Младите, несемейни мъже, които искат убежище, нерядко са склонни към агресия. Водени от архаични морални и религиозни представи, те създават и най-много проблеми. А точно тази група бежанци е най-многобройна. Защо? Отговор на този въпрос търсят и редица германски медии. Дойче веле предлага обобщение на факти и мнения от седмичника "Ди Цайт", от всекидневника "Зюддойче Цайтунг" и от информационния портал "ИнФранкен".
В Германия пристигат десетки хиляди кандидати са политическо убежище, а това поражда все повече трудности – независимо от гостоприемството, което германците демонстрираха. Приютите са претоварени, общинските служби и полицията работят на предела на силите си. В това всекидневие се случват и скандални неща: мюсюлмани атакуват християни, сунити се бият с шиити, араби се отнасят зле със североафриканци, чеченски екстремисти се държат агресивно с либерални сирийци, мъжете гледат на жените като на лесна плячка. Не всички бежанци са миролюбиви и дружелюбни, независимо че са попаднали в миролюбива и дружелюбна Германия.
Най-често напрежения възникват при раздаването на храна или пък около санитарните помещения, тоест – там, където човешката нужда неизбежно сблъсква хората. В един приют в Касел наскоро се сбиха афганистанци и албанци, 14 души бяха ранени. Подобни побоища имаше в Лайпциг, в Елванген, в Дрезден. Повечето сбивания възникват именно там, където на едно място са събрани много млади мъже, които не виждат непосредствена перспектива. За мнозина от тях насилието е нещо естествено, а религиозните, етническите и културните различия са вентил за агресията.
Културни различия
В един претъпкан лагер за бежанци в германския град Дармщад вече от седмици на пристигащите се раздават листовки с напътствието, че в Германия на мъжете е забранено да опипват жена без нейното съгласие. В Берлин пък разделят бежанците, като в едно от помещенията на Олимпийското село се разпределят семействата с жени и с деца, а в друго – несемейните мъже. Това са предпазни мерки. Правозащитните организации предупреждават, че младите, несемейни мъже, които кандидатстват за убежище, потенциално създават най-големи проблеми. А точно тази група бежанци е най-многобройна. От Сирия, от Афганистан, от Еритрея, от Нигерия или Албания – 60% до 70% от бежанците са мъже на възраст между 18 и 30 години, твърди Комисариатът за бежанците на ООН. От тях пък 80 на сто са мюсюлмани, при това – сунитско-арабски, а не турски. В Германия това са няколкостотин хиляди души. Две трети от кандидатите за политическо убежище в страната през 2014 година са били мъже. Мнозина си задават въпроса: Защо?
Много сирийски семейства бягат от войната в съседни страни. В Ливан, например, вече са пристигнали 4 милиона сирийски бежанци, които живеят в ужасяващи условия. Доста тях се опитват да продължат нататък. От междинните лагери в страните-съседки на Сирия на път поемат най-вече млади мъже. Те вярват, че имат най-добри шансове да оцелеят по време на това трудно и опасно пътешествие. Освен всичко друго, в повечето страни, откъдето произхождат бежанците, младите мъже имат по-добро образование от своите връстнички, тоест – разполагат с повече ресурс да се справят в чужбина. По време на бягството си тези млади мъже често нарушават правилата и законите, прерязват гранични заграждения или отказват да дават пръстови отпечатъци. Само в Германия десетки хиляди вече са се изплъзнали от задължението да се регистрират и вече никой не знае къде се намират. Най-вече млади мъже участват и в побоища в приютите за бежанци. Или пък дърпат внезапната спирачка на влака, който ги извозва до лагера, и побягват нанякъде – защото не искат да бъдат „разпределяни”, а предпочитат сами да решават съдбата си.
