Законни ли са кредитите на "Юлен" от ПИБ? Тайната е за вечни времена

Спазването на законността по отношение на кредитните експозиции на концесионера на ски зоната в Банско "Юлен" АД се оказва тайна, която Българската народна банка (БНБ) ще пази за вечни времена. Този извод може да се направи от отговорите на централната банка на въпроси на Mediapool относно прилагането на законовите текстове за кредитирането на свързани лица. Според БНБ всички въпроси, свързани с "Юлен" и Първа инвестиционна банка, са банкова или професионална тайна, поради което всяко предоставяне на информация ще е в нарушение на закона.

Въпросният Закон за кредитните институции обаче дава възможност БНБ да обявява публично акционери в банка, които нарушават разпоредбите на нормативния акт.

На 14 февруари тази година в интервю за бТВ премиерът Бойко Борисов обяви, че реалният собственик на компанията "Юлен", която е теглила заеми от ПИБ, е Цеко Минев. Минев и Ивайло Мутафчиев са двамата най-големи акционери в Първа инвестиционна банка, като всеки от тях държи по 42.5% от капитала ѝ. В отговор до медиите банката опроверга изказването на Борисов, като заяви, че Цеко Минев не е действителен собственик на "Юлен".

Официално по-голямата част от капитала на дружеството се държи от офшорни компании от Кипър и Британските Вирджински острови. Въз основа на думите на премиера на 22 февруари гражданско сдружение "БОЕЦ" внесе сигнал в прокуратурата заради кредитирането на фирми, свързани с един от основните акционери в ПИБ.

Законът за кредитните институции предвижда сериозни ограничения на кредитите на свързани с банката лица, особено на акционерите. Европейската комисия и Международният валутен фонд притиснаха българските власти да обърнат сериозно внимание върху проблема със свързаните кредити в банковата система, защото именно чрез подобни схеми бе източена КТБ. В края на 2017 г., над три години след затварянето на фалиралата банка, БНБ внесе в парламента законови поправки за затягане на режима на свързаните лица. Те предвиждат на всеки три месеца търговските банки да обявяват в "Банков надзор" всичките си свързани заеми. Все още обаче не е готова наредбата, по която ще става докладването.

И към момента БНБ разполага с данни и прави проверки за свързаните кредити в банките, но тази информация е банкова и професионална тайна, става ясно от отговорите на БНБ до Mediapool. Според чл. 63 от Закона за кредитните институции цялата дейност на централната банка по отношение на банковия надзор е професионална тайна. За разлика от най-строго пазените тайни в държавата – например при тези, обозначени с гриф "Строго секретно", чиято защита е за максимум 60 години, професионалната тайна на БНБ е за вечни времена.

В същото време централната банка има правомощие по чл.103, ал. 2, т. 22 от Закона за кредитните институции "да оповести публично информация за извършено нарушение с посочване на нарушителя". Това е вид надзорна мярка в случаите, в които акционери на банката са извършили нарушения или заобикаляне на закона. Никога досега обаче БНБ не е ползвала това свое правомощие като надзорна мярка.

БНБ отказа да отговори на въпросите на Mediapool дали от началото на мандата на управителя Димитър Радев досега са установени нарушения на законовите изисквания относно кредитирането на свързани лица от страна на ПИБ, дали заемите на "Юлен" са третирани законово като кредити към свързани лица и др. Не бе даден отговор дори на въпроса дали на централната банка ѝ е известно, че на 14 февруари премиерът е заявил, че Цеко Минев е реалният собственик на "Юлен".

На 19 март министърът на околната среда Нено Димов също заяви, че БНБ е отказала да разкрие пред ведомството му действителния собственик на "Юлен" с аргумента, че това не е в правомощията на централната банка.

Въпроси на Mediapool до БНБ

1. От началото на мандата на управителя г-н Димитър Радев насам установени ли са нарушения на законовите изисквания относно кредитирането на свързани лица от страна на "Първа инвестиционна банка" АД? Ако са установени подобни нарушения, най-общо моля да обясните в какво се състоят те, а също и какви мерки са предприети от страна на БНБ?

