Жалбата на ДОСТ: Пристрастен съдия ни отказа регистрацията

ДОСТ атакува пред Върховния касационен съд постановения през миналата седмица отказ на съдия Лилия Илиева да допусне регистрацията на партията. Основният аргумент в жалбата е, че съдийката е била "пристрастна и предубедена" спрямо партията на Лютви Местан.

В края на миналата седмица съдия Илиева от Софийския градски съд отказа да регистрира ДОСТ със странни мотиви. Тя обяснява, че документите на партията формално не нарушават Закона за политическите партии, но намира, че уставът и името ѝ противоречат на духа на закона. В подкрепа на това твърдение тя посочва, че "дост" (приятел) е дума от турски произход и затова бъдещата партия щяла да бъде етническа.

Магистратът не признава аргументите, че много български партии използват за имена думи с чужд произход, включително ГЕРБ, "Атака", Баста и пр. Включително думата "демокрация" също не е от български произход. Съдия Илиева казва, че не може да се допусне на политически митинг да се скандира турска дума.

ДОСТ всъщност иска да се регистрира като абревиатура, което означава "Демократи за отговорност, толерантност и солидарност".

Друг мотив на съдийската да откаже регистрацията е, че по голямата част от вписаните като учредители български граждани са от турски етнически произход. Съдът не отчита, че същото е положението с други редица други партии, най-големите, от които са ДПС и НПСД.

Третият аргумент на Илиева е за присъствието на думата "установяване" в устава на ДОСТ, което тя смята за неуместно. Думата е използвана в контекста на изречението за "безусловно установяване на чувство за национална отговорност ". Съдийката обяснява, че националното чувство вече отдавна се е установило и поиска от Местан да смени дума с "утвърждаване". Той отговори, че това е искане на съда, което може да се удовлетвори само с нов учредителен конгрес.

Пред ВКС Местан посочва, че съдия Лилия Илиева е дала твърде много поводи да бъде смятана за предубедена. Тя не е спазила едномесечния срок за насрочване на заседанието по делото за регистрацията и е сторила това за два месеца. После е скрила от ДОСТ писмото от "граждани, организирали се срещу регистриране на новоучредената партия". Партията е научила за него едва в крайния акт на съдийката.

"Решаващият съдия не само го споменава, но при съпоставяне на мотивите на решението с изложеното в писмото се установява, че съдията е била силно повлияна от въпросното писмо", твърди ДОСТ.

По-нататък в жалбата партията цитира последните издания на тълковния речник, за да докаже, че думата "дост" е част от българския говорим и писмен литературен език. ДОСТ напомня все пак, че името ѝ е абревиатура, а не лексема.

"Смятаме за неправилен и необоснован мотива на съда, че "дост" е чужда за българския език дума, или тя е толкова чужда, колкото чужди са думи като "герб", "атака", "баста", както и думи като "политика", "демокрация", "министър" и още десетки и десетки хиляди думи", се казва в жалбата до ВКС.

В нея се коментира, че съдът е извършил "неправомерна и забранена пряка и непряка дискриминация както на новоучредена политическа партия, така и на нейните членове-учредители". ДОСТ оспорва аргумента за етническия характер, който се основава върху факта, че голяма част от учредителите са с турски имена. "Измежду всички 1084 учредители, явили се за участие на Учредителната конференция, почти една четвърт носят български имена", се обяснява в жалбата.

"Съдът е приел ДОСТ за турско-етническа партия и е отказано на членовете ѝ да се сдружат в една партия, тъй като съществена част от учредителите имали турски имена. По този начин ДОСТ и нейните учредители са дискриминирани по етническа принадлежност, по смисъла на чл. 4 и чл. 21 от Хартата на ЕС, на мнозинството членове спрямо други политически партии, съществена част от чиято членствена маса също са граждани, чиито имена не са български по произход. Общоизвестно е, че такива са ДПС, Евророма, ДРОМ, НПСД, НДПС и др. Също така е общоизвестно, че партии, в които членуват преимуществено етнически българи, са партии "Атака“, НФСБ. Може да се заключи, че при всички партии в България така или иначе преобладава един етнос като членска маса. Означава ли, че всички български партии са етнически, или става въпрос за дискриминация на един конкретен етнос?", се пита в жалбата.

В нея се припомня и практиката на Европейския съд в Страсбург по делата срещу отказите да се регистрират "македонски" партии и организации. ДОСТ посочва, че една организация може да бъде забранена, ако призова към използване на насилие или към отхвърляне на демократичните принципи.