Защо големите петролни компании трябва да се самоубият

Цените на петрола сега се установиха дългосрочно в диапазона 30-50 долара за барел и потребителите на енергоресурси по света се радват на годишно увеличение на приходите от над 2 трилиона долара. Това почти сигурно ще ускори световния икономически растеж, тъй като облагодетелстваните от това огромно преразпределение на доходите са предимно домакинствата с по-ниски или средно големи доходи, които харчат всичко заработено.

Разбира се, ще има и големи губещи - главно правителствата на страните, добиващи петрол, чиито резерви ще намалеят и ще заемат от финансовите пазари колкото се може по-дълго време вместо да намалят държавните разходи. Това е все пак подход, предпочитан от политицитe, особено когато водят войни, отстояват геополитически интереси или се сблъскват с народни бунтове.

Не всички производители обаче ще изгубят в еднаква степен. Една група наистина пострада много силно: западните петролни компании, които обявиха намаляване на инвестициите на стойност около 200 милиарда долара тази година. Това решение спомогна за отслабването на фондовите пазари по света.

Колкото и парадоксално обаче да изглежда, акционерите в петролни компании биха могли да спечелят доста от новата ера на евтиния петрол.

Трябва да бъде изпълнено само едно условия. Ръководствата на големите енергийни компании трябва да се изправят лице в лице с икономическата реалност и да се откажат от безсмисленото харчене на пари за намиране на нови петролни находища. Така 75-те най-големи петролни компании все още инвестират над 650 милиарда долара годишно за откриване и извличане на изкопаеми горива на фона на една все по-трудна конюнктура. Това е едно от най-неправилните решения за разпределяне на капитал в историята. То е икономически обосновано само в условията на изкуствени монополни цени.

Този монопол обаче преживява трудни времена. Приемайки, че съчетаването на фактори като разработването на шистови залежи, нарастващите екологични изисквания и напредъка на чистата енергия парализира картела ОПЕК, петролът сега ще се търгува като всяка друга суровина на пазар с нормална конкуренция, както беше от 1986 до 2005 година. Тъй като инвеститорите оценяват новата реалност, те ще се съсредоточат върху основен принцип в икономиката: ценообразуване на базата на пределно високи загуби.

На един пазар с нормална конкуренция цените ще се определят от разхода за производство за допълнителен барел от най-евтиното петролно находище със свободни мощности. Това означава, че всички резерви в Саудитска Арабия, Иран, Ирак, Русия и Централна Азия ще трябва да бъдат напълно разработени и изчерпани преди въобще някой да се замисли да прави проучвания под ледовете на Арктика, в дълбините на Мексиканския залив или на стотици мили от бреговете на Бразилия.

Разбира се, реалният свят никога не е толкова опростен, колкото учебник по икономика.

Геополитическото напрежение, транспортните разходи, инфраструктурните затруднения означават, че страните потребителки на петрол са готови да платят премия за енергийната си сигурност, включително натрупване на стратегически запаси на собствена територия.

При това, на фона на трудната за ОПЕК ситуация, се прилага общият принцип: "ЕксънМобил" (ExxonMobil), "Шел" (Shell), и "БиПи" (BP) вече не могат да се надяват на успех в конкуренцията със саудитските, иранските или руските компании, които сега имат ексклузивен достъп до залежи, които не изискват за извличането си модерни технологии - петролът там може да се добива с обикновени сонди от ХІХ век. Иран например твърди, че може да добива петрол само за 1 долар на барел. Добивът от леснодостъпните му запаси (втори по големина в Близкия изток след Саудитска Арабия) бързо ще бъде разработен, веднага след като се вдигнат международните икономически санкции.

Рационалната стратегия за западните петролни компании би била прекратяването на проучванията за петрол. Вместо това те трябва да търсят печалба от предоставяне на оборудване, геополитически ноухау и нови технологии като хидравличното разбиване (фракинг) на страните, които добиват черно злато. Крайната им цел обаче трябва да максимално бързо да продадат наличните си петролни резерви и след това да разпределят цунамито от пари сред акционерите си, още преди всичките им петролни залежи с ниска себестойност да са пресъхнали.