Предизвикателствата пред младите мюсюлмани са много
И най-вече тези млади мъже носят бремето на очакванията, с което са ги натоварили техните семейства: да си намерят бързо работа, да започнат да изпращат пари, да приберат и роднините си. Тези млади мъже са подложени на огромен натиск. И логично нарастват опасенията, че скоро може да изпаднат в разочарование и гняв. Че някои от тях може враждебно да настръхнат, да започнат да се събират в банди или пък да залитнат към групите на религиозните екстремисти. Тъкмо поради това както в канцлерството, така и на съвещанията по сигурността, които провеждат полицейските органи и тайните служби, младите мъже-мюсюлмани са централна тема.
Разбира се, тези млади мъже са различни – като националност, като образование, като религиозна ориентация или социално положение. Много често за тяхна сметка се нагорещяват политически страсти. А мнозина от тях са добре образовани и амбициозни. Тъкмо на тях се надява германската икономика, която спешно търси работна ръка за промишлеността и дребните производства.
В същото време дългогодишните проучвания показват, че именно младите мюсюлмани най-трудно се справят с такива трудности като първоначалните неуспехи или нежеланието на обществото да ги приеме. Често пъти това наранява тяхното усещане за мъжественост, а те самите стават лесно избухливи и залитат към крайните форми на религията или към строгите правила на патриархалното семейство. В една разработка на Федералната служба за миграцията и бежанците пише: „В сравнение с християните, при мюсюлманите е много по-разпространено класическото разпределение на ролите, в което жената отговаря за домакинството и семейството, а мъжът – за препитанието.” В друго изследване по поръчение на Министерството на семейството се казва, че склонността на някои млади мюсюлмани към насилие се обяснява с тяхната представа за мъжественост и с решимостта им на всяка цена да защитят онова, което наричат „семейна чест”. Хората, които пристигат в Германия с редица архаични морални представи в главите си, трябва да свикнат с факта, че тук еднополови двойки могат да се целуват на улицата. И че не всички, които се надяват на свобода, благоденствие и щастие в Германия, наистина ще бъдат свободни, благоденстващи и щастливи. С тези факти особено трудно ще се примирят тъкмо младите мъже.
Как Германия може да ги интегрира?
Но едно общество, което приема толкова много емигранти, трябва да се научи да се справя с подобни проблеми. От всичко най-важно изглежда тези млади мъже бързо да получат съответно образование и да си намерят работа. Трябва още подробно да им се обясни как функционира конституционният ред в Германия, каква е тукашната култура, какви са взаимоотношенията между мъжете и жените. Защото – нека не си правим илюзии – повечето от тези хора ще останат тук задълго. Така че на Германия сега ѝ трябват повече социални работници и полицаи от мюсюлманското вероизповедание, прилично религиозно образование и мюсюлмански общности за вярващите, които по този начин да осъзнаят, че са попаднали в религиозно толерантна страна, където обществото запазва хомогенността си, въпреки различията. На Германия ѝ трябват нови жилищно-строителни програми, специалисти в детските градини и училищата, в професионалното образование и квалификация. Икономиката ще спечели от новия трудов потенциал, тъй че сега трябва предварително да даде своята лепта за решаването на тази трудна и доста скъпа задача.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
5 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
И С Л Я М Ъ Т
Материалът представлява кратко изложение посветено на основната структура и догмите на Исляма. Това, по наше мнение е информация абсолютно необходима на всеки интелигентен човек, за да може да се ориентира в една сложна материя и да осъзнае поне част от проблематиката свързана с мястото на тази световна религия в съвременното общество. Много от дебатите са свързани с особено актуални въпроси, като например: как се тълкува категорията „неверници“1 от вярващите мюсюлмани, дали …
Ислямът е религия на мира или на омразата2 и т. н. и т. н….