2. На базата на проверките и информацията, с която разполага БНБ, централната банка установила ли е проблеми/нарушения във връзка с кредитите от ПИБ в полза на дружеството "Юлен" АД? Правена ли е проверка на тези кредитни експозиции?

3. На БНБ известно ли ѝ е, че на 14 февруари 2018 г. в интервю за бТВ министър-председателят Бойко Борисов заяви, че Цеко Минев – акционер в ПИБ, е реалният собственик на "Юлен"?

4. БНБ разполага ли с информация, че акционерът в ПИБ г-н Цеко Минев е реалният собственик на "Юлен"?

5. БНБ третира ли от законова гледна точка кредитите на дружеството "Юлен" като кредити към свързани лица?

6. Във връзка със законодателните промени (в чл. 45, 45а, 45б от Закона за кредитните институции) в сила от 5 декември 2017 г. кога БНБ ще получи първите тримесечни отчети от банките (включително от ПИБ) на кредитните експозиции към свързани лица? Получени ли са към момента такива списъци? В сила ли е наредбата по чл. 45в?

7. Как споменатите законодателни промени ще се отразят на кредитите от ПИБ в полза на дружеството "Юлен"?

Отговори на БНБ

Поставените от Вас въпроси - 1, 2, 4 и 5 се отнасят до факти и обстоятелства, които представляват банкова и професионална тайна, разкриването на които е допустимо единствено по реда и по отношение на кръга от субекти, определени в Закона за кредитните институции (чл.62-64). Поради това БНБ не би могла да Ви предостави исканата от Вас информация без да наруши законовите ограничения, включително и тези по ЗБНБ.

Във връзка с шестия въпрос следва да имате предвид, че промените в чл. 45 от ЗКИ, публикувани през месец декември 2017, не въвеждат коренно нова регулаторна рамка по отношение на т.нар. експозиции към свързани с банките лица, а допълват и усъвършенстват регулаторната рамка.

Преди въвеждането на гореспоменатите промени от банките също е изисквано да оповестяват към БНБ наличието на експозиции към свързани лица - администратори на банката, нейни акционери с квалифициран или по-висок дял, лица, които контролират банката, дъщерни дружества на банката и други определени като свързани с банката лица. За целта се използват отчетни реквизити и образци, изградени на базата на общовалидните за целия ЕС отчетни стандарти, установени с Регламент (ЕС) № 680/2014 на Комисията от 16 април 2014 година за определяне, в съответствие с Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета, на техническите стандарти за изпълнение по отношение на предоставянето на информация от институциите на надзорните органи.

С приетите промени в чл. 45 не се променя задължението на банките да оповестяват към БНБ тази информация, а се разширява обхватът на вътрешните експозиции, като се допълва кръгът от лица, които следва да се считат за свързани с банката, предвид влиянието, което могат да окажат върху нейната дейност или върху нейни акционери.

Предвидената в чл. 45в Наредба е в процес на разработване от БНБ. С тази наредба се предвижда да бъдат определени конкретни индикатори за идентифицирането на свързаност, произтичаща от икономически и делови връзки, а не само от чисто правни взаимовръзки. Така ще се постигне цялостно наблюдение върху вътрешните експозиции и надзорната оценка на риска, свързан с тези експозиции. В наредбата се предвижда да бъдат въведени и изисквания към банките да приемат и прилагат вътрешни правила за формиране, наблюдение и докладване на вътрешните експозиции, което ще допринесе за ефективното прилагане на новите разпоредби и по-добра качествена оценка на рисковете.

Във връзка с последния въпрос следва да имате предвид, че регулаторната рамка не се формира с насоченост към конкретни поднадзорни лица или експозиции, а се основава на приетите европейски норми и добри практики. Задължение на банките е своевременно да съобразяват своите бизнес процеси и решения с установените регулаторни изисквания, когато установят, че това е необходимо.

С уважение,
Пресцентър на БНБ