Журналистиката в Турция: Моите дни в затвора след преврата

"Кучи син! Копеле, изменник!". "Безчестник! Значи ти си предател? Трябва да бъдеш пребит...". "Млъкни!" "Кучи син! Ще си платиш за това!". С Тези реплики започва разказът на журналиста Бюлент Мумай, един от журналистите, който бе арестуван след потушения опит за преврат в Турция на 15 юли и след това освободен.

Ето пълния текст на статията му:

"Кучи син! Копеле, изменник!". "Безчестник! Значи ти си предател? Трябва да бъдеш пребит...". "Млъкни!" "Кучи син! Ще си платиш за това!". Подобни мили закачки, макар и не много оригинални, може да чуете при бой между тийнейджъри или изпаднали в делириум хулигани по време на игра. Нито едно от двете не е вярно. Това са омразните постинги, публикувани във Фейсбук страницата на журналист (по -точно на мен – здравейте на всички!) след неговия арест. Спестявам ви постингите, изразяващи желание за сношение с майка ми или други фантазии.

Като журналист аз съм известен с критичния си подход по време на 19-годишната ми кариера. Цитираните по-горе съобщения пристигнаха след моя арест по обвинения за подкрепа на преврата от 15 юли, една от най-ужасяващите нощи в Турция. Десет дни след преврата вълна от арести застигна журналистите. Всички онези, които работеха за вестници, свързани с ръководителя на братството "Хизмет" Фетуллах Гюлен – за който се твърди, че стои зад събитията в кървавата нощ – бяха постепенно арестувани. А вестниците, телевизиите и интернет сайтовете, който поддържат живеещия в САЩ Гюлен, бяха затворени.

Привържениците на Гюлен, които допреди няколко години се ползваха с благосклонността на Партията на справедливостта и развитието (ПСР - партията на Ердоган, която е начело на Турция от 14 години) и бяха добре дошли в редиците на силовите структури и правосъдието, след преврата бяха обявени за терористи – разбира се, заедно с журналистите, които работят в тези среди...

Напрежението, започнало преди три години след разпада на неформалната коалиция между Ердоган и Гюлен, след преврата прерасна в лов на вещици. Хора, попаднали във всекидневно обновяваните черни списъци, напълниха затворите. Разбира се, както при всеки уважаващ себе си лов на вещици, в черните списъци влязоха хора, които нямаха нищо общо нито с преврата, нито с Гюлен, а бяха просто критици на управляващото мнозинство!

Използвайки преврата като претекст, правителството започна да арестува онези, които бе набелязало преди, но не бе в състояние да накаже. Благодарение на безнаказаността, гарантирана от закона за извънредното положение, обявено след преврата, критици както на правителството, така и на Гюлен, бяха добавени в черните списъци. Властите дори арестуваха историк марксист по обвинения, че подкрепя ислямското братство на привържениците на Гюлен. Моят ред дойде на 26 юли вечерта. Как можа да ми се случи това? Първата страница на проправителствен вестник публикува моята снимка с думата "издирван" над нея...

И така, те дойдоха да чукат на моята врата - на журналист, който е протестирал срещу натиска на коалицията ПСР – Гюлен върху пресата, която навремето бе силна, и който е излизал на улицата да протестира срещу ареста на колеги.

Аз бях задържан в 22.30 ч. по обвинения в "подкрепа и подпомагане на терористичната организация на Гюлен и на преврата". Това бе най-сюрреалистичният момент в живота ми. Ако си журналист, работещ в Турция, не може в крайна сметка да не си познат на полицейските управления и затворите, но за това си има типични обвинения – например, критиците на Кюрдския въпрос може да бъдат обвинени в "сепаратизъм"; критиците на политически лидери може да да бъдат арестувани за "престъпление срещу държавни представители".

Такива обвинения са обичайно явление за журналистите в Турция. От друга страна, като журналист, чийто професионален живот се е базирал на противопоставяне на превратите и братствата (включително това на Гюлен), аз просто не можех да повярвам, че съм групиран с журналисти, подкрепящи преврата. Аз не бях единствен – местни и чуждестранни колеги, запознати с работата ми, с политическата ми ориентация и моето противопоставяне на братствата и на правителството, са в състояние на пълна дезориентация.

