Живко Георгиев: Следизборните възможности са много и нито една не е особено добра

"Ако се случи една трета от депутатите да бъдат представители на ГЕРБ, една трета – БСП, една трета – от останалите партиите, много балансьори ще има, при цялата условност на подобно окрупняване. В такава конфигурация всеки може да придобие функцията при определено стечение на обстоятелствата. Оттам идва и нестабилността на следващия парламент. Той няма да има ясна носеща конструкция. Така че не изключвам и възможността – нови избори", казва социологът Живко Георгиев в интервю за Mediapool

Г-н Георгиев, какъв е според вас основният залог на предстоящите избори?

Залогът на тези парламентарни избори, както и на останалите избори от този тип не е един, няколко са. Първият е кой, разбира се, ще победи. При тези избори има интрига, в смисъл – не са предизвестени. И другото е кои партии ще успеят да прескочат бариерата от 4%, т.е. кои ще са парламентарни представени.

И по двата пункта няма категоричен отговор към този момент. Очаквам кампанията да бъде доста активна, по своему атрактивна за широката публика, тъй като има доста нови политически субекти. А като казвам нови, имам предвид от гледна точка на парламентарните избори. Иначе лицата, които ги персонифицират и елитът, който се свързва с тези нови субекти, не нов, известен е, но пък има доста нови конфигурации.

Но, когато имаш доста нови субекти, а такива са и "Воля" на Марешки, и практически всички конфигурации в десния сектор, и коалицията ДПС – НПСД, и коалицията Движение 21 – АБВ, при всички положения ще бъде интересно. Макар че всички те позагубиха малко от това, че наскоро имаше президентски вот. Там до голяма степен се случи разряд на онзи наказателен вот, който се беше натрупал около правителството, доминирано от ГЕРБ. А и фактът, че имаме служебен кабинет, малко отслаби именно този потенциал за наказателен вот. Когато спадне този потенциал, по-голямата част от избирателите ще трябва да решат адски сложния въпрос "за" кого да гласуват, а не "против" кого.

Всички партии обещават ръст на доходите, на пенсиите, значително повишение на парите за образование. Какво в такъв случай ще предопредели решението на избирателите кого да подкрепи?

Не само големите сходства и наблюдаването едва ли не олевяване на дясното, но и естественото недоверие във всички тези обещания, вероятно ще наклонят мотивацията или иначе казано - ще повишат вниманието на избирателя към личностното измерение на политическия продукт. Тоест, така наречените листи и най-вече водачите ще имат голямо значение на тези избори.

Още повече очевидно – референдумът го показа - има висока потребност да се избира с мажоритарен елемент, а и вече се забелязва факторът, че няма значение какво се говори, а кой го казва. Така че очаквам кампанията да има по-значим принос в крайни резултат, отколкото е имала преди. На предходни вотове 70-80% от гласувалите бяха решили още преди самата кампания за кого. Т.е. кампанията с елементите си – позитивни и негативни тактики, оказваше влияние върху около 20 на сто от избирателите. Смятам, че в тази кампания процентите, които ще решат в самия месец преди изборите за кого ще гласуват, ще бъдат малко повече.

Как си обяснявате, че Русия продължава да е сред първостепенните теми на българските избори? Не се ли стигна твърде далеч?

Първо - има такъв тренд от няколко години. И второ – другите геополитически играчи са много неясни към този момент. Не е ясно какво да говорят (и това е проблем на всички партии) за САЩ в момента, тъй като самите Съединени щати са неясни. Европейският съюз, след Брекзит и Тръмп и преди някои предстоящи национални избори на страни членки, също не е никак еднозначен източник на мотивация. И то друго не остана. А трендът, зададен от Русия, през последните години оказва ефект не само в България. Видяхте, че и в САЩ оказва влияние, и в модерни, развити европейски страни.

Как ще коментирате листите на БСП – спускането на журналисти начело на листи, включването на деца и внуци на бившата комунистическа номенклатура, прогонването на утвърдени политици?

Деца и внуци винаги е имало, не е ново това за БСП. Но нека да видим конфигурацията, защото е трудно да предвидим как ще сработи всичко това. В изследвания се е виждало, че в левия електорат има една мощна повеля малко да се освежи елитът на БСП, а депутатският сегмент от този елит е един от най-важните. Затова и отпадането на някои знакови лица беше донякъде очаквано. На предходните парламентарни избори, на които БСП почти катастрофира, близо 280 000 души и то твърд електорат на БСП гласуваха наказателно. Основният им мотив беше, че в листите на партията се предлага отново избор между онези хора, които носят отговорност за управленския провал на партията.

Що се отнася до новите лица – винаги е имало 4-5 странни предложения в листите. Спомнете си Мартин Захариев, Борислав Цеков и прочие. Винаги е имало Курумбашев, винаги е имало хора от медийния свят. Сега журналистите са 4-5 души и това не е нещо прекалено екстравагантно, а и повечето от тях са свързани достатъчно с БСП, че левият електорат да го знае.

Смятате ли, че ГЕРБ ще успее да мобилизира на тези избори електората си, който на президентските избори "мигрира" към други кандидати?

Това, което определено си личи по данни след президентските избори, е, че БСП е във възходяща фаза на влиянието си, а ГЕРБ е в низходяща. Безспорно оная катастрофална дистанция, която регистрирахме на предходните парламентарни избори, днес я няма. Дори стои въпросът кой ще спечели. Не е ясно към датата 26 март, когато е вотът, къде ще се пресекат една низходяща и една възходяща тенденция. Така че безспорно възможно е, като и двете възможности са почти еднакви – и ГЕРБ да спечели, и БСП да спечели.

Но по-тревожното за ГЕРБ е, че очевидно вече не работи харизмата на Бойко Борисов, очевидно вътре в себе си ГЕРБ е станала що-годе истинска партия, а не личен проект, което пък значи, че има определени различия, макар и не особено публично манифестирани. Личат си различни виждания за стратегията на ГЕРБ в близките години, дори в изборната стратегия си личат тези различни виждания. И донякъде забелязваме изтичане на периферния електорат на ГЕРБ най-вече към "Обедините патриоти" и новата партия на Марешки - "Воля". Тази тенденция може да продължи и на тези избори, но зависи от ГЕРБ. Във всеки случай изборната машина на ГЕРБ все още работи. Проблемите в партията не трябва да създават грешно впечатление.

В този смисъл изборната машина на ДПС продължава ли също да работи? Как очаквате да приключи първият сблъсък на парламентарни избори между ДПС и ДОСТ?

Мисля, че машината работи. Много малко вероятно е новата коалиция да има повече от 80 000 гласа. Максимумът, който могат да получат ДОСТ и Касим Да, е 2-3%, но тук става дума наистина за максимум на възможностите. Засега разширяване не виждам. Трябва да стане някакво чудо. Но, естествено ако я нямаше тази алтернатива, тези хора щяха да гласуват за ДПС, така че минимална загуба все пак ще има. Но ДОСТ и неговият коалиционен партньор ще бъдат по-скоро към регионалните сили, а ДПС си остава на национално ниво.

Как коментирате процесите в дясно? Доколко се припокрива електоратът на Реформаторския блок, "Нова република" и "Да, България" и възможно ли е, явявайки се поотделно, да вземат повече, отколкото ако бяха заедно?

Има частични припокривания. Но до края на кампанията ще се изчистят, не бих изключил дори да развият антагонистични отношения, към които предразполага предизборната кампания. Дали ще разширят влиянието си чисто аритметично –може би. Но във всички случаи и трите формации са в така наречената "зона на здрача". "Да, България" например има потенциал да разширява електората си, защото този електорат е гласувал в дясно досега, но не е еднозначно десен. Във всички случаи след изборите може би ще стартира ново избистряне на каузите в дясно, но не очаквам чудо на изборите.