● Мсюлманите вярват, че Учението е достигнало до хората чрез божествено Откровение предадено (низпослано) чрез Пророка, откъдето произтича и юридическия характер на Исляма, определян преди всичко като Закон (Шериат или Шариат). Шериатът е своего рода феномен, непознат в другите две монотеистични религии. Той обединява в ЕДНО цяло религията, обществения морал и правото. - Първият извор на Шериата е Свещения Коран. В основата на Исляма, като стожер стои тази Книга – Коранът (на арабски - четиво). По същество Коранът представлява не само религиозен, но и социален и юридически кодекс, който регулира поведението на вярващия мюсюлманин от люлката до гроба. Смята се, че в него е казно всичко. Той е свещен не само като мисъл, идея и съдържание, а и като предмет – всяка книга, която съдържа Корана е свещен предмет и посегателството срещу този предмет е посегателство срещу Бог. Текстът на Корана не е установен приживе на Мохамед. След смъртта му, проповедите се разпространявали, както и дотогава - словесно и чак след няколко опити били кодифицирани през 877 г. при халифа Осман. Така установения текст на Корана е разделен на 114 глави (сури), съдържащи 6666 стихове (аяти). В основата на учението си Мохамед се базира на историята от Стария Завет, която той познава само от преразкази, тъй като се смята, че не е бил грамотен. Затова библейските истории в Корана са неточни, непълни и фрагментирани. Но пък сърцевината и догматиката на неговото учение са напълно оригинални и уникални. Редакцията от 877 г. оставя доста спорни въпроси, породени и от несъвършенството на тогавашното арабско писмо, в което не съществуват знаци за кратките гласни. То не уточнява второ и трето лице на глагола и т.н., което предизвиква съществени грешки, избягвани единствено благодарение на устната традиция за установен прочит на текстовете. Освен това в Корана има много смислови, хронологични и граматични противоречия. Като цяло представлява сбор от архаични текстове, изпълнени с мистицизъм и иносказателност и затова позволява широко поле за тълкуване. Повече от 1000 години усилията на поколения ислямски учени-богослови са съсредоточени върху изясняване на несъответствията, неяснотите и явните противоречия в текстовете3. - Вторият извор на Шериата е Сунната (Предание, араб. – ас Сунет). Това са събрани предания – Хадиси (хадис, араб.: едно предание, изречение). Свещените Хадиси са ОСНОВА НА ИСЛЯМСКОТО ПРАВО. За разлика от Корана, който е едно хаотично изложение със слаба конкретика, Сунната, като сбор от Хадиси, представлява практическото ръководство за прилагане на Закона, създава стабилните основи на ислямското право и превръща Исляма в едно монолитно цяло. Това са преразказани случки от решения, които е взел Пророка за конкретни казуси от живота на мюсюлманската общност. Появата на Хадисите е предизвикана от практическа нужда. В общността всички проблеми – религиозни, стопански, социални, граждански, военни, муниципални и т.н., трябва да се решават в пълно съответствие с Вярата. Това било лесно докато бил жив Пророка (защото той получил откровенията от Бог) – за всеки казус се допитвали до него. След смъртта му се допитвали до Сподвижниците (първите четири халифи), които били общували непрекъснато с Пророка.Те си спомняли, как е отсъждал той във всеки конкретен случай. Във времето броят на лицата препредаващи случките нараснал до 13 (степени), същевременно неимоверно нараснал и броя на самите препредадени случки (казуси). Затова по-късно, в IX век били създадени сборници (6 тома), с прочистени и одобрени Хадиси. Видно е, че Хадисът представлява нещо като съдебен прецедент създаден от Пророка или Сподвижниците и препредаден по верига от свидетели през поколенията…Естествено свещените Хадиси не могат по никакъв начин да противоречат на първия извор на Закона – свещения Коран.
- Третият извор на Шериата са решенията на законотворците (араб. - Иджм). Те регулират цялата структура на Света на Исляма (умма). Тези решения обаче не бива да противоречат на първите два извора на Закона. Тук основа са юридическите решения на сподвижниците. Признати в Исляма са четири юридически школи: на Малик ибн Анас, на Абу Ханифа, на аш Шафии и на Ахмед ибн Ханбал. Между четирите школи няма особени догматични различия4. Всяка от школите има преимуществено влияние в отделна част на ислямския свят, но като цяло и четирите са равнопоставени. Те тълкуват Закона (Шериат), който регулира ВСИЧКИ страни на обществения живот, дейността на самата ислямска държава, както и живота на ВСЕКИ отделен мюсюлманин.
