На 91-годишна възраст в понеделник почина един от най-големите мислители на нашето време – полският философ и социолог Зигмунд Бауман.
Основни негови теми са модерността, постмодерността, глобализацията и Холокоста. Специално внимание обръща на маргинализираните от действието на глобалните сили и постмодерното общество.
Последната му книга "Бежанци пред дверите на Европа" излезе на български език миналата година. В нея той описва миграцията като "естествено състояние на човечеството" и осъжда "обезчовечаването на търсещите закрила" от страна на медиите и политическия елит.
"Пришълците обикновено пораждат страх, защото са "чужди" и следователно опасно непредвидими. Днес обаче сме свидетели на истинска "морална паника"; страх, че някакво непознато бедствие застрашава нашