Здравната каса проверява онкоболници за злоупотреби с лекарства

Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК) започва проверки в болниците, в които се извършва онколечение, за начина по който се изписват и прилагат скъпо струващите медикаменти за химиотерапия.

И тази година касата е в сериозен преразход за онкомедикаменти. Разходите ѝ по това перо са 136.2 млн. лева и до края на годината се очаква да достигнат 272 млн. лева при предвидени в бюджета 210 млн. лева и при платени близо 246 млн. лева през миналата. Според здравната каса инспекциите могат да намалят разхода за онкомедикаменти с 30% в следващите два месеца.

За целта ще се анкетират пациенти по телефона какви лекарства са получили от болничната аптека, като приоритетно ще се търси информация от тези, за които НЗОК има данни, че са получили по-малко вливания от лекарството от стандартите на фармако-терапевтичните ръководства. Освен това ще се гледа дали приложеното лечение отговаря на килограмите на пациента.

Проверяващите ще следят и дали лекуваните пациенти с трета линия лекарствена терапия, която се използва при най-тежко болните, преди това са преминали през първа и втора линия, както изискват фармако-терапевтичните ръководства. Ако няма медицинско доказателство, че пациентът е бил в напреднал стадий и е била нужна терапия от трета линия, ще се иска обяснение от лекуващия го лекар, назначил лечението.

При проверките ще се засичат изписаните на болния лекарства според медицинската документация и отпуснатите количества от болничната аптека. Болничните директори с повече 10% увеличение на разходите за онкомедикаменти спрямо същия период на миналата година пък ще трябва да дават пред касата информация какви са причините за това.

Основните подозрения на касата са, че на пациентите реално се прилага едно лечение, а болниците изписват, че са ползвали в пъти повече лекарства.

На едно от последните заседания на Надзорния съвет на касата, на което беше решено контролът да се засили, стана ясно, че в момента изписването на лекарствата в болниците не подлежи на адекватен контрол и дори на пациента да е изписана ”конска доза” това не се санкционира. Според управителя на касата Глинка Комитов ефективен контрол в момента не може да има в пълна степен, защото в закона не е приета мярка, поискана по-рано от касата - ако болница е изписала некоректно количество медикамент, фондът да прекратява договора си с нея и тя да остава без финансиране.

Според запознати скъпо струващи лекарства в онкологията фиктивно се изписват на лекуваните пациенти, след което стават обект на паралелен износ и биват продавани в други европейски държави.

През последните години разходите на НЗОК за онкомедикаменити нарастват главоломно при запазващ се брой на онкоболните, което отчасти се дължи на навлизането на нови скъпи терапии, но според запознати има и много злоупотреби.

Химиотерапията със скъпите медикаменти се оказва доста печеливш бизнес, съдейки по големия брой новоразкрити частни клиники с онкологична насоченост.  За последните четири година НЗОК отчита шокиращ ръст в разходите на някои болници за онкомедикаменти от порядъка на седем-девет пъти.

В София най-много средства за онкомедикаменти от НЗОК за полугодието е получила малката частна болница “Сердика“ - 8.7 млн. лева, което е повече от средствата за Специализираната болница по онкология, където се лекуват пациенти от цяла България (6.5 млн. лева), и Софийския онкодиспансер (7 млн. лева).