Точно такава стратегия за самоликвидация използваха тютюневите компании в полза на акционерите си. Ако петролните ръководители откажат да излязат от бизнеса по подобен начин, тогава акционерите активисти или финансисти, целящи враждебно придобиване, могат да свършат тази работа вместо тях. Ако консорциум от частни инвеститори може да събере 118 милиарда долара, необходими за покупката на BP при сегашните цени на акциите на компанията, то той може незабавно да започне да ликвидира доказаните ѝ запаси от 10.5 милиарда барела на стойност 360 милиарда долара дори при сегашните ниски цени от 36 долара за барел.

Има две причини, поради които това не се случва все още. С почти религиозен плам ръководителите на петролни компании продължават да вярват в неизбежния растеж на търсенето и цените. Те предпочитат да губят пари в търсене на нови залежи вместо да увеличат кешовите плащания на акционерите. И с презрение отхвърлят единствената разумна стратегия: инвестициите за проучвания за петрол да се пренасочат към нови енергийни технологии, които в крайна сметка ще заменят изкопаемите горива.

Пренасочването само на половината от 50-те милиарда долара, които петролните компании вероятно ще изхарчат тази година за проучване на нови залежи, ще удвои над два пъти сумата от 10 милиарда долара, които правителствата на 20 държави обявиха за проучвания в областта на чистата енергия на конференцията за климата в Париж този месец. Финансовата възвръщаемост от такава инвестиция почти със сигурност ще бъде доста по-висока, отколкото от проучванията за петрол. Ръководител на "БиПи" посочи, отговаряйки на мой въпрос защо компанията продължава да рискува с дълбоководните сондажи, че това е бизнесът на компанията и те са експерти в това. "Защо трябва да харчим време и пари, конкурирайки се в новите технологии с "Дженерал Електрик" (General Electric) или "Тошиба" (Toshiba)", попита той.

Доколкото ограниченията в добива на ОПЕК и експанзията на евтините петролни находища предпазваха западните петролни компании от ценообразуването на база пределно високи загуби, такова самодоволство бе разбираемо. Сега обаче изглежда саудитците и други правителства от ОПЕК разбират, че ограничавайки добива те просто отстъпват своя дял от пазара на американските компании за фракинг и други производители със скъпоструващ добив, докато все по-големите изисквания за опазване на околната среда и напредъка в сектора на чистата енергия превръща почти всичкия им петрол в безполезен, обезценен актив, който никога не може да бъде използван или продаден.
Централният банкер на Великобритания Марк Карни предупреди, че проблемът с обезценените активи може да застраши световната финансова стабилност. Това би могло да стане, ако "въглеродните бюджети", подразбиращите се от световните и регионалните климатични споразумения, обезценят резервите от изкопаеми горива, които в счетоводните баланси на петролните компании в момента струват трилиони долари. Натискът от по-високите екологични стандарти сега се съчетава с технологичния напредък, намалявайки цената на слънчевата енергия, като почти се изравнява с цените от изкопаеми горива.

С развитието на технологиите и по-строгите разпоредби за опазване на околната среда изглежда неизбежно по-голяма част от доказаните петролни залежи да останат там където са, както и повечето от въглищата в света. Шейх Заки Ямани, който дълго време беше министър на петрола на Саудитска Арабия, знаеше това още през 80-те години. "Каменната епоха не е приключила, защото на пещерните хора са им свършили камъните," предупреди той конкурентите си.

ОПЕК изглежда най-накрая чу това послание и разбра, че Каменната епоха е приключила. Западните петролни компании трябва да се събудят и да видят тази реалност, да спрат да проучват и или да се модернизират, или да се ликвидират.

По БТА