Заплахите на ЕС срещу Русия продължават да звучат кухо

Предварителните очаквания, че външните министри на страните от Европейския съюз едва ли ще стигнат на срещата си във вторник до някакво конкретно решение за нови мерки срещу Русия заради подкрепата ѝ за сепаратистите в Източна Украйна и свалянето на малайзийския пътнически самолет са на път да се потвърдят.

Намерението за затягане на мерките беше факт и преди свалянето на малайзийския Боинг, но след катастрофата редица европейски политици реагираха остро на поведението на Русия и контролираните от нея сепаратисти - за недостойното отношение към телата на загиналите, затруднения достъп на международните екипи до мястото на катастрофата и информациите за унищожаване на доказателства.

Преди днешната среща Холандия вече обяви, че всички икономически, политически и финансови мерки са на масата, Германия заговори за увеличаване на натиска над Русия, а Великобритания поиска незабавни санкции по американски модел – срещу руски енергийни и военно-промишлени компании и банки.

Външните министри от ЕС заплашиха Русия с по-тежки санкции заради Украйна, но тяхната реторика звучи кухо и може да не бъде подкрепена с действията, обобщава Ройтерс.

Министрите решиха да наложат нови санкции срещу руски официални лица, смятани за отговорни за действията на Русия в Украйна, съобщи холандският външен министър Франс Тимерманс, цитиран от Асошиейтед прес и ДПА. Тимерманс заяви, че с днешното решение се налагат визови забрани и замразяват активите на още официални лица.

Външните министри също така са поискали от Европейската комисия да подготви по-строги икономически санкции, включително срещу военнопромишления, енергийния и финансовия сектор, ако Русия не се откаже от дестабилизирането на Украйна, добави той.

Тимерманс, който говори след края на днешното заседание на външните министри от ЕС, не уточни колко официални лица са обхванати от днешните санкции, нито съобщи имената им, като единствено посочи, че списъкът с имената ще е готов до четвъртък, отбелязва ДПА.

Ръководителите на 28-те страни от Евросъюза могат да се съберат до 1 август на извънредна среща, за да вземат решение за въвеждане на санкции от "третата фаза" срещу Русия (по цели сектори от руската икономика). Такава възможност не изключил пред ИТАР-ТАСС европейски дипломатически източник в кулоарите на срещата на външните министри от ЕС в Брюксел.

ЕС е готов да забрани нови военни договори с Русия, но няма да анулира вече съществуващите, заяви друг европейски дипломатически източник, цитиран от ИТАР-ТАСС. "Военното ембарго би трябвало да е насочено към бъдещи договори. Действащите договори може да се изпълнят по преценка на страните по тях", уточнил източникът.

Външните министри на ЕС ще заплашат Русия с предприемане на действия в близките дни, ако Москва не окаже пълно и незабавно съдействие при разследването на катастрофата на малайзийския пътнически самолет, заяви постоянният представител на Холандия в ЕС Питер де Гоейер, цитиран от ДПА.

В обща декларация министрите ще покажат решимостта си "да предприемат действия, ако не бъде оказано пълно и незабавно съдействие", каза той в Европейския парламент. "Това е въпрос на дни. Единството на ЕС е изключително важно за нас, за обществеността ни, но и по отношение на Русия. Това трагично събитие промени ситуацията и ще се стремим да се вземат конкретни мерки", заяви Де Гоейер.

Германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер каза, че макар и Берлин да е склонен да разговаря с Русия, Москва трябва да бъде накарана да промени курса чрез по-голям икономически натиск. Колко строго ще отговори ЕС може да зависи от Холандия, която претърпя най-голяма загуба на човешки животи при катастрофата на самолета, движещ се от Амстердам за Куала Лумпур.

Отношенията към Русия се промениха драстично след свалянето на малайзийския самолет и ЕС трябва да окаже натиск на Москва да направи повече, за да успокои вълненията в Украйна, каза днес холандският премиер Марк Рюте.

