Законът за конфликт на интереси е абсурден и няма как да замени НК

Решението на Върховния административен съд (ВАС) по делото за конфликт на интереси срещу Ахмед Доган показа единствено колко е безсмислен Законът за предотвратяване и разкриване на конфликта на интереси. Това коментира пред онлайн изданието на сп."Правен свят" правният директор на "Отворено общество" - София Иванка Иванова.

На 18 октомври тричленен състав на ВАС реши, че лидерът на ДПС Ахмед Доган не е изпаднал в конфликт на интереси, след като е получил хонорари по хидроенергийни проекти.

Същевременно докладчикът по делото съдия Марина Михайлова остана на особено мнение. Според нея конфликтът на интереси е налице, тъй като в качеството си на депутат и едновременно с това на - на председател на партията, мандатоносител на предното правителство, Доган е можел да въздейства както на решенията както на правителството, така и на други институции. Не само  това – като доказателство, че Доган реално е разсъждавал по този начин, съдия Михайлова цитира в особеното си мнение и прословутото му изказване с. Кочан от 18 юни 2009 г. :"Аз съм инструментът на властта, който разпределя порциите на фирмите в държавата...".

Дали обаче Законът за предотвратяване на конфликт на интереси е подходящият инструмент за разрешаване на "конфликта около хонорара от 1 млн. евро на Ахмед Доган, получен за консултация, която, както стана ясно, не е изготвил той,  а наети експерти – срещу далеч по-скромна сума от 50 000 лв.

Конфликтът на интереси беше въведен в нашето законодателство като квази-престъпление, а в законодателствата, откъдето сме го възприели, неговата роля е съвсем различна и няма нищо общо с това, казва Иванка Иванова.

Проблемът, както с много други закони напоследък, идва оттам, че от една страна законът за конфликт на интереси бе направен само за "отчет пред Европа", а от друга страна – прави се опит с неговото използване да се прикрие факта, че никой не разследва и обвинява за вече извършеното престъпление от високопоставен политик.

Изглежда няма сила, която да накара нашето Народно събрание да въведе практична законова дефиниция на престъплението "подкуп", нито някой може да накара българската полиция да разследва подкупа по високите етажи на властта или пък - българската прокуратура да докара до осъдителна присъда дело срещу висш политик, коментира Иванова пред "Правен свят".

Според нея, най-важният момент от решението на ВАС е, че според съда в подадената от Доган декларация по чл.12 от Закона за конфликт на интереси "непопълването на обстоятелствата по т. 5 от декларацията може да доведе до наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс ".  Попълването на декларация с невярно съдържание, подобно на търговията с влияние и подкупа, е престъпление и то се разследва и доказва по определен ред – но не пред ВАС по реда на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликта на интереси, а пред наказателен съд по НПК.

Иначе, ако допуснем, че делото пред ВАС се развие и отиде на втора инстанция, а на втората инстанция се постанови, че има конфликт на интереси, ситуацията става наистина абсурдна, твърди Иванка Иванова:

"В този случай съдът ще трябва да наложи глоба, да конфискува в полза на държавата хонорара по въпросните консултантски договори и може да постанови освобождаването от длъжност на извършителя. Глобата, предвидена в закона за нарушения на глава 2 е до 7000 лева. Това ли е наказанието за корупция по високите етажи на власт в България? 7000 лева и да върнеш парите? Този закон, който всъщност изглежда строг, е на практика много благосклонен към проявите на корупция. Не случайно подаването на декларация с невярно съдържание, търговия с влияние или подкуп са обявени у нас за престъпления и за тях се налага наказателна отговорност. Само от наказателната отговорност може да очакваме да има ефекта и на общата и на специалната превенция и само след реализирана наказателна отговорност престъпникът ще бъде изваден завинаги от политическия оборот - няма да бъде избиран или назначаван отново на позиции във властта. Обърнете внимание - че Законът за предотвратяване на конфликтана интереси дори не предвижда такава забрана ...

От друга страна обаче, съдът ще има право да освободи от длъжност лице, за което е констатиран конфликт на интереси. Ако това лице е депутат, това означава, че съдът ще има правото да постанови прекратяване на депутатски мандат. Това обаче е огромно правомощие за съд, представлява недопустима намеса на съдебната власт в работата на законодателната и е нарушение на принципа на разделение на властите. Не може една конституирана, назначена власт, каквато е съдебната, да деституира депутат, който е избран като част от върховния законодателен орган на страната.

Това трябва да може да стане само при една хипотеза - извършено умишлено престъпление. Откъдето и да погледне човек Закона за предотвратяване и разкриване на конфликта на интереси, той съдържа само абсурди. Той не може да замести едно ефективно наказателно производство", твърди Иванова.

Така тя дава един интересен акцент на теза, която вече неведнъж е изказвана в публичното пространство - че няма как със средствата на административното право да се решават проблемите, породени от бездействието на прокуратурата и МВР.