва да оставим плодородните земи за наследниците ни“, каза министърът.

Според него мораториумът е наложителен и заради получаването на европейските субсидии за обработка на земя и след 2013 г. България е твърдо за запазването на сегашната обща селскостопанска политика (ОСП) за субсидиране на земеделското производство, заяви Найденов.

“Предходните правителства просто са търгували със земята, тях не ги е интересувала нито кореспонденцията с Брюксел, нито ОСП, а само заменките“, коментира той.

Според него продължаването на започналите преписки за смяна на предназначението не обезсмисляло новите рестрикции, тъй като земята за обработване не била толкова много.

Държавата ще въведе и други защитни мерки срещу спекулативните смени на предназначението на земеделски земи – повишаване на таксата, която трябва да плати физическото или юридическото лице, ако иска да вкара нивата в регулация. Те се вдигат между 6 и 2 пъти за различните местоположения на терените.

Най-голямото повишаване е за Черноморието и курортите Боровец, Банско и Пампорово.

След смяната на предназначението на горите, собствениците ще имат срок от три месеца да платят таксата за това, до една година да поискат разрешително за строеж, а до три години да стартират обявения инвестиционен проект. В противен случай земите автоматично се връщат в поземления фонд, а платените суми за промяна на предназначението ми остават в държавния или общинския бюджет.

Причината за въвеждане на срок за издължаване на въпросните такси е сегашната практика те да се бавят. От 60 млн. лв. дължими такси за смяната на предназначението, в хазната са влезли едва половината, заяви зам.-министъра на земеделието и храните Преслав Борисов

Отделно инвеститорите ще трябва да плащат данък за земята със сменено предназначение все едно, че тя е застроена, независимо дали това е направено или не, стана ясно от думите на Борисав. Данъкът ще се определя от държавата или от общината, според това чия собственост е бил теренът със сменено предназначение, уточни Найденов.

Още по темата
Още от Бизнес

Каква е оценката ви за внушителния обвинителен акт по делото "КТБ"?