● Ислямът е възникнал в пясъците на Арабия преди близо 1400 г. Ислям на арабски означава „подчинение“ и най-добре предава същността на най-младата монотеистична религия. Подчинение на Бог (Аллах), който е единен, вечен и всемогъщ и определя еднолично битието, събитията и причинните връзки в света. Съдбата на всеки човек е в негови ръце. За разлика от християнството, мюсюлманинът е лишен от свободна воля и божествена душа, а пък Пророкът е един обикновен смъртен човек, който се явява само глашатай на Бог. Всъщност Мохамед е действителна историческа личност. Роден нейде в Арабия (единствената меродавна дата в неговия личен живот е тази на смъртта му) в могъщото племе на корейшитите, през 570 или 571г. от Р. Хр.. Той от малък остава сирак и е отгледан от своя дядо, а по-късно от чичо си, Абу Талиб, комуто дължи много. За да подобри материалното си положение, на 25-годишна възраст Мохамед постъпва на служба при богатата вдовица Хатиджа, за която не след дълго се жени и докато тя е жива не взема друга жена. От този момент Мохамед започва да се занимава с търговия и керванджийство, поради което няма материални грижи. Изглежда, че по време на пътуванията си се е запознал (от разкази) с основите на християнството и юдаизма. Смята се, че когато започва да проповядва, Мохамед е на 40 години…
● Ислямът се е разпространявал по света изключително „с огън и меч“5. Първият завоевател и халиф ( религиозен и военен водач на ВСИЧКИ мюсюлмани) е бил самият Мохамед. В ислямското право е утвърдено още по негово време, че в света съществуват ДВЕ Области - на Правоверните (дар ул ислам) и на Неверниците (дар ул харб). Главната задача на ислямската държава е да води Свещената война (джихад) срещу неверниците, докато Исляма завземе целия свят (Свещения Коран, гл./сури: 2, 4, 5, 8, 9, 16, 22, 47, 48, 58, 66)… Вътре в „умма“-та отношенията между мюсюлманите са изградени, съгласно Шериата, на базата на взаимното уважение, братството и взаимопомощта. Тези взаимоотношения, както и поддържането на самите основи на Вярата се гарантират от пет основни персонални и обществени задължения за вярващите, наречени „стълбове на вярата“, а именно:
- Молитвата (салат).Извършва се ПЕТ пъти дневно (в Корана е записано три пъти, изискването за пет молитви произлиза от Сунната): на разсъмване (собх), веднага след пладне (зохр), около 4 ч. следобед (аср), веднага след залез (магхриб) и накрая – в произволен час от нощта (иша). В часа на всяка молитва мюезинът се изкачва на молитвената кула – минаре и оттам отправя призив, съгласно определена и неизменна формула от 13 изречения. Молитвата за вярващия се предшества от ритуално измиване и е подчинена на определени правила…
- Постите (саум).Те са единствени и задължителни (освен за болните и за пътуващите, при известни условия) за месец Рамазан. Започват при настъпване на новолуние и стриктно се спазват от изгрев до залез слънце. През това време на вярващия е забранено да приема храна и вода, да пуши и да се отдава на плътски удоволствия. След залез слънце се разрешава вечеря и закуска преди изгрева…
- Милостинята (закят - задължителна милостиня).Тази милостиня е задължен да отдава всеки физически и умствено здрав мюсюлманин, притежаващ някакво имущество и минимален доход. Размерът е между 1/10 и 1/20 от печалбата, реколтата или прираста. Първоначално тази задължителна милостиня е трябвало да представлява данък, който да се разпределя между бедните, пътуващите и доброволците в Свещената война. Впоследствие в ислямските държави тя се превръща в обикновен данък. В момента се практикува и в мюсюлмански общества, живеещи в неислямски страни…
- Поклонничество (хадж).Това е основно задължение за всеки физически и умствено здрав мюсюлманин, който може да си го позволи поне един път в живота. Освободени са бедните, душевно болните и жени, без роднини мъже, които да ги придружават. Целта на поклонението е светилището в Мека, и най-вече свещената постройка Кааба, която се намира в центъра на светилището и е покрита с платно от черен брокат. В светилището се намират също „черният камък“, камъкът стъпван от Авраам и изворът Земзем. Процедурата на поклонението се практикува според строги ритуали и се извършва колективно…