Европейски длъжностни лица казаха, че холандците, които загубиха 193 граждани в катастрофата, имат моралното право да поискат по-строги санкции и други мерки срещу Русия от европейските си партньори.

"ЕС е разделен по въпроса за строгостта на санкциите", съобщава в. "Файненшъл таймс", цитиран от БТА. Изданието посочва, че водената от Великобритания група европейски страни, която включва и централно- и източноевропейски държави, иска да положи основите на мерки за ескалация на санкциите, така че те да обхванат цели сектори от икономиката.

Друг британски вестник, "Индипендънт" обаче коментира, че американските и британските опити за убедят останалите европейски лидери да наложат нов пакет от сурови санкции на Русия, изглежда ще се провалят. "Високопоставени френски и германски дипломатически източници сигнализираха, че двете страни едва ли ще подкрепят британското предложение за налагане на ограничения за ключови руски компании в областта на енергетиката, финансите и отбраната. Според източниците на вестника обаче ситуацията е динамична и много неща тази вечер ще зависят от позицията на Холандия, която трябва да прецени дали налагането или заплахата от допълнителни санкции ще помогне или ще попречи на разследването на катастрофата, уточнява "Индипендънт".

Левоцентристкият в. "Гардиън" също отбелязва, че дори за най-добрите приятели на Москва в ЕС ще бъде трудно да блокират евентуалните нови санкции срещу Русия в присъствието на холандците. Според това британско издание външните министри най-вероятно ще се съгласят да разширят "черния списък" на руските физически и юридически лица, на които в ЕС се налагат ограничения като замразяване на активи и забрана за пътуване. Европейският списък вероятно ще бъде направен така, че да съответства на американския.

Онлайн изданието на германското списание "Шпигел" коментира, че САЩ вече губят търпение за неохотата на Европа да затегне ограниченията срещу Русия. Изданието разказва, че на срещата на европейски дипломати със заместник-съветника по националната сигурност в Белия дом Антъни Блинкън миналата седмица Блинкън е дал да се разбере, че от ЕС се очаква да прекрати оръжейните доставки за Русия, което ще засегне силно французите и техния договор за доставка на военни кораби "Мистрал" на стойност 1.2 милиарда евро.

Другата мярка, която САЩ очакват Европа да наложи, е по-нататъшно ограничаване на достъпа на Русия до кредитните пазари.

Според "Шпигел" администрацията на американския президент Барак Обама ще изчака днешното заседание на европейските външни министри, докато подготвя следващи стъпки, насочени, както изглежда срещу руския финансов сектор. По-специално се обсъжда забрана на износа на т.нар. технологии с двойно предназначение - машинни части, които може да се използват както за граждански, така и за военни нужди.

Германското издание на американския вестник "Уолстрийт джърнъл" отбелязва, че брюкселски дипломати виждат в сегашната ситуация възможност за "ново раздаване на картите" в ЕС.

Изданието цитира европейски представител, според когото, ако се докаже, че малайзийският самолет е свален от украински сепаратисти, това ще има "драстични последици". Изданието отбелязва, че някои южноевропейски държави като Италия и някои страни от Източна Европа като Унгария и България, които са силно зависими от руската енергия, досега са се противопоставяли на затягането на санкциите. "Уолстрийт джърнъл Германия" цитира правителствени представители от Берлин, според които самолетната катастрофа би могла да бъде повратна точка във вътрешногерманския дебат за ситуацията в Украйна, което би имало голямо влияние върху европейските решения.

"Германия бавно се превръща във велика сила", гласи заглавие в тази връзка в германския вестник "Велт". Според автора Дмитрий Тренин, директор на аналитичния център "Карнеги" в Москва, има известни прилики между начина, по който се вземат световните политически решения днес, и начина, по който това е ставало през 19-и век под ръководството на няколко велики сили.