Задължителната здравна карта не противоречи на Конституцията

Конституционният съд отказа да отмени текстовете от Закона за лечебните заведения, свързани с Националната здравна карта, която определя потребностите от болнични легла в страната и позволява Здравната каса селективно да финансира клиники на местата с излишни структури.

Решението на съда е взето с 8 на 4 гласа, като на особено мнение са били докладчикът по делото Георги Ангелов и колегите му Таня Райковска, Кети Маркова и Румен Ненков.

Задължителната здравна карта беше оспорена от депутати от БСП, ДПС и БДЦ с аргументите, че картата нарушава основно социално право - за осигуряване на достъпна помощ. Според тях селективното финансиране на болници от страна на здравната каса ще ограничи избора на пациентите къде да се лекуват.

Тези аргументи обаче не се приемат от съда, според който "здравето на хората е публично благо и не може да зависи само от пазара“. Конституционният съд посочва, че “икономическата свобода не е абсолютна и отстъпва пред необходимостта да се осигури приоритетната цел в здравеопазването - гарантиране на живота и закрила на здравето на гражданите“.

“Държавната интервенция тук е не само конституционно търпима, тя е обществено потребна и социално оправдана от легитимната цел на закона“, посочва съдът.

Освен това, предвидената възможност за държавна намеса е ограничена във времето и пространството - законът предвижда възможност за актуализация на Националната здравна карта и не създава ограничения за инвестиции в областите, в които потребностите от здравни услуги не са задоволени.

“Произтичащите от оспорената уредба ограничения на конкуренцията са пропорционални на преследваната от закона легитимна цел – закрилата на здравето на хората и не нарушават чл. 19 от Конституцията“, се казва в съдебното решение.

Съдът отхвърли искането и по втората обжалвана разпоредба, според която преди издаване на разрешението за дейност на нова болница специална комисия се произнася относно потребностите на съответната област. При отрицателно становище тази болница не може да сключва договори с НЗОК до актуализирането на здравната карта.

Това е втори ключов текст от здравната реформа на Петър Москов, по който се произнася Конституционният съд. В началото на март текстът от Закона за здравното осигуряване за разделянето на медицинските услуги в два пакета – основен и допълнителен, беше отменен от Конституционния съд заради нормативна неяснота. Наложи се здравното министерство да регламентира критериите, по които заболяванията ще попадат в основния или допълнителния пакет в закона, а не в наредба.

Макар задължителната здравна карта да беше пусната от Конституционния съд обаче тя на практика не се прилага в първоначалния ѝ замисъл и през тази година няма излишни болници, които здравната каса да е отказала да финансира.

Причината е, че въпреки дадената законова възможност, НЗОК избра да финансира отново всички болници с по малко, вместо да предприеме кардинален подход и да откаже договори на цели болници в градовете с много излишни клиники като София, Пазарджик, Пловдив.