Земеделските скици влизат в кадастралната карта

Картата на възстановената собственост ще бъде преобразувана в кадастрална карта от Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) по облекчена процедура. Това предвиждат промени в Закона за кадастъра и имотния регистър, одобрени от правителството на заседанието в сряда.

По този начин да бъде покрита 90% от територията на страната с кадастрална карта, а административното обслужване на граждани и бизнеса ще става от един орган – АГКК. В регионалните звена на агенцията ще има изнесени работни места на служителите на общинските земеделски служби.

В същото време обаче правителството изостава започнатата по времето на кабинета Симеон Сакскобургготски реформа в имотния регистър. Тя трябваше да гарантира сигурността на сделките с имоти. Това трябваше да става чрез преминаването от персонална към поимотна структура, но за повече от десет години това е направено само за три съдебни органа, става ясно от мотивите към законопроекта.

Промените

За повече от десет години едва една пета от територията на страната е покрита с кадастрална карта. В същото време има карта на възстановената собственост, направена от Министерството на земеделието. Тя е съвкупност от карти и планове, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд.

Досега земеделското министерство категорично отказваше земеделските земи да минат към Агенцията по кадастъра. Този път обаче очевидно са били убедени, че най-бързото покриване на територията на страната с кадастрална карта е чрез преобразуването на картата на възстановената собственост. Тя веднъж е била подложена на съдебен контрол за законосъобразност и по тази причина след преобразуването ѝ не се предвижда да може да се обжалва, е предвидено в законопроекта.

Не става ясно обаче как ще се процедира при допускане на очевидна фактическа грешка, каквито случаи най-вероятно ще има.

При изготвянето на кадастралните карти, въпреки че идваха на място представители на фирмите, а хората предоставяха нотариалните си актове на редица места имаше стотици грешки.

В мотивите към законопроекта не е посочено колко ще струва преобразуването на земеделската карта в кадастрална, но пише, че средствата няма да са много и ще бъдат компенсирани от "увеличените приходи" на АГКК. Това най-вероятно ще доведе до поскъпване на таксите, които и в момента не са ниски.

Средства ще са нужни за офис оборудване, компютри и обучение, надграждане на информационните системи, осигуряване на лицензи и сървъри, възнаграждения и осигуровки за персонал.

Плюсът от бързото изготвяне на кадастрална карта е създаването на единен поземлен регистър – битка, която се води от 20 години. Единният поземлен регистър пък е основата на имотния регистър.

Две паралелни системи в имотния регистър неясно докога

И ако по отношение на кадастралната карта има някакъв напредък, то правителството напълно изоставя реформата в имотния регистър, става ясно от мотивите към законопроекта.

По отношение на имотния регистър ще продължат да съжителстват две паралелни системи за "неопределено време". Едната е персонална партида по името на собственика на имота. По-голямата част от имотите са вписани именно по този начин.

Другата система е поимотна структура, която представлява историята на целия имот от първия му собственик до последния. Това беше и същността на реформата – преминаване към досие на имота с цел ограничаване на възможностите за измами.

"Законопроектът се основава на отказ от досегашното производство по Закона за кадастъра и имотния регистър по създаване на имотен регистър като неефективно и неизпълнимо по отношение на всички съдебни райони. Към момента такава заповед имат 5 от всички 113 съдебни района и то не за целите им територии", е посочено в мотивите към законопроекта.

Отбелязано е, че това е направено от Министерството на правосъдието през 2005 г. и до момента няма никакво развитие.