Живко Георгиев: Кабинетът решава партийни, а не обществени проблеми

"ГЕРБ едва ли ще промени нещо в политиката си. Новият стил на поведение, очевидно, е избран, за да се подготви партията в тежки времена, когато трябва да управлява с други, за два тежки вота – местния и президентския. Освен това тази тактика цели превръщането на ГЕРБ в що-годе нормален политически субект, който да продължи да съществува и тогава, когато Борисов няма да участва в управлението на държавата", коментира социологът Живко Георгиев пред Mediapool.

Г-н Георгиев, как изглежда, според вас, управлението на ГЕРБ, Реформаторския блок, Патриотичния фронт и АБВ в навечерието на първите сто дни на правителството?

Този кабинет има спокойствие, за разлика от предишния. По времето на Орешарски не помня някой да е давал 100 дни толеранс. Времето, което измина сега, бе достатъчно спокойно, за да решат управляващите какво искат да правят – и с управлението, и със себе си, и с натрупаните проблеми на страната. Правителството обаче не започна с летящ старт. Навярно трудностите около формирането на управляващата формула, компромисите, които очевидно всяка една от страните направи, неудовлетвореността на една част от съуправляващите от компромисите, които направиха, доведоха дотам, че не бяха дадени достатъчно сигнали, че кабинетът ще направи реформи там, където неминуемо трябва да бъдат направени.

В кои области се налагат тези реформи, според вас и защо смятате, че няма да има достатъчно?

Въпреки заклинанията и поетите ангажименти лично аз съм скептичен, че нещо ще се случи в достатъчно радикален вид. Защото е нужна такава реформа, а не палиативни мерки. Проблемите са толкова тежки, че те няма как да бъдат решени с кадрови разстановки, с леки структурни експерименти и прочие. Няма да се случи реформа в здравеопазването, образованието, няма да се случи и в системата за сигурност. Има ли смисъл да изброявам? Навсякъде, където управляващите направиха предварителни заявки за реформи, аз не ги виждам. Няма защо да говорим за сферата на икономиката, защото и там са нужни определен тип промени в политиката на държавата.

По всичко изглежда, че поне до местните избори правителството няма да прави резки движения. От време на време ще избухват, както и избухваха определени разногласия между съуправляващите – със сигурност ще ги има и занапред. Особено чувствителни засега са ПФ, по някои изконни за тях теми; в други случаи – АБВ; РБ малко се позагуби. Аз лично очаквах, от блока ще бъдат малко по-активни, малко по-натискащи към определен тип реформи, още повече, че това е заявка и на самото им име и това бе формулата, около която те се консолидираха.

Нямаше грандиозни гафове и скандали – от медийна гледна точка може и да е имало, но те не бяха от такова естество, че да възбудят вълна от социални протести или пък центробежни тенденции, разклащане на постигнатото относително съгласие. Но общото впечатление е, че управляващите няма да правят резки движения, заради риска да не настроят някого срещу себе си. И в резултат на това не очаквам нещо решително да се случи поне до местните избори. Защото местният вот е важен за всички тях почти толкова, колкото и парламентарният, който отмина. Едни очакват укрепване в местната власт, други съхраняване на традиционното им влияние, трети с трепет очакват дали ще се разминат с провал, т.е. дали ще запазят поне идентичността си, ако не влиянието си.

На липсата на резки движения ли се дължат резултатите от две социологически проучвания на "Алфа рисърч" и "Галъп", които в някаква степен се припокриват в изводите си, че се покачва доверието в управляващите при критично ниско доверие в институциите?

Ръстът на доверието в правителството е много относителен. Нека не забравяме и че е спрямо някаква много ниска база, от която тръгна доверието, заради наследството от предходния кабинет. Но това доверие е много по-малко от съвкупното влияние на четирите политически сили, които стоят зад него. Така че ако гласувалите за тези четири формации ги съберем, то ще се получи съвсем различна стойност. Общо взето само електоратът на ГЕРБ в мнозинството си и донякъде РБ отдават по-голямо доверие в кабинета.

Може ли това правителство да свърши нещо полезно и какво?

Този кабинет решава партийни задачи, не обществени или държавни задачи. Но неправейки нищо съществено за реформи, а в същото време трупайки външни дългове, ненамирайки адекватни средства да спре негативни тенденции в икономиката в цели региони или да неутрализира негативни тенденции в обществото, кабинетът работи за бъдещи трусове. Защото в много обществени системи кризисните елементи се трупат по кумулативна гледна точка. Въпрос на време е кога ще гръмнат. Ние в България пристъпваме към реформа не тогава, когато има предпоставки това да се случи, а когато вече е достатъчно късно, а прогнозата за лечение е лоша.

Какви, според вас, са отношенията между ГЕРБ и ДПС, в новата конфигурация управляващи – опозиция?

Като отношения между две партии с вече достатъчно политически опит. Решили са да играят за устойчиво присъствие на политическата сцена, а не да свършат с два управленски мандата както бе със СДС и НДСВ. Техните отношения са на умерено опониране, с партньорство в някои отделни моменти. Въпреки това си остават опоненти като партии.

Противопоставянето им не е ли само външно? Запази ли ДПС влиянието си върху икономически лостове, еврофондове и всички онези сфери, за които се твърди, че партията е сложила ръка и то не от сега?

Върху еврофондовете – нека се завърти поредният цикъл и да видим, защото засега само се облизваме около тях. Нищо особено не се случи през тези 2-3 месеца на управление. Навярно ДПС ще загуби част от възможностите си в това поле. Неговите лобистки връзки с икономиката не съм ги надценявал. ДПС не са основният политически фактор в икономиката ни.

А кой е?

Най-влиятелните центрове на икономическа власт в България са доста промискуитетни от гледна точка политическите им връзки. Нито бизнес елитът, нито политическият елит е в състояние тотално узурпира връзките между политика и икономика. Бизнес елитът е достатъчно автономен и гъвкав във взаимодействията с политиците. Редки са случаите на прекаления ангажимент към определена политическа сила. ДПС със сигурност загуби част от онази приписвана му социално - политическа и икономическа мощ, но запази ключови позиции по регионите, където е силно. Запази ключови позиции в местната власт и навярно ще ги възпроизведе, дори може да се очаква известно разширяване.

Защо смятате, че ще ги разшири? Преди ден дори Радан Кънев призова четирите партии партньори в управлението да си помагат в смесените райони, за да не се позволяват победи за ДПС.

Това са постоянните заклинания, които чисто демографски не могат да се случат. Така са изтървани нещата, че просто не може да има друг развой на събитията в тези населени места. Това не се случва само с политтехнологии. А дори да разчитаме на политтехнологии – другите са чираци в сравнение с ДПС.

Последните изяви на ДПС, свързани с т.нар. Възродителен процес, повдигат и въпроса защо движението продължава да се представя като гарант за етническия мир? Има ли основание в това?

Честно казано и аз се зачудих защо точно сега вдигнаха темата. Нямам обяснение. Не е в стила на ДПС по никое време да отправят подобни жестове. Единственото обяснение, което мога да намеря е, че това е защитна реакция срещу нагнетяването в цялото общоевропейско пространство на антиислямски тенденции. ДПС не иска да се излага на риска от вълна на антиислямизъм, които са провокирани от събитията във Франция, Близкия Изток. Това е вид имунизация, според мен.

БСП не атакува правителство за връзки между ДПС и ГЕРБ, въпреки че спорадично представителите на левицата споменават подобни обвързаности? И защо като цяло БСП изглежда вяла опозиция?

Опозицията е в относително слаба позиция засега. И това е отговорът и на двата въпроса. БСП си има проблеми. БСП получи тежък шамар от избирателите и го получи поради много причини – управленски провал, партньорство с ДПС, външнополитически реакции (доколкото ги имаше). БСП е на сух док. На нея ѝ предстои да се ремонтира, ако иска да може да плува. На БСП ѝ предстои една непосредствена задача – да ремонтира себе си. А дали успява или не – ще си проличи пак на местните избори. Ако партията допусне да загуби много решаващи позиции в местната власт, това вече трудно би се възстановило.

Страда ли БСП от болестта на късното СДС и има ли опасност да се разпокъса?

В БСП винаги е имало такива опасности, ако се върнем след 1990 година. Само че в едни времена тя успяваше, поддържайки напрегнат вътрешнопартиен диалог между фракции, групи на влияние, идейни кръгове. В последно време, не знам защо, БСП реши да не използва този свой опит, а по-скоро да се чисти от инакомислещите. Ще видим докъде ще доведе това. Би било фатално, ако БСП остане само кръг от единомишленици. Ако всички мислят по един и същи начин – никой не мисли достатъчно. Освен това по този начин тя сама си създава конкуренти.

Основните сблъсъци в парламента са между БСП и ДПС срещу Реформаторския блок. Това тактика на ГЕРБ ли е – да остави на преден план "младшия партньор", за да обира и негативите, или социалистите са се насочили към РБ?

Не знам дали БСП е избрала РБ за атака. Но в интерес на истината някои от лицата, излъчени от РБ в правителството, са сред относително по-лесно уязвимите. Опозицията търси уязвими позиции. А това че са се оказали от РБ не знам дали е случайно или не, но по-скоро логиката според мен е търсене на уязвими звена. При необходимост и при изграждане на относително нова идентичност (защото БСП очевидно я търси) може би тогава ще стане по-сила и по-атакуваща основния опонент – ГЕРБ.

Сближаването на позициите на БСП и "Атака" за кого работи повече?

Сближаване има само по някои геополитически невралгични пунктове. И то не защото БСП е отишла към позицията на "Атака", а защото "Атака" се препозиционира в последните години – в една проруска и антинатовска партия. В края на краищата те си избраха ново амплоа – националноосвободително движение. И последователно работят в тая плоскост, което ги направи ляво-радикална формация, а не националистическа каквато дебютира.

БСП не печели от сближаване с "Атака", но в търсенето на по-ясна позиция по отношение на конфликта в Украйна, тя се мъчи да компенсира част от загубите, които понесе като управляваща партия, заради неясната си и противоречива позиция. А електоратът на БСП е русофилски. Тя трябва да играе за електората си, дори само за да не може "Атака" да трупа дивиденти на полето на избирателите ѝ.

АБВ протегна ръка към БСП за явяване на местни избори. Но ръководството на БСП се обяви против. Каква може да бъде динамиката на отношенията между тези две партии оттук нататък?

От страна на АБВ партньорство в ситуация на избори ще се търси. И навярно реално ще се търси в контекста на местните избори, без значение кой какво казва. Реално партньорство ще има. На местно равнище не съм засичал кой знае какви остри противоречия между активите на едната и другата страна. На "Позитано" са чувствително към всичко, което се случва около АБВ. БСП в близка перспектива ще продължи да разглежда партията на Първанов като един от основните си конкуренти в лявото. А АБВ е конкурент. Почти със сигурност от гледната точка на ръководството на БСП – партията има два основни опонента – ГЕРБ и АБВ.

А бъдещ ляв радикален проект, за който заговори Велизар Енчев? Има ли в България основа за партия, подобна на СИРИЗА?

Подобна основа има поне от 10 години. Очевидно, в електоралното пространство, ако има някаква недобре представена елкторална група, тя преди всичко е в ляво. Нито БСП, нито АБВ, нито формацията на Татяна Дончева в сегашния си вид, са припознати. Електоратът, за който говорим, е доста по-ляв. Него го има. Има някои общи нагласи – те до голяма степен са анти -НАТО, антиамерикански, антизападни, за сметка на това русофилски. В по-интелектуален вид не се приема сегашният световен ред – икономико - политически.

Тези хора не приемат целия нов елит. Има дори класово мислене. Това са все леви инстинкти. Четат по вестниците, че най-богатите са станали още по-богати, а бедните още по-бедни. Дори не е въпрос на мислене, а е въпрос на непрестанна информация, която при интерпретацията си затвърждава заварен начин на мислене. Това не е комунистическо мислене. Никой не иска да ревизира пазарната икономика. Дори не всички от тези хора са срещу Европейския съюз. Това е манталитет, който направи възможна СИРИЗА, в голяма степен и други ляво-радикални движения. И все пак – колко пък да са радикални? Не са до там, че да искат връщане на комунизма или подобни авторитарно-централизирани схеми на мислене. Но няма такъв политически продукт, няма подобно предлагане. БСП например е била част от прехода, тя създаде част от управляващата класа. Не е убедително да играе друга лява роля.

Какво трябва да отвоюват партиите на местните избори, за да запазят позициите си? И може ли местният вот да разклати управлението или да го заздрави?

Големи заплахи има пред по-малките нови звезди на политическата сцена и донякъде пред БСП. При едните рисковете са да загубят позиции в местна власт, а при други – да не се докажат. Първите, разбира се са БСП, а другите – РБ, ПФ, АБВ. Ако тези формации не могат да спечелят няколко поне кметски места в значими общини, те ще бъдат уязвими. Т.е. ако съвкупният резултат от местния вот за тях не е съизмерим с това, което показаха на парламентарните избори – това ще бъде лоша новина. Навярно това ги прави и напрегнати. ГЕРБ пък трябва да защитава своите крепости.

Залогът е доста голям. Не че нещо Бог знае ще се случи, когато изборите приключат и видим резултатите. Тогава пък предстоят президентски избори и ще трябва всички да се стегнат отново.

ГЕРБ едва ли ще промени нещо в политиката си. Новият стил на поведение, очевидно, е избран, за да се подготви партията в тежки времена, когато трябва да управлява с други, за два тежки вота – местния и президентския. Освен това тази тактика цели превръщането на ГЕРБ в що-годе нормален политически субект, който да продължи да съществува и тогава, когато Борисов няма да участва в управлението на държавата.