Затегнат достъп до скъпо лечение разгневи пациенти и лекари

От тази година Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) затяга режима за отпускане на плащаните от нея скъпи биологични терапии за хора с ревматологични заболявания и новата безинтерферонова терапия за хора с Хепатит С. С промените касата иска да ограничи безконтролното изписване на скъпите медикаменти и да свие прилагането им до случаите, когато са наистина небходими и ще помогнат, за да не се източва фондът. В последните години разходите за лекарства на касата главоломно нарастват.

Естествено, мерките предизвикаха бурни реакции на недоволство от страна на медици и пациенти. Лекарите се оплакват, че правото им на медицинска преценка се иззема от чиновници, а болните – че чиновници ще решават кой да се лекува и кой не.

На практика това не е съвсем вярно, тъй като решението каква терапия да се изпише на конкретния човек ще става от лекарски комисии във водещи болници в страната, които имат компетенциите да назначат терапията. А след това Надзорният съвет на касата ще одобрява дали да плати това лечение, според това дали лекарските решения са съобразени с критериите.

Така например няма да се допуска модерната безинтерферонова терапия срещу Хепатит С, която води до пълно излекуване, да се предписва на хора, за които се очаква ниска продължителност на живота заради несвързани с хепатита заболявания. Тоест ако пациентът е с онкологично заболяване с лоша прогноза за излекуване, няма да ползва безинтерфероновата терапия, тъй като дори хепатитът му да се излекува напълно, това не би го спасило. Тоест, на него ще му бъде назначена друга терапия срещу хепатит.

Безинтерфероновата терапия няма да изписва и на хора, които злоупотребяват с алкохол и наркотици, тъй като се смята, че те няма да се придържат стриктно към лечението, смесвайки го с упойващите субстанции. Затова за хората със зависимости се препоръчва първо отказване от тях и чак след това назначаване на безинтерферонова терапия. За целта те трябва да са били чисти над 6 месеца и да са минали консултация с психолог, специализиран по контрол и лечение на зависимости.

Един от препаратите няма да бъде отпускан и е противопоказен за пациенти с тежко бъбречно увреждане и терминална бъбречна недостатъчност, налагаща хемодиализа. Друга комбинация пък не се препоръчва при пациенти с декомпенсираща цироза.

Освен това се въвежда и критерий за “икономическа целесъобразност“ при предписването, което означава, че по правило се изписва най-евтиният медикамент и за отпускане на по-скъп ще се иска изрична аргументация от лекарските комисии, за да реши НЗОК дали да плати терапията.

Подобни ограничения, включително възрастови, за отпускането на новата безинтерферонова терапия, има в почти всички европейски държави.

След като НЗОК започна да плаща този вид терапия през март миналата година, пациентите с хепатит С, желаещи да се лекуват по този начин, е нараснал двойно. През 2015 година НЗОК е финансирала лечението на около 550 души, а през 2016 година в касата са постъпили близо 800 протокола за безинтерфероново лечение, от които НЗОК е разрешила лечението на половината. Цената на курс лечение с безинтерферонова терапия е около 50 000 лева.

Новите критерии за отпускане на безинтерфероновата терапия влизат в сила на 16 януари.

По-рано здравната каса затегна и критериите за отпускане на скъпата биологична терапия на пациенти с ревматологични заболявания. Когато на пациент се изпише директно продукт от втора терапевтична линия, без да е минал първо базова терапия, казусът да се решава от Надзорния съвет на НЗОК, който ще изисква медицинска обосновка.

Според утвърдените световни алгоритми при лечение на дадено заболяване първо се използват утвърдените базови терапии преди да се премине към последните иновации. Според запознати обаче това не се спазва стриктно у нас, което води до драстично нарастване на разходите на НЗОК за този вид продукти през последните години.

През миналата година разходите на НЗОК за биологична терапия са се увеличили с 11 млн. лева и се очаква да достигнат 83 млн. лева. От 2012 година досега разходите за тези продукти са нараснали близо 7 пъти, като тогава са били едва 12 млн. лева.