Ти си това, което четеш

Защо все пак ГЕРБ избра Мая Манолова?

Даниел Смилов* | 14:51 | 04 август 2015 | 15 коментара

Като депутат от БСП и зам.-председател на предходния парламент Мая Манолова бе "острие" на контрапротестите в защита на кабинета "Орешарски".

Това е всъщност истинският въпрос по конфузния случай. Ясно е, че без решението на парламентарната група на ГЕРБ да гласува "по съвест“ (в случая очевиден евфeмизъм) и без аморфното позициониране на лидерите на най-голямата партия, г-жа Манолова никога нямаше да бъде избрана за каквото й да било от това НС. Сниманите бюлетини за вота на депутатите, почудата им, заклеймяването на реформатори и т.н. е част от театъра, предназначен да замаже основния въпрос.

А театър е необходим, защото логичен отговор на този въпрос няма. Първо, с избора на Мая Манолова се прави опит да се реабилитира една политическа и гражданска позиция, отречена масово – и чрез протести, и чрез обществени нагласи - още през лятото на 2013 г. Тази позиция може да бъде наречена за кратко "про-Пеевски/про-Орешарски“ и Мая Манолова беше ясен и разпознаваем неин символ. В крайна сметка, организатор, вдъхновител и знаме на "контрапротеста“ от 2013 г. получи шанс да реализира идеите си отново с публичен ресурс. Как ГЕРБ обясняват този куриоз?

Второ, единственото политическо качество, което се изтъква в полза на г-жа Манолова – активността й като партийно "острие“ – е изключително слаб аргумент. Защото тази активност досега се е използвала предимно за партизански цели. Като трябва да се защитава г-н Пеевски, активността работи в негова полза. Като трябва да се спретне кален номер от типа "Костинброд“ – активността е пак на предна линия. Като трябва да се тупа топката с безсмислени обсъждания на изборното законодателство (с Петното и други представители на „гражданското общество“) – активността отново влиза в работа. Това ли са качества, достойни за един омбудсман?

Трето, Борисов изложи и структурен аргумент: добре е омбудсманът да е от опозицията. Като цяло в този аргумент има поне някаква институционална логика. Но БСП – като най-голяма опозиционна партия – биха могли да предложат и кандидатура с ясна гражданска позиция и политически достойнства. Когато това не е така, фактът, че г-жа Манолова е от опозицията, далеч не е достатъчен за нейния избор. В крайна сметка на какво ще бъде тя опозиция? На критиките на прекомерната обвързаност на властта с определени интереси, част от които за съжаление са все още валидни?

Нещо повече, дали БСП – като опозиция - е заслужила подобно доверие от страна на мнозинството в парламента? Очевидно, че не го е заслужила, защото и по съдебната реформа, и по други важни въпроси тя по-скоро обслужва ДПС, като я прави незаобиколим фактор (за конституционната реформа, най-малко). Може би това изглежда правилната стратегия от камбанарията на социалистите – да тикат ГЕРБ и реформаторите към ДПС, за да ги дискредитират. Но това не е стратегия, която заслужава някакъв бонус било то от мнозинството, било от обществото като цяло.

Всичко това се знаеше още преди тайния вот в парламента. В този смисъл, каквито и да са качествата на г-жа Манолова като индивид, в полза на нейния избор за омбудсман няма нито политически, нито граждански аргументи. Изборът й остава гаф и недомислица.

*Публикуваме коментара от   блога на Даниел Смилов  .

Още по темата
Още от Анализи и Коментари

Трябва ли правителството да разреши строителството на втора "кабинка" в Банско?