Задължителният вот бе приет на първо четене в НС

Всички български граждани задължително да гласуват на избори, предвижда промяна в Изборния кодекс, приета от депутатите в четвъртък на първо четене заедно с останалите десет поправки в закона. Това стана след прегласуване със 121 гласа "за", 27 "против" и 21 "въздържал се".

Предложението на Патриотичния фронт (ПФ) за задължителен вот първо мина с лекота в правната комисия, въпреки че преди половин година парламентът отказа да го подложи на референдум и гражданите можеха да се произнесат само по въпроса дали искат електронно гласуване.

Парламентът прие да се налага глоба от 50 лева на хората, които не са упражнили правото си на глас. Нарушителите, които са на социални помощи, ще бъдат наказвани с отнемането им за три месеца. За хората с трайни увреждания, както и за възрастните над 80 години, които не са гласували, не се предвиждат наказания.

Очаквано, въвеждането на задължително гласуване срещна сериозен отпор от страна на ДПС, които се заканиха да го атакуват в Конституционния съд. Депутатът Хамид Хамид каза, че освен конституционния проблем се създава и друг - как ще се осигури възможност на всички българи по света да гласуват и как ще бъдат санкционирани онези, които не са гласували.

"Ще трябва ли всички, които не успеят да гласуват, които са на хиляди километри от България, да идват дотук и да представят бележки за уважителни причини. Към Северна Корея ли вървим с 97% активност", попита той. "Какво ще се получи, ако 51% от имащите право на глас зачеркнат всички бюлетини? Биха ли били легитимни тези избори или не", попита още Хамид.

"Хората не са овце, за да ги карате с гегата да гласуват", заяви независимият депутат Георги Кадиев, който също е против задължителния вот.

"Глупост е система, която възпроизвежда едни и същи физиономии в парламента", отговори му Искрен Веселинов от Патриотичния фронт. И обяви, че според различни социологически проучвания около 30% са противниците на задължителното гласуване и над 50% го подкрепят. Според Веселинов задължителното гласуване ще доведе до оздравяване на политическата система.

Машинен и електронен вот

Освен задължителното гласуване, парламентът прие взаимоизключващи се предложения за електронното и машинното гласуване. Подкрепа събраха два проекта - на ГЕРБ и на Реформаторския блок, за електронно гласуване, и три проекта - на АБВ и два на депутати от РБ, за машинно гласуване и машинно преброяване на резултатите.

Групата на ДПС не подкрепи електронния вот, въпреки решението на парламента след референдума от 25 октомври 2015 г. Искаме работещ модел за електронното гласуване, а не бланкетен текст. Не искаме да сме пионерите на електронното гласуване, заяви Хамид Хамид и добави, че САЩ и Германия са го отменили.

Предложението на Реформаторите е електронното гласуване да се въведе от 2018 г., докато ГЕРБ предлага на всички избори до 2018 г. то да е експериментално и резултатите от него да не се зачитат. АБВ пък иска машинно гласуване да се въведе от 2018 г. навсякъде, докато РБ предлага това да стане още на президентските избори тази година, но в половината секции.

И район "Чужбина"

Парламентът прие и предложението на ГЕРБ да бъде обособен допълнителен избирателен район "Чужбина", като методологията по създаването му трябва да бъде разработена от ЦИК.

Настимир Ананиев (РБ/ДБГ) пък настоя ГЕРБ отсега да кажат колко депутати ще избират българите от чужбина с предвидения многомандатен избирателен район "Чужбина". Колко български граждани представляват този чужбински район - 2 млн., или ще им дадем минимума от 4 мандата, които ще представляват доста голяма общност, попита той. Този въпрос е доста дискусионен и трябва да бъде изговорен, за да се знае колко депутати ще бъдат излъчвани от този район, настоя той.

ДПС пък оспори друга идея на ГЕРБ, приета на първо четене - затворниците, осъдени за леки престъпления, да могат да гласуват. Според движението техният глас можел лесно да се контролира от властта, управляваща местата за лишаване от свобода.

Активна регистрация

Парламентът даде картбланш и на предложението на ДБГ за въвеждане на активна регистрация за изборите.

Предвижда се тя да може да се извърши във всяка общинска администрация, всяко кметство в страната и във всяко дипломатическо или консулско представителство на България. Кампанията по регистрация ще продължава не по-малко от 3 месеца заради големия брой хора, които трябва да се регистрират и ще трябва да е най-малко 2 месеца преди изборния ден. На всеки десет години ще се провеждат кампании, за да се облекчават гражданите от контакти с администрацията.

За да не бъдат ограничени правата на онези, които не са се регистрирали, има и възможност за индивидуална регистрация извън периода на кампанията, но не по-късно от 15 дни преди изборния ден. Ръководството на процеса е възложено на Централната избирателна комисия (ЦИК).

Агитацията на майчин език пак не бе разрешена

Парламентът не прие и искането за агитация на майчин език. Което предизвика бившият лидер на ДПС и водач на новата партия ДОСТ Лютви Местан да обяви, че ограничението за майчиния език е противоестествено и рано или късно ще отпадне от Изборния кодекс. Според него това най-вероятно ще се случи след осъдително решение на Съда по правата на човека в Страсбург, пред който той заведе дело "от любов към родината, в която тоталитарните остатъци трябва да бъдат премахнати".

След продължителни дебати депутатите отхвърлиха идеите на партия "Атака" да се въведе минимален общообразователен ценз при упражняване на правото на глас.

Съмнения, че преференцията ще отпадне

На първо четене бяха приети три законопроекта, които предвиждат промяна на прага на преференцията за местните избори, който сега е 7% от общинската избирателна квота.

Одобреното предложение на ГЕРБ е да бъде 7% от гласувалите за съответната партийна листа, ДПС иска да е поне колкото общинската избирателна квота или колкото струва един общински съветник, а Патриотичният фронт - половината от общинската избирателна квота.

Мартин Димитров гражданската квота на Реформаторския блок се усъмни, че на второ четене преференцията може съвсем да отпадне. "Притеснявам се, че има хора, които искат отпадане на преференцията, но това ще бъде голяма грешка и ще доведе до тежък спад на активността. Да не стане както с промените в конституцията, при които мистериозно между първо и второ четене се появи текст, на когото никой не се признава за автор", каза той.

Шефът на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ) напомни за консултациите между РБ и ГЕРБ, по време на които са се разбрали за промяна на прага на преференцията в разумни граници за местни избори.

За отпадането на преференцията се заговори веднага след изборите, когато шефът на ГЕРБ в парламента Цветан Цветанов обясни високия брой недействителни бюлетини с неразбирането на преференцията от страна на избирателите.

В последствие при преговорите между РБ и ГЕРБ двете партии се разбраха да не променят прага на предпочитанието. БСП и ДПС обаче настояват за парламентарния вот той да бъде увеличен, за да не се размества партийната подредба. В РБ се опасяват, че е възможно с поредица технически хватки между първо и второ четене да бъде внесен текст, който ГЕРБ с евентуално "неприсъствие" в зала да прокара.