- Свещената война (джихад).За ралика от изброените дотук задължения, които са лични, Свещената война е колективно обществено задължение, дълг на самата ислямска държава, като организатор. Всеки мюсюлманин е длъжен да съдейства на тази война.Освободени са само най-бедните, жените, децата, болните. В изключителни случаи (липса на бойци, нападение на неверниците) повечето от тези ограничения може да отпаднат. Бедствията понесени в свещената война, както и получените рани се зачитат на вярващите, като особени заслуги към Исляма. Падналите във войната с неверниците се признават за мъченици за делото на Исляма и тутакси са пренесени в Рая, където стават участници в небивали наслаждения. Обявяването и воденето на Свещената война се подчинява на детайлно разписани правила. Обявяването на джихад може да се извърши само от Имама (има се предвид едноличен религиозен и светски водач) и то според определени изисквания: неверниците първо трябва да се приканят да се подчинят доброволно и да приемат исляма, а според някои школи, когато неверниците не са чували за Исляма, трябва първо да им се достави Корана, а след това да се иска подчинение… Воденето на военните действия също е детайлно описано: как се напада, как се настъпва (т.е. при какви съотношения на силите спрямо неверниците), кога се сключва примирие, как се сключват и съблюдават договорите с неверниците, как се поделя плячката, кои неверници се убиват и кои се обръщат в робство и т.н. … Свещената война против даден народ от неверници се прекратява юридически, когато той приеме исляма. Ако обаче неверниците упорстват и бъдат победени от мюсюлманите, с тях се посъпва в зависимост от това дали са езичници или хора на Завета (кафир китаби) – християни и евреи. За езичниците изборите са само два: смърт или приемане на исляма, докато за „хората на Завета“ има и трети избор – запазване на живота (в повечето случаи и имотите) и религията, при условие да се приеме своего рода робски статус с редица ограничения на правата и унижения. По такъв начин покорените получават закрила за живота и имуществото си и стават поданици на ислямската държава в категорията на т. нар.“ зимми“. Зимми са длъжни по възможност да се обособят в отделни квартали под управление на собствени старейшини и духовни ръководители. На битово и религиозно ниво те се ръководят от собствени правила, а в углавни и обществени дела, както и при сделки с мюсюлмани са подвластни на Ислямския Закон (Шериат). Бракове с вярващи жени и притежание на роби-мюсюлмани се забранява.В облеклото „зимми“ трябва да се отличава с носенето на особен пояс (зуннар) и жълта наметка (гияр). Те не могат да яздат кон, а само магарета и мулета, в обществени събрания не могат да заемат почетни места, длъжни са първи да приветстват мюсюлманина при среща и почтително да му правят път. Те не могат да строят домове, по високи от тези на вярващите. На „зимми“ се забранява да извършват публични действия, които могат да скандализират мюсюлманите: да пият вино, да бият църковни клепала (камбаните са забранени), или да четат гръмогласно свещени книги. Старите църкви и синагоги могат да останат (тези, които не са разрушени, или превърнати в джмии – в повечето случаи), като нови е забранено да се строят. Ако, след специално разрешение от най-високо място и като изключение се построи храм (църква), той не може да е по-висок от мюсюлманин, яхнал кон (така например забраната за строеж на църкви, започва да отпада в Османската империя в началото на XIX, като строеж е можело да се започне със специален султански ферман, върху основите на стара църква, при това сградата трябвало да се покрие на 40-ден от началото на строежа). Основното задължение на „зимми“ било специалният поголовен данък джизие4, плащан от всеки пълнолетен мъж в умствено здраве, като сумата е в зависимост от годишния доход. Земите на „зимми“ стават собственост на ислямската държава, като им се предоставят в наследствено владение, при условие плащането на особен поземлен данък (хараджа)…