Последваха три страховити нощи в тясната килия от 5 квадратни метра...Когато ме изпратиха на съд на четвъртия ден, не знаех какво да очаквам. Преди да бъда изслушан, бяха разпитван от прокурор. Моята главна мисъл през трите нощи в килията, преди да да видя прокурора, беше: "Как може да бъда свързван с Гюлен? Аз, поддръжник на преврата? Какъв вид връзки те могат да намерят? Какво доказателство?".

Когато влязох в стаята, въпросите ми намериха силно изненадващ отговор. Първата страница на файла пред прокурора беше моят профил в Linkedin – за момент изглеждаше като интервю за работа с мениджър от човешки ресурси. Сякаш той не е бил човекът, който ме арестува и вкара зад решетките преди три нощи! Той разлисти друга страница от книжата с "доказателства". Нямаше нищо друго, освен два новинарски материала, които съм писал преди няколко години и няколко постига в Туитър, които нямат нищо общо с преврата или Гюлен. Очевидно, те са се опитвали да ме изкарат "терорист" чрез първите резултати от търсене в Гугъл.

Това беше моето изпитание след преврата – три нощи в затвора, един ден в кабинета на прокурора и обратно на свобода. Ясно е, че те искаха да ми дадат урок, да ме уплашат, защото в миналото съм дразнил правителството. Не на всички арестувани от същия списък обаче им провървя като на мен. Почти всички, които работеха във вестниците на привърженици на Гюлен, бяха арестувани – онези, които след разтрогването на коалицията, Ердоган определи като терористи, които са го "измамили". Случилото се с мен е нищо в сравнение с това, което се случи на другите, както през цялата история на пресата в Турция, така и след преврата.

В Турция свободата на медиите винаги е била застрашена. Журналистите са били мишена и на лидери на преврати, и на правителствата. Не беше по-различно и след кървавия опит за преврат на 15 юли. Трудно е обаче да се обобщи ситуация, която се променя ежедневно. Десетки радиостанции, телевизии, вестници и сайтове бяха затворени. Сто журналисти бяха арестувани.

"Партията на справедливостта и развитието" бе основана през 2001 г. от група, наричаща себе си по-либерална от ислямистката партия, от която се отцепи. Година по-късно, благодарение на постигнатите в изборите резултати, тя дойде на власт. Ръководството на ПРС обаче, знаейки, че правителственият екип стъпва на много трошлива почва заради предишните преврати и кризи, почувства нуждата от предпазни мерки и консолидира властта си като формира съюз с едно от най-важните братства в страната, което след преврата от 12 септември 1980 г. бе само толерирано, но понякога също и подкрепяно срещу ръста на левицата.

ПРС, която определя себе си като мюсюлманско-демократична партия, под ръководството на Ердоган сключи споразумение с Фетуллах Гюлен. Привържениците на Гюлен ловко проникнаха в държавните структури, формирайки това, което сега се нарича "паралелна държава", опитваща се да предотврати всякакви атаки срещу себе си. От полицията до финансите, от медиите до футбола, последователите на Гюлен започнаха да представляват екипа на ПРС в бюрокрацията. Тази тайна коалиция нанесе сериозни удари на медийната свобода, включително осъждайки различни издания да платят глоби от по няколко милиона евро или чрез вкарването в затвора на стотици генерали – кемалисти (последователи на основателя на светската турска държава Кемал Ататюрк -бел. ред.), за да отслабят властта им в армията.

И все пак, както във всяко друго партньорство, рано или късно кризата е неизбежна. Коалицията се разрасна, стана изключително влиятелна и в един момент двамата партньори започнаха да се питат кой от тях е по-мощен. Каква точно е била искрата на раздора, никой не знае точно. Обаче двамата, които вчера се наричаха взаимно братя, сега се обвиняват един друг в терористи.

Турция преживява един от най-значимите преломи в новата си история – преломи, които понякога могат да станат основание за надежда. Способни ли сме да поемем път, който ще ни отведе до по-добра демокрация, или към по-голяма свобода на медиите за нас, журналистите? За съжаление, нямаме много основания за оптимизъм. Исторически погледнато, от битката между двама ислямистки лидери никога не е произтичала по-добра демокрация.

* Оригиналът на статията е публикуван от Osservatorio Balcani e Caucaso.

---------------

This publication has been republish within the partnership with Osservatorio Balcani e Caucaso for the European Centre for Press and Media Freedom (ECPMF), co-funded by the European Commission. The contents of this publication are the sole responsibility of media partner Mediapool.bg and can in no way be taken to reflect the views of the European Union. The project's page