От време на време някой мой англоезичен колега ме пита какво ще направи Русия, ако западните сили изпълнят заплахите си и ударят Сирия. Отговорът ми е: нищо. Русия не трябва да прави каквото и да било, тя просто може да си стои кротко. Ситуацията е в полза на Москва. Нашите лидери ще бъдат извънредно доволни да видят как САЩ започват нова война, която не могат да спечелят.
Да разгледаме вариантите. Сухопътно нахлуване е изключено. При продължителни въздушни бомбардировки има опасност да бъдат загубени пилоти и затова те биха били неприемливи за обществеността на запад. Най-вероятната възможност са ракетни удари; режимът на президента Башар ал Асад несъмнено ще пострада, но Русия и Иран ще съумеят да компенсират евентуалните загуби.
Съюзниците ще разкървавят носа на Асад и толкова. Наказателни удари не могат да доведат до обрат във враждебните действия. Не е възможно да се стигне до значителна промяна в съотношението на силите на място.
Следователно от морална и психологическа гледна точка режимът на Асад ще отбележи точки, поне в очите на развиващия се свят - и със сигурност в тези на Русия. Пропагандата със сигурност ще направи сравнения с намесата в Ирак преди 10 години. Разбира се, много е лесно САЩ да бъдат представени като глобален побойник, който винаги е готов да си измисли претекст за агресия. Иран ще ликува. Много хора в Сирия ще бъдат склонни да се съпротивляват на нов империалистически кръстоносен поход.
Покачването на залога облагодетелства Москва. Колкото повече западните сили се въвличат в конфликта, колкото повече затъват, толкова повече възможности се появяват за Русия да подкрепя режима на Асад като "легитимна власт, подложена на нападение".
След като сухопътна операция е изключена, в крайна сметка може да се стигне дотам, че не само Асад да оцелее, а и Москва и Техеран да победят в глобалното противопоставяне с коалицията на Запада, Турция и Арабската лига.
Западни служители изказват идеята, че евентуален наказателен удар няма за цел да предизвика смяна на режима, нито да даде на опозицията възможност да нанесе решаващ удар на Асад. "Ние просто искаме да накажем диктатора и да му изпратим послание: даже не си и помисляй да използваш отново химически оръжия, иначе . . . " Добре, да предположим, че той никога повече не използва тези оръжия. Означава ли това, че той е обречен да загуби войната? Ни най-малко.
Някои наблюдатели, изглежда, смятат, че когато усети смъртна опасност за своя режим в резултат на ударите, които може да бъдат сигнал за начало на пълномащабно западно нахлуване, Асад ще бъде по-склонен да прави отстъпки. Според този възглед той би се съгласил на мирна конференция и би прехвърлил някои от своите правомощия на личност, приемлива за опозицията. В този случай обаче не може да има съмнение, че бунтовниците, особено тези, които са свързани с Ал Каида, никога не биха се съобразили с това уреждане на въпроса. "Асад в Дамаск? Никога."
Други анализатори настояват от месеци, че единственото решение е да се окаже натиск върху Владимир Путин да убеди Асад да предприеме по-мек курс, може би дори да се откаже от властта. Трябва обаче да си много наивен, за да вярваш, че руският президент някога би бил готов да направи подобно нещо - или даже да е готов да го направи, че Асад покорно би се оттеглил и напуснал Сирия.
Сега, когато изглежда, че колелото на съдбата се обръща в полза на Асад благодарение на подкрепата на Иран и Хизбула, е по-вероятно от всякога сирийският лидер да сметне, че упоритостта се отплаща. Наистина, той енергично защитава позициите си и сега изглежда по-уверен от когато и да било.
Що се отнася до това, което критици определят като неразбираема непреклонност на Путин, нещата стоят по следния начин: даже ако режимът на Асад в крайна сметка рухне, руският президент няма да бъде смятан за губещ - поне от общественото мнение у дома, което е жизнено важно за него. Официалната линия от Кремъл ще бъде: "Ние направихме всичко по силите си, за да помогнем на сирийския народ в борбата му срещу тези, които бяха решени да наложат своята воля и да свалят правителство, което не харесваха. Ние действахме, като се придържахме към принципите си, но какво можеш да направиш срещу обединените сили на Запада, Турция и Саудитска Арабия? Америка още веднъж показа истинското си грозно лице."
Обратно, ако Путин се намеси сега и поиска някакви отстъпки, той ще изглежда като губещ, тъй като това може да бъде изтълкувано като огъване под американския натиск. А това положение би било напълно неприемливо за руския народ.
*Авторът е преподавател в Института по световна икономика и международни отношения в Москва.
По БТА
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
44 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Жертвите, които ще даде мирното население изобщо не са намерили място в горния ултрациничен анализ.
