Затяга се контролът върху обществените поръчки за фирми на хора с увреждания

Контролът при възлагането на поръчки на предприятия на хора с увреждания се затяга с въвеждането на допълнителни изисквания. Това реши Народното събрание, което одобри експресно в четвъртък на първо и второ четене промени в Закона за обществените поръчки (ЗОП), внесени от правителството.

С цел пресичане заобикалянето на закона от недобросъвестни фирми, вече поне 80% от предмета на поръчката ще трябва да се изпълнява от специализираното предприятие или от кооперация на хора с увреждания със собствено производство или ресурс, или от подизпълнители, които също са такива предприятия или кооперации, решиха депутатите.

По този начин ще бъдат премахнати фирмите посредници, които се ползваха, за да спечелят поръчката, а след това работата се прехвърляше на компании, в които няма хора с увреждания.

Преференциите в ЗОП за фирми на хора с увреждания станаха факт по време на управлението на БСП, ДПС и "Атака", които промениха закона в средата на 2014 г. Това позволи да се дават обществени поръчки на фирми и кооперации на хора с увреждания при облекчени условия, включително и без критерии за подбор на предприятията. Ефектът беше бум в регистрирането на фирми на хора с увреждания и злоупотреби.

Освен това депутатите решиха в търговете за поръчки, запазени за предприятия с хора с увреждания, да могат да кандидатстват и други фирми. Така ако специализираните предприятия не могат да изпълнят поръчката, тя ще се дава на следващата класирана компания в процедурата и няма да се налага да се прави нов търг. По този начин няма да се бави изпълнението на самата поръчка, каквито случаи имаше до сега.

Дава се и възможност на възложителя да поставя изисквания за техническия и финансовия капацитет на специализираните предприятия или кооперации на хора с увреждания, проеха народните представители.

Агенцията по обществените поръчки минава на подчинение към министъра на финансите, решиха още депутатите. В момента ведомството е под шапката на Министерството на икономиката.

Това се прави с цел  подобряване на контрола. В момента няколко звена, които са част от процеса на обществените поръчки, се намират в Министерството на финансите. Там са Агенцията за държавна финансова инспекция и Изпълнителна агенция "Одит на средствата от ЕС", които правят последващия контрол.

Освен това единственият действащ Централизиран орган за обществени поръчки (ЦООП) също е към Министерството на финансите, което прави политиките по разходване на бюджета, и е заинтересовано да има пряк контрол върху качеството и изразходването на публичните средства. Целта на промените е целият контрол да бъде на едно и също място, за да действат еднакви правила. Когато АОП бъде заедно с всички контролни органи се очаква да има много по-голям синхрон в работата им, мотивираха се вносителите.

Дава се също така възможност Министерският съвет да създава централни органи за обществени поръчки или да възлага тези функции на орган на изпълнителната власт.

Промените в Закона за обществените поръчки бяха приети от правителството в края на април в Народното събрание. През лятото пък в парламента беше внесен изцяло нов ЗОП, съобразен с последните европейски директиви. Той трябва да бъде приет от парламента най-късно до средата на 2016 г. за да влезе в сила и да започне да се прилага до края на годината.

Този закон е едно от предварителните условия, които страната ни трябва да изпълни, за да ползва без проблеми европейските средства. Този законопроект е част от реформата в сектора и предвижда възлагането да става на принципа най-доброто качество при най-добра цена за услуги, доставки и строителство при намаляване на корупцията.

Председателят на правната комисия Данаил Кирилов от ГЕРБ също отбеляза, че предстои приемането на изцяло нов проект на Закон за обществените поръчки, с който ще се регулират много от установените до момента проблеми.