Забравяме поуките от Втората световна война

Смята се, че с времето и най-силната омраза отслабва. При все това една от най-тревожните тенденции в съвременната геополитика е, че омразата, напротив, изглежда се изостря с времето.

Тази година се отбелязва 70-ата годишнина от края на Втората световна война, и макар че редиците на ветераните от войната оредяват, конфликтът някак си изглежда по-близък, отколкото на предишни годишнини, а трайното помирение изглежда по-далечно.

Това е опасен модел, който пренебрегва поуките от последните седем десетилетия и който отговорните лидери трябва да спрат.

В Гърция, една от жертвите на нацистка Германия, новото популистко правителство настоява за военни репарации от Германия, смесвайки исторически въпроси със съвременните конфликти с Берлин за икономическата политика. Далеч по-притеснително е, че Китай все по-често се стреми да вкарва престъпленията на Япония през Втората световна война в днешните спорове, подтикван от едно националистическо общество, възпитано с историите на японските зверства.

Все по-гръмките оплаквания, чуващи се от Гърция и от Източна Азия рязко контрастират с настроението на поколението, което всъщност е водило войната и като цяло показа голяма мъдрост в справянето с последиците от нея. Съюзниците може да са изпитвали лоши чувства към победените врагове, но вместо това им помогнаха да се възстановят. Германия и Япония можеха да затаят обида от поражението си, но вместо това демонстрираха безпрецедентна степен на самокритика и разкаяние.

Бившите врагове помогнаха също за изграждането на международни институции като Европейския съюз и НАТО, от които се очакваше да предотвратят повторното избухване на катастрофална война. И те го постигнаха: Един от най-важните уроци на следвоенния период беше, че макар че войната винаги трябва да се помни, е задължително да не се живее в миналото.

Седем десетилетия на мир и просперитет бяха голяма реклама за ползата от движението напред.

Сегашните нападки на гръцкото правителство срещу Германия вероятно са просто политическа игра, макар че това не ги оправдава. Има истински и основателни критики към съвременната икономическа политика на Германия, но включването на нацистките зверства в дискусията, както направи правителството на премиера Алексис Ципрас, очевидно в опит да засрами Германия и да я принуди да направи отстъпки, е просто мръсен похват.

Риториката в Източна Азия е далеч по-притеснителна, и няма никакви гаранции, че обидата от времето на войната няма да премине в истински боеве. Поколението, което е изпитало войната, трябва да продължи да предупреждава, че войната е нещо сериозно и че да се биеш за ненаселени острови, за да отмъстиш за отдавнашни злодеяния от военно време - както много млади китайски националисти изглежда искрено искат - е безумие.

Но тези гласове замлъкват, а отговорността да не затъват в мислите за войната все повече пада върху тези, които никога не са я изпитвали. САЩ едва ли са в позиция да учат други страни как да говорят за собственото си минало, а и тук все още са разпространени детински стереотипи за германците. Но, докато именно бившите съюзници на Америка са тези, които сега често подклаждат историческото недоволство, си струва това послание да бъде повторено: войната свърши и ние победихме.

По БТА