Жонглиране с бомби и от време на време... взрив

Регулярно гърмящите складове с боеприпаси успяха само за няколко години да превърнат проблема с излишните армейски муниции в едва ли не вечна тема с продължение. Реалните ѝ измерения обаче остават неясни за данъкоплатците. Ръководството на Министерството на отбраната (МО) представя противоречащи си сметки и планове, целящи по-скоро да успокоят общественото мнение, че нещата са под контрол, но без убедителни разчети за реалната ситуация.

Хаотично сменящите се данни за количеството излишни боеприпаси и необходимите средства за утилизацията им създават впечатление, че МО няма дългосрочно планиране и не е сложило ред в тази система, или че нещо умишлено се прикрива. Подозренията се засилиха още повече това лято, когато бяха засечени маса нередности в армейски склад за съхраняване на боеприпаси.

След всеки взрив – нов план с нови сметки

Справянето с излишните боеприпаси бе обявено за приоритет след безпрецедентните взривове в поделението край Челопечене, които разтресоха цяла София през юли 2008 година.

Тогава ГЕРБ обявиха в специална декларация, че не става въпрос само за взрив на боеприпаси. "Взриви се за пореден път митът за компетентното и отговорното управление на страната в настоящия момент", заявиха през 2008 г. от партията на тогавашния кмет Бойко Борисов по адрес на кабинета "Станишев".

Проблемът бе разпознат като приоритет и от правителството на ГЕРБ, което заложи в плана за развитие на въоръжените сили до 2014 г. да бъдат осигурени общо около 114 млн. лева за утилизация на 14 000 тона излишни боеприпаси.

Само за 2011 г. сумата трябваше да е 45 млн. лева, а за 2012 – 60 млн. лева.

 Очаквано, това се превърна в поредния план, който не се изпълнява и парите не бяха осигурени. Беше проведен спорен конкурс, одисеята около който продължи месеци наред и мина през прекратяването му, повторното му обявяване и сключването на договор при променени в условия.

Настъпилото затишие бе нарушено от мощните взривове край пътен възел Петолъчката през юни тази година, при които загинаха трима души. Взривените складове бяха частни, но обслужващи поръчка на военното ведомство.

Въпросът за утилизацията отново излезе на дневен ред, отговорността за поредния инцидент бе размит във взаимни обвинения между собствениците на склада и военния министър Аню Ангелов, след което слезе от челните места в новините.

Малко по-късно военното министерство този път изненадващо обяви проблема за решен.

Това стана с поредната стратегия за утилизацията. Макар министър Аню Ангелов да обяви на няколко пъти, че има 14 000 тона излишни боеприпаси, само с един документ МО успя почти да реши проблема и намали количествата наполовина, съобщавайки, че има едва 7480 тона.

"Леките несъответствия“ бяха обяснени с непрекъснати промени в процеса по освобождаването на ненужни боеприпаси.

Разминаващи се количества и суми

Според данните в плана на МО към 31 януари 2011 г. е имало около 15 290 тона излишни боеприпаси. До 31 януари 2012 г. те са намалели с 5 048 тона. Според МО това се дължи на продадени близо 4600 тона и утилизирани 455 тона. До 15 юни 2012 пък има ново намаление с над 2 700 тона, което според МО се дължи на продадени 2635 тона и утилизирани 126 тона.

Според новия план необходимите средства за утилизация до 2015 г. са вече далеч по-малко – не 114 млн. лева, каквито бяха първоначалните сметки, а 7 508 213 лева. Министерството планира до 2015 г. да продаде 2 500 тона и да утилизира 5 000 тона.

Военното министерство вече три седмици не отговаря на въпроса на Меdiapool какви са приходите от продадените няколко хиляди тона ненужни муниции до този момент.

Освен това МО отказва да каже дали има разчети колко тона нови муниции ще се окажат ненужни до 2015 година. Тези разчети липсват и в стратегията. Според информация, която бе потвърдена и от представители на сегашното ръководство на МО, средногодишно между 15 000 и 20 000 тона нови боеприпаси се оказват излишни. Според бившия министър на отбраната Николай Цонев всяка година се трупат нови 35 000 тона боеприпаси.

Дали тези числа са верни, МО отказва да каже. Няма обяснение и за отсъствието на тези разчети от стратегията, която в този си вид се оказва поредният кух документ, произведен от чиновниците в министерството, което вече три седмици не може да отговори и на Меdiapool дали въобще разполагат с някакви разчети и какви са те.

Хаос и в законодателството

Подобен хаос цари и в законодателно отношение. Все още не е ясно дали чуждестранните фирми могат да участват в търговете на МО за утилизация.

Чужди фирми не бяха допуснати до конкурса за утилизация, за която бяха отпуснати по спешност средства след взривовете в Челопечене. Тогавашното ръководство на МО прие, че това противоречи на нормативни актове, според които боеприпаси, собственост на Българската армия, не могат да бъдат изнасяни зад граница.

Новото ръководство на министерството в лицето на Аню Ангелов обаче обяви, че това условия вече е отпаднало, а ресорният заместник-министър Валентин Радев съобщи, че в новия конкурс ще бъдат поканени и чужди фирми.

След това Аню Ангелов обясни, че трябват още законови промени, които да позволят на чуждите фирми да запазват суровините останали след утилизацията. В момента фирмите били задължени да връщат на МО материалите останали след обработката на боеприпасите. След това МО пък плащало отново и за тяхната утилизация.

МО обаче отказва да отговори и на въпроса дали вече са подготвени законовите промени и кога ще бъдат внесени в парламента.

Опасните токсични химикали – бомба със закъснител

И докато гърмящите складове се превърнаха в някакъв неизбежен кошмар, то опасните токсични химикали са цъкаща бомба със закъснител. Става въпрос за около 20 тона нитрити, нитрати, живак, лекарствени продукти и инсектициди. Унищожаването на съхраняваните химически токсични вещества бе официално заявено като проблем от МО още преди три години, но по информация на Mediapool през последните години няма никакъв напредък.

За решаването на проблемите с излишните боеприпаси и токсични химикали е нужна ясна политика, базирана на конкретни разчети, която да се следва последователно, а не да се действа хаотично след всеки нов взрив. А плановете и стратегиите са част от решението, но когато се изпълняват, а не са просто сбор от числа, оставащи само на хартия.