Употребата на химическо оръжие в Сирия е дело на руските служби, които са намерили кой в Сирия би употребил БОВ и то точно, когато правителствените сили имат изразен превес, и в навечерието на срещата на върха в Петербург.
Само руснаците са готови на такива ужасии. Спомнете си избиването с невропаралитичен газ на заложниците в театъра на Дубровка в Москва 2003, бруталната акция с многобройни жертви …
сред заложниците в едно училище в една от южните републики през същата година.
Това са те опасните игри между руските служби и определени американски кръгове.
Двете групи имат общ интерес в разбунването на конфликтите в Близкия изток.
Особено активна е ролята на руските служби.
Именно те устройват всички провокации в района, с което услужват на онези кръгове в Америка, които печелят от оръжие или са производители на горива.
Руснаците печелят също от повишената цена на горивата.
Конфликтите обслужват и вътрешнополитически цели в двете страни.
А в България политикоманите се джавкат кой е по-силен и по-морален. Сякаш не сме помръднали от времето на дядо Либен и хаджи Генчо.
До пропагандния послушко № 40.
Обама нека най-напред да пита Нобеловския комитет за мир,защо му връчиха наградата като "голем"миротворец?
Нима си вярваш в това дето бръщолевиш за бомбардировките в Югославия.Защо премълчаваш факта от тези бомбардировки, след като си толкова осведомен,с чие разрешение САЩ използваха бомби с повишено съдържание на УРАН, та целата реколта в Северо-Западна България се скапа и маса хора си отидоха без време. Или това беше част от мерките как България по-бързо да стигне …
5-6 млн. население, а послушковците от твоя род да ни баламосват след това.
Сирия достойно отстоява своя суверинитет,за разлика от нас българете,дето стигнахме до там,че латиницата преобладава в рекламата и надписите в бълг.градове над Кирилицата...
Фактът, че Обама ще представи доказателствата в конгреса на САЩ за обсъждане и гласуване е много показателен. Като се има пред вид реалното разделение на властите в САЩ и факта, че Обама НЕ разполага с мнозинство в американския конгрес, може да се заключи, че най-вероятно събраните доказателства за вината на сирийския соц-режим са достатъчно убедителни. Освен това, Републиканската партия, която има мнозинство в Конгреса, е по-скептично настроена и дори открито се противопоставя на евентуална военна …
операция в Сирия. Едва ли Обама би избрал тази процедура за искане на одобрение от Конгреса ако доказателствата срещу режима на Асад бяха неубедителни или двусмислени. За всеки просветен външно-политически наблюдател един дебат в американския конгрес има много по-голяма информативна стойност отколкото един "дебат" в руската Дума, която раболепно подкрепя всяко задкулисно решение на Путин. Русия и Иран ще спечелят милиарди от рязкото повишение на цените на петрола на международните пазари при евентуална военна операция в Сирия, докато Обама няма политически интерес от това, защото американската петролна индустрия (която единствена има полза от повишение на петролните цени) подкрепя неговите политически опоненти - републиканците, а скокът в цените на горивата ще нанесе сериозен удар върху политическата подкрепа за Обама сред американското общество. Аргументите на Путин, че доказателствата не били представени в ООН са смехотворни, защото такива доказателства по дефиниция съдържат ключови данни за методите на набиране на разузнавателна информация от държавата, която ги предоставя и самото им предоставяне пред мракобесни режими като тези на Русия и Китай би поставило под риск живота на сирийците, които са сътрудничили при набирането им. Нека си припомним как по време на Югославския конфликт разузнавателните данни за престъпленията на режима на Милошевич предоставяни на Русия по линия на съвместните програми НАТО-Русия моментално бяха подавани под масата от руснаците към сръбския режим, за да могат да вземат контра-мерки и да заметат следите си чрез още убийства и тактически маневри. Така че ако военната операция бъде одобрена от конгреса на САЩ, това със сигурност би означавало (поне за просветените анализатори) че доказателствата срещу режима на Асад за използване на химическо оръжие срещу собствения си народ са много сериозни и недвусмислени.
Много добре. Да продължава така. Но месните от петата колона не мислят така.
Според последните проучвания едва 9% от американците подкрепят ударите срещу Сирия ,50% са против.До всички с бетонни глави,надявам се , сега няма да почнете да твърдите че 50% от американците са рубладжии и русофили.За разлика от вас те явно имат малко здрав разум в главата си.
35, Миличко, заспало си с отвити крачка. До днешна дата САЩ не са изнесли и един кубически фут шистов газ. Да живее Джордж Сорос - вожд и учител на умните, красивите и интелигентните!
Котарака (Гоце Гоцев), а какво става с Русия- суровинния придатък на Китай, след като Америка започва да изнася шистов газ.