Заграбването на Крим се смъкна в дъното на дневния ред

Русия отсъства миналата седмица от срещата на високо равнище на Групата на седемте най-развити държави, тъй като не беше поканена заради завземането на Крим през март 2014 г. При това положение не беше изненада, че в общата декларация на лидерите от Г-7 в понеделник имаше едно изречение на осъждане на "незаконната анексия". А по въпроса за облекчаване на санкциите, които наложиха на Русия, в декларацията на Г-7 се говори само за прилагане на споразумението от Минск за спиране на огъня в Украйна. Крим не беше споменат и от държавния секретар на САЩ Джон Кери след срещата му с Владимир Путин в Сочи миналия месец. Темата явно е отишла в дъното на дневния ред.

Също и в Крим хората започват да усещат, че са на последно място в плановете на всички. Проруските жители трудно си спомнят радостта от кампанията преди референдума за анексиране през март 2014 г. Западните санкции, спънките пред търговията с Украйна, разочароващата финансова подкрепа от Москва и униженията от нескопосния процес на интеграция (като руските паспорти, които жителите получиха, но европейските правителства отказват да признаят заради печата "Крим") дадоха своя отпечатък. Днес настроението е най-добре изразено в триумфалния, но мрачен лозунг върху един от билбордовете тук: "Какво следва? Дори камъни да падат от небето, ние сме в нашето отечество".

Доскорошни привърженици на анексията сега звучат печално. Бюрокрацията и корупцията се увеличиха непоносимо, оплаква се Наташа Фьодоровна (не е истинското ѝ име), която подкрепила реинтеграцията с Русия. После се оживява: "Няма място за тревога. Саша не е емигрирал завинаги, ще се върне." Като много други образовани жители на Крим и нейният син, компютърен специалист, разбрал, че заради комбинацията от санкции и цензура в интернет е невъзможно да си намери работа. И заминал за Черна гора.

Голяма част от разочарованието се крие в икономиката. Средната заплата в Крим се равнява горе-долу на две трети от тази в Русия. Първоначално руското правителство обеща да повиши лекарските и учителските заплати след анексията, но тези повишения бяха отрязани през април. От януари цените на хранителните продукти скочиха с 19 процента, почти два пъти повече отколкото в Русия. Санкциите рязко намалиха бизнес инвестициите и Киев периодично заплашва да спре електричеството за полуострова. От онези, които се противопоставиха на анексията, някои искат Украйна да наложи пълна блокада. "Нека Путин да се оправя сам", казва пенсиониран бизнесмен от татарското етническо малцинство, по-голямата част от което бойкотира референдума.

Главната индустрия на полуострова, туризмът, очаква втори слаб сезон това лято. Фериботите, пристигащи от Русия, карат туристи, които са недостатъчни да компенсират отсъствието на украинците и европейците, чиито круизни кораби акостираха някога на пристанището в Ялта. Западните кредитни карти не се приемат. Много фирми бяха отнети от "опълченци" - паравоенни, контролирани от назначения от Москва премиер на полуострова Сергей Аксьонов.

Междувременно властите стесняват политическото и културното пространство на кримските татари и етническите украинци. През март група украинци, които поставиха цветя на паметника на Тарас Шевченко, техен национален поет, бяха глобени по 200 долара всеки за "използване на украински атрибути". Миналия месец властите задържаха седем украинци, които си правеха селфита, облечени във вишиванки - традиционни бродирани блузи.

Полицията задържа десетина татари, събрали се на 18 май на площад "Ленин" в Симферопол да отбележат годишнината от деня през 1944 г., когато Сталин депортира всичките 180 хиляди кримски татари в Централна Азия.

Все още се е запазила и част от победоносното настроение на т. нар. "кримняши" (както са известни най-ентусиазираните привърженици на анексията). На полуостров, където една трета от населението са пенсионери, е силна носталгията по съветските времена. Билборд със снимка на Сталин краси входа към Севастопол - трън в очите на татарите, които той някога депортира.

Но първоначалният ентусиазъм от анексията е спаднал, след като се разбра каква е цената за нея. Около 85 процента от бюджета на Крим сега се отпускат от федералното правителство в Русия, според Наталия Зубаревич, професор по икономика в Московския държавен университет. През април Дмитрий Медведев, министър-председателят на Русия, оцени общите разходи по анексията (включително цената от санкциите) на 27 милиарда долара само за 2014 г. С течение на времето руските граждани вероятно няма да са доволни от подобни разходи.

Социологическо проучване през май показа, че 16 процента от руснаците биха подкрепили съкращения в бюджета на самата Русия в полза на развитието на Крим. Но след пропагандното обещание, поето от Путин, е политически немислимо отстъпление от анексията.

Америка и Европа дадоха ясно да се разбере на срещата на Г-7, че никога няма да я признаят. Европейската комисия очаква да обнови санкциите срещу Крим до две седмици. Кримската безизходица се превърна в поредния "замразен конфликт" за Русия и явно никой не разполага с приемлив сценарий да го размрази. Какво следва? Жителите на полуострова е най-добре да покрият главите си и да внимават за падащи камъни.

По БТА