Здравното министерство ще строи 12 нови комплекса за спешна помощ

Изграждането на комплекси за спешна помощ в столицата и десет областни градове ще започне през 2014 г., съобщи директорът на дирекция "Медицински дейности" в здравното министерство Максим Гайдев.

Спешни центрове ще бъдат създадени в Монтана, Плевен, Велико Търново, Шумен, Варна, Бургас, Стара Загора, Хасково, Пловдив и Благоевград, както и в столичните болници "Пирогов" и "Света Анна" като част от изпълнението на стратегията за спешната медицинска помощ 2014-2020 г.

По думите на Гайдев, комплексите ще бъдат с идентично оборудване, а за изграждането им са предвидени 47 млн. лв.

Бърза помощ у нас се осигурява в момента от 36 спешни отделения към по-големите болници в страната и една специализирана спешна клиника към столичната болница "Пирогов". От министерството отбелязват, че има и "множество болници за активно лечение с различна собственост и финансов ресурс, но без обособени спешни структури".

Като част от реформата в спешната помощ се предвижда по 30 процента от наличните линейки да се подменят на всеки 2 до 3 години. Стратегията предвижда да се осигурят и средства и за въздушна и плавателна бърза помощ.

Към момента спешната помощ в страната разполага с 357 мобилни екипа, от които 75 реанимационни, 127 лекарски, 125 долекарски и 30 транспортни. Линейките са 663, като последните 159 са закупени през 2009 г.

От министерството уверяват обаче, че и сега всички мобилни и стационарни екипи са снабдени с необходимата апаратура и медикаменти за овладяване на животозастрашаващи състояния.

Гайдев посочи още, че ще бъдат разкрити и още колцентрове на националната система за спешни повиквания 112, тъй като сегашните шест (в София, Варна, Бургас, Русе, Монтана и Кърджали) не са достатъчни.

Спешната помощ ще престане да ползва сегашната система за радиокомуникация "Сажем" и ще се присъедини към комуникационната система на МВР "Тетра", а в мобилните екипи ще се внедри система "Телемедицина", при която спешните екипи ще могат да бъдат напътствани от лекари в реално време.

Успоредно с подобряването на материалната база ще се работи и върху развитието на човешкия ресурс в спешната помощ. Предвижда се да бъде изграден Национален център за продължително обучение, където работещите в системата да повишават квалификацията си. Също така в медицинските колежи ще бъде утвърден профилът "Спешна медицина", а професионалната дейност на парамедиците ще се регламентира в законодателството.

Реформата в спешната помощ у нас се осъществява по подобие на на модела на румънския държавен секретар по здравеопазването Раед Арафат, който успя да модернизира сектора в страната до степен да разполага с 12 оборудвани хеликоптери и специални авиоотряди, както и самолет, закупен с дарения. Арафат гостува у нас в началото на този месец, за да съветва здравния ни министър как да се реформира бързата помощ и у нас. По думите му, в началото на 90-те години системата на здравеопазването в Румъния е била в плачевно състояние. Арафат обаче отбеляза, че в България този модел "не може да бъде приложен на принципа copy-paste" и е необходимо да бъде съобразен с нуждите на тукашната спешна помощ.

Здравеопазването ни е "относително стабилно", по-трудното обаче предстои

"Има "относителна стабилност във финансирането на системата на здравеопазването", заяви здравният министър Таня Андреева на заключителната си пресконференция за 2014 г. в четвъртък и увери, че вече няма опасност страната да загуби средства от изтичащия и предстоящия програмен период или от Норвежкия финансов механизъм.

Андреева обаче каза, че "по-трудното предстои, особено в здравеопазването, защото системата отразява всички експерименти в политическо и икономическо отношение, а очакванията към Министерството на здравеопазването са големи".