● От изложеното дотук е видно е, че ненавистта към друговерците е документално обоснована във всички догматични съставки (извори) на Исляма: Свещения Коран, Сунната (Свещените Хадиси) и постановленията на Четирите юридически школи. От друга страна тези Извори представляват единният и истински Ислям. Нещо повече, тези извори, приети от основното направление в Исляма – сунизма, не се отричат от никоя от съществуващите ислямски секти, както и от най-голямата „секта“ (условно казано) - шиизма . От горното непосредствено следват изводите, че ИСЛЯМЪТ Е САМО ЕДИН (писаният, от Свещения Коран и Сунната) и че негова реформация практически не е възможна, дори и да има желание за това (въпреки, че дори мисълта за реформа е нечувано кощунство в ислямския свят). Защото това би означавало основна преработка на Трите извори: Свещения Коран, Сунната и Постановленията на Законотворците. Което, разбира се е невъзможно, защото Свещения Коран е даден (низпослан) на Пророка от Бог, а пък Сунната е вдъхновена от деянията на Пророка. Следователно при Исляма, за да се извърши Реформация с цел например очистване от ненавистта към друговерците, трябва да се предприемат действия, които биха унищожили самите основи на Вярата и биха ликвидирали самата нея. С други думи РЕФОРМАЦИЯТА НА ИСЛЯМА Е ЕДИН НОНСЕНС6. Ясно е, впрочем, че ненавистта към друговерците е вложена в самата същност на ИСЛЯМА в неговите основи. Голяма част от мюсюлманите по света (особено живеещите от поколения в страни, където не господства Шериата) изповядват една опростена разновидност на Исляма, т. нар. „битов Ислям“7, където тази ненавист е доста заглушена, а и в много случаи изобщо липсва. Това се наблюдава в случаите, когато мюсюлманите живеят в обкръжение на чужда религия (напр. християнството), а също и когато с околните друговерци ги свързват общи езикови и кръвни връзки (характерно за голяма част от помашкото население в България).
_____________________________
1 „неверници“ са ВСИЧКИ немюсюлмани, на първо място – езичниците (вярващите в много богове), които са най-ненавижданите, а също и „хората на Завета“ - християните и юдеите (вярващи в единния Бог); в тази категория спадат и атеистите (те се приравняват към езичниците), като за езичниците в случай на „джихад“ изборите са само два: смърт или приемане на исляма, докато за „хората на Завета“ има и трети избор – запазване на живота (в повечето случаи и имотите) и религията, при условие да се приеме своего робски статус с редица ограничения на правата и унижения, вкл. икономически – плащане на специалния поголовен данък „джизие“, вж. по-долу
2 само в Корана (съдържащ основните и непогрешими догми на вярата) осъждането на неверниците и призивите да бъдат тероризирани, преследвани и убивани се среща на десетки места (изброени са само главите - сури, понеже често стиховете - аят не съответстват по разположение на оригинала, вследствие на превода) - виж следните сури(глави): 2, 3, 4, 5, 7, 8, 9, 10, 14, 16, 19, 22, 41, 42, 47, 58. 3 така например едно основно противоречие в Исляма се явява казусът със свободната воля на вярващия мюсюлманин – от една страна, Коранът НЕ разрешава на индивида свободна воля (всичко става по волята на Аллах, нищо не може да се случи извън волятя Му), а от друга страна ГО ОСЪЖДА за греховете му… 4 Така например и 4-те школи са единодушни по отношениена методиката на събиранe на данъка „джизие“ от неверниците: „...Емирът приема данъка от зимми (араб.: неверник), седнал нависоко. Зимми влиза с наведена глава и в протегнати ръце поднася данъка на емира. Емирът взема данъка, а приближените му, удряйки с тояги по главата неверния, го прогонват навън...“ 5 единственото известно изключение е т. нар. „морски ислям“, разпространяван чрез търговски отношения по островите на днешна Индонезия 6 широката публика, поради некомпетентност, се заблуждава от терминологията и смята, че терминът „реформация“ може да се приложи в контекса на ислямската теология, така като при Реформацията в католическата църква; разликата обаче е качествена, протестанската Реформация не посяга ИЗОБЩО върху основата на християнската догматика - Новия завет( както и Стария завет), а само частично – върху постановленията на някои Вселенски събори и някои трудове на Църковните отци.
7 аналогично на „битовото християнство“ изповядвано в България, вследствие на вековните затруднения в общението на вярващите с Църквата; „битовото християнство“ е своего рода синкретизъм между християнство, стари езически вярвания и ритуали, както и заемки от исляма; негласно е насърчавано при комунизма.
2014 – 2015
КАТАСТРОФАТА
Когато четем терманските бълнувания за ползите от приема на стотици хиляди имигранти , ни идва да изохкаме: "Бедните глупаци"!Те не осъзнават, че сами си затягат примката на шията...Германия изглежда е обречена - когато германците, като цяло се осъзнаят, ще бъде вече късно. Ужасното е, че и самата Европа изглежда ще има същата съдба. Оказва се, че кризата на "социалната държава" не е случайна. Практиките на тази "социална държава", левичарски по своята същност, в комбинация с дяволското …
наследство на Маркузе - идеологията на Политкоректността и Мултикултурата (по-опасни от болшевизма и националсоциализма, взети заедно), имаха разрушителен ефект за европейското общество в края на 20 и началото на 21 в. в. . Защото, подобно на Марксизма, тези теории и практики са насочени против самата човешката същност. С безпределната мъдрост на Твореца, хората са създадени РАЗЛИЧНИ (като индивиди), а човешкият род е обречен на ВЕЧНА борба - за съществувание, за по-добър живот, за познание и съвършенство. С други думи Човечеството, за да същесвува като общност, е осъдено ВЕЧНО и НЕПРЕКЪСНАТО да търси "Обетованата земя" (защото, когато я достигне, това ще бъде началото на неговата гибел). Сладкият и безметежен живот, без отговорности, без грижи (което е целта на Социалната държава) създава единствено безволеви, апатични и примитивни индивиди и в крайна сметка - слабо и беззащитно общество.Общество, чието най-велико постижение е, че "еднополовите двойки могат да се целуват на улицата". Общество, което се кани да стане лесна плячка на свирепи и целеустремени варвари(прецеденти в историята - колкото щете). Процес, който наблюдаваме в момента в Европа и ще продължим да наблюдаваме до Края.*
___________________
*още по-лошата новина е, че Могъщият Лидер на Свободния свят и Световен жандарм, изглежда вече върви по същия път - изграждане на социална държава и същевременно изолация от световните проблеми. Последното пък провокира излизането на световната сцена на враждебни и второстепенни сили, разрушителни по своята същност, което усилва световния безпорядък
Мюсулманските общества,благодарение религията си,не са годни да се интегрират с народи от друга религия. Даже 21век,посрещнаха като култури на камилите и средновековни правила. Не става дума за отделни хора или семейства. И в САЩ има невидима черта,теглена от тях към иноверците. Чудя се, как Германия непредусети какво може да се случи като отвори врати за арабите! Тази галопираща орда от млади необуздани мюсулмани,не само че няма да се итегрира в културата на Гьоте и Бетховен,но така ще разрине дисциплинирана Германия,че възстановяването от последствията ще отнеме години напред.
Знаи геманците още си мислят че накрая ще спечелят събирайки тая паплач у тях? Ще ги обучат, опитомят и цивилизoват? Това ми напомня за идеята на комунистите за 'съветския човек' който ще работи за удоволствие и от чувство на дълг и никога няма да краде или лъже защото е възпитан във новата система. Да амa не става - култура се изгражда с векове, не с месеци или години. Ще има да си патят, ама нека им е уроки!