Законът "Пеевски" за КТБ е факт, чакат се обещаните от ДПС 1.4 млрд. лв.

С гласовете на ГЕРБ, ДПС и Обединените патриоти Народното събрание отхвърли ветото на президента Румен Радев върху промените в Закона за банковата несъстоятелност, които бяха предложени от депутатите от ДПС Делян Пеевски, Йордан Цонев и Хамид Хамид. Законът беше повторно приет със 129 гласа "за" и 40 "против". В подкрепа на президентското вето гласуваха от БСП и "Воля".

ДПС твърди, че ефектът от закона ще е 1.4 млрд. лв.

Законът "Пеевски" най-общо предвижда обезсилване със задна дата на цесиите и прихващанията, направени по време на квестурата на КТБ, чрез които банката загуби стотици милиони левове. Според текстовете сделките ще се считат за недействителни, независимо от броя на прехвърлянията. Целта е синдиците по-лесно да печелят заведените стотици дела за обезсилване на съответните сделки.

Още преди гласуването Йордан Цонев направи специално изявление, с което обясни, че заведените съдебни дела за прихващания са 205, а материалният интерес по тях възлиза на 1.17 млрд. лв. Стойността на заличените обезпечения, които със закона ще се реактивират, пък е 233 млн. лв. Информацията на депутата е от отговор на Министерството на финансите по запитване на ДПС. Така излиза, че общият ефект от приемането на закона се изчислява на около 1.4 млрд. лв.

Същото число обявиха миналата седмица и синдиците на фалиралата банка Ангел Донов и Кристи Маринова. "Потвърждаваме нашето становище, че този закон трябва да бъде приет, за да попълним масата на несъстоятелността и там да влязат 1.4 млрд лева. Досега това число не бяхме го казвали, но това ще е ефектът от този закон", заяви пред депутатите Донов. С окончателното приемане на закона в сряда остава синдиците действително да изпълнят обещанието си и да върнат 1.4 млрд. лв., при положение че до момента са разпределили на кредиторите всичко на всичко под 600 млн. лв.

"Смятам, че тези цифри ще убедят президента и българското общество, че общественият интерес е много значим и си струва използването на този правен законодателен похват", коментира в сряда Йордан Цонев. "Колко точно (ще се попълни масата на несъстоятелността, б. р.) не можем да кажем, защото голяма част от този резултат зависи от решения на съда. Законът дава правни инструменти на синдиците да предприемат съответни действия след съответни решения на съда, посочи той", заяви Цонев.

БСП със странна пасивност в дебата

Очаквано поправките ″Пеевски″ бяха защитени най-жарко от ГЕРБ и ДПС.

Въпреки че до момента от БСП винаги са защитавали разпалено позициите на президента, особено когато той е връщал закон в парламента, този път социалистите бяха далеч по-обрани в изказванията си. А ръководството на партията и лично лидерката ѝ Корнелия Нинова предпочетоха нито веднъж да не се изкажат срещу текстовете от закона КТБ, против който БСП гласува. За да избегнат и самия вот, част от социалистите отидоха да протестират пред Министерския съвет, за да искат оставката на кабинета заради сделката за ЧЕЗ.

По време на дебата от левицата избегнаха особени сблъсъци с ГЕРБ и ДПС, а името на Пеевски не бе споменато нито веднъж, въпреки че именно той е вносител на текстовете, приети от НС и впоследствие върнати от президента.

Законът щял да върне разграбеното от КТБ

Председателят на парламентарната правна комисия Данаил Кирилов аргументира позицията на ГЕРБ за приемането на поправките, като посочи, че законопроектът "цели да обезпечи възможността кредиторите да получат справедливо обезпечаване на имуществото".

Според вносителите целта на закона е да се попречи за вторичното разграбване на КТБ, а според президента - със задна дата се обезсилват всички сделки като цесии и прихващания по време на специалния надзор в банката преди обявяването ѝ в несъстоятелност.

Кирилов припомни, че това е третият законопроект, който цели да обезпечи възможността синдиците, респективно кредиторите, да направят така, че масата на несъстоятелност да бъде попълнена в максимална степен. Спецификата на самото производство за несъстоятелност е често връщане на датите назад, за да се гарантира осребряване на имуществото и попълване на масата на несъстоятелността, разясни той.

Социалистите подкрепиха президента Румен Радев, тъй като според тях промените, инициирани от ДПС, засягат конкретна ситуация (КТБ), а не обща. Според Крум Зарков в такива ситуации промените били неудачни.

Позицията на БСП бе, че ако някои сделки са извършени с измама, могат да бъдат атакувани и по действащото законодателство и затова новите поправки са излишни. С проекта се игнорира, че след обявяването на банката във фалит цялата отговорност за опазване на имуществото ѝ е на БНБ и не може това, което са направили отговорните лица или не са направили, да служи като мотив за ретроактивност. Ако се приемат промените, ще може да се иска разваляне на частни сделки и това ще е лош сигнал към инвеститорите.

От левицата бяха избрали да правят юридически, но не и политически изказвания до момента, в който народният представител от ГЕРБ Делян Добрев не нападна социалистите с думите, че вече месец не получава отговор на въпроса каква връзката на Елена Йончева с КТБ. Крум Зарков от БСП обвини колегата си, че прави нелепи внушения, с което сложи край на дебата.

Така в крайна сметка, без нито веднъж да бъде споменато името на скандалния депутат от ДПС, вносител на нормативния акт, и с активна подкрепа от страна на ГЕРБ бе преодоляно ветото, наложено от Румен Радев.