Плюс това имайте предвид, че в момента в дясно всичко е ново. РБ, разбира се, е марка, по-изградена, но пък има нова семантика. Другите две са съвсем нови – "Нова република" и ДаБГ, имам предвид. Това от една страна им дава шанс, но не знам дали този шанс ще може да се реализира до 26 март. По-скоро съм скептичен.

Коалицията "АБВ- Движение 21" ще отнеме ли гласове на БСП?

Вижте – и те са относително нова образувание. В момента не е добро време да вземат от ляво – от БСП. По-скоро БСП бидейки във възходяща фаза, може да взема от периферията. Но нека видим какво ще направят. При всички случаи в този формат шансовете им за достойно представяне (без да прогнозирам докъде ще се простре то) са по-големи, отколкото ако се бяха явили самостоятелно.

Смятате ли, че вълната, която да изтласка БСП нагоре след победата на президентските избори, все още е актуална, или вече отшумява?

Има тенденция да не са стигнали плато – т.е. продължава ръст. Но това е обяснимо – от една страна черпят от капитала на новия президент, с който неизбежно се асоциира БСП. По всяка вероятност някакви позитиви дават и определени действия (или по-скоро опубличавана информация за предходния мандат) от служебния кабинет. Макар че не бих надценил служебния кабинет, освен че оряза малко възможностите и административния ресурс на ГЕРБ преди изборите, друго няма какво да направи.

Какъв кабинет прогнозирате след изборите и каква е вероятността от още едни предсрочни избори при неуспех за съставяне на правителство след 26 март?

Ако влязат само пет партии, което засега изглежда сигурно, но отварям вратичката, че може още някой да прескочи бариерата – няма да е лесно съставянето на правителство. На ГЕРБ като че ли ще им е малко по-лесна задачата – поне такива заявки се дават от някои вероятни бъдещи участници в парламента. Например – Веселин Марешки. Но пак ще е сложна формула. Няма да стигат само два политически субекта. Ще трябва било в явна коалиция, било в по-пасивна формула – трети партньор да подкрепя бъдещ кабинет. Няма да е лесно и на БСП. А голяма коалиция засега ми се струва абсурдна.

Каква според вас би била основната пречка двете най-големи партии – ГЕРБ и БСП да не могат да съставят правителство? И може ли тя да се верифицира след още един предсрочен вот?

Това е много спекулативно. И не на последно място – зависи от външни фактори. Нека видим какво ще се случи в Германия, нека видим какво ще се случи във Франция, ЕС като цяло и САЩ.

Каква би била пречката пред подобна коалиция? Защото програмите им си приличат.

Програмите си приличат, но подобен ход би бил много рисков от гледна точка на трайното политическо оцеляване. И то не толкова за БСП, макар че там от страна на електората би имало по-голяма реакция. БСП е доказала, че може да оцелява – има спокойка, генерационна идентичност. Докато за ГЕРБ може да се окаже фатална такава коалиция. Там я няма тая спойка. Не ѝ силата в ценностно-идейната идентичност като политически субект. И още един скорошен управленски провал на ГЕРБ може и да лиши тази партия от онази устойчивост, която те демонстрират през последните 10 години.

Ще бъде ли ДПС отново част от управлението, или мястото им на балансьор ще бъде заето от ПФ? Или двете формациите не се изключват взаимно?

Ако се случи една трета от депутатите да бъдат представители на ГЕРБ, една трета – БСП, една трета – от останалите партиите, много балансьори ще има, при цялата условност на подобно окрупняване. В такава конфигурация всеки може да придобие функцията при определено стечение на обстоятелствата. Оттам идва и нестабилността на следващия парламент. Той няма да има ясна носеща конструкция. Така че не изключвам и възможността – нови избори.

Не изключвам и възможността за около година да се състави програмно правителство с пет-шест задачи: ремонт на Изборния кодекс, да осигури избор на еврокомисар, да осигури правителство в момента на председателството. И после избори – наново. Навярно за подобен кабинет би се намерила парламентарна подкрепа. Всичко това, разбира се, е спекулативно. Но основното е, че има страшно много възможности и нито една не е особено добра.