Заиграването с радикализма е опасно за руското общество

Десни ултраси от Европа пристигнаха вкупом тази неделя в Санкт Петербург. Безпрецедентно събитие за Русия - досега нямаше случай у нас да се струпат някъде толкова много неонацисти.

Нещо повече, сред участниците имаше и лидери на най-одиозни националистически организации, всеизвестни крайни маргинали. В Петербург например дори не се показаха делегати от Националния фронт на Марин Льо Пен или от ултрадясната партия Йоббик - Движение за по-добра Унгария. Явно са били твърде умерени за подобно събитие и са решили да не си рискуват реномето в тъй опасно политическо съседство.

Руските организатори на форума (партията Родина и Руският национален културен център) обаче рискуваха без притеснение реномето на своя президент. Официалният сайт на проявата изнесе в наслов цитат от слово на Владимир Путин пред участниците в клуба "Валдай" през септември 2013 г. - за това как европейските страни загърбват традиционните си ценности и колко може да са тежки последиците от това.

Проявата носеше измамливо представително име – "Международен руски консервативен форум". То обаче бързо стана скандално в интернет заради избухналото недоволство. Хората посочваха, че сред участниците във форума има политици, открито симпатизиращи на Хитлер, и то в навечерието на 70-ата годишнина от Победата във Великата отечествена война.

Някои припомняха и нашумялата анкета на телевизия "Дожд" от миналата зима: дали не е трябвало Русия да предаде Ленинград на врага, за да спаси стотици хиляди души. Със заключението, че сега Ленинград, уви, е предаден на фашистите. Тогава впрочем санктпетербургската прокуратура разследва дали телевизията не е прекалила. А не са ли прекалили организаторите на ултрадесния конгрес?

Днешният форум илюстрира най-вече бъркотията в руското политическо пространство. Примерно кои са днес фашисти за хората в Русия. Страшният враг, срещу когото са воювали дедите ни през Великата отечествена война? Модерният руски мем, който буди фантомни болки у хората от съвремието и затова е станал част от държавната пропаганда? Или съвсем реалните радикали, включително руско производство?

Освен европейски националисти, за форума естествено бяха дошли и добре познати, наши собствени . . . Въпреки цялата бъркотия обаче лесно се разпознаваше едно преобладаващо чувство, експлоатирано в сегашното политическо и околополитическо пространство - чувството на обида. Защото, както знаем, обидата е опора за всички радикални движения. В тях виждаме само онеправдани хора. От маргинални обществени групи. Жертви на домашно насилие и насилие в училищата. Потискани в социален план.

Емоционални и политически предпочитания изтласкват онеправданите в десния или левия край на политическия спектър. Които не се различават особено. Руският философ Семьон Франк посочи още през 1930 г.: тези понятия често се смесват, между леви и десни няма пропаст, както е прието да смятаме - важно е да виждаме съвсем друго разделение.

"Различието в този смисъл между ляво и дясно не е тъй съществено, колкото различието между умереност и радикализъм (все едно десен или ляв) - писа Франк. - И всеки такъв десен или ляв радикализъм има насреща си политическо умонастроение, което знае, че насилието и принудата може да бъдат само спомагателно средство в политиката, но няма как да заменят естественото, органичното, самородното битие."

Днес у нас се спекулира с чувството на обида - правят го например онези, според които Русия, доскоро коленичила, се изправя на крака. Излиза, че страната ни отдавна вече е паднала на колене. Образ, който лесно намира отклик у човек, обиждан и притесняван цял живот. У човек, пренебрегнат от съдбата, който се чувства потискан, който няма възможност да се надигне - главно вътрешно, в самия себе си.

При това в Русия спекулацията със самочувствието на жертва е традиция, историческо явление. И във вътрешната политика: "На крак, о парии презрени, на крак, о роби на труда"; "беднякът няма равен глас", "ний старий свят ще разрушим (. . .), с борба ще се освободим!". И във външната - с параноичните фантазии за износ на пролетарска диктатура.

Тъй че Русия няма защо да се бои от износ на европейски нацизъм, имаме си корени за собствен радикализъм. И неделният форум на ултрасите в Петербург дава на тоя бурен допълнително разрешение да цъфне като доминираща култура в родното политическо пространство. Издавайки всъщност загуба на вкус в родната политика. Дори не в естетически, а в биологически смисъл - говорим за предпазния инстинкт: кое става за ядене и кое не. Кое можеш да смелиш и кое крие опасности, а нищо чудно да е смъртоносна отрова.

С чувството на обида хората лесно се манипулират. Газеният, мачканият е кротко магаре, всеки го товари - знаем го от памтивека. Но като инструмент за управление на масите обидата не е безопасна, защото идва от потисната злоба и унижение. Гневът и потъпканото достойнство образуват експлозивна смес.

Европейските ултраси изглеждаха достолепно на форума. За тях маргиналните им идеи са просто политическа игра. На Запад тези сили нямат днес сериозни политически перспективи и добре си знаят мястото.

В Русия обаче играта е съвсем друга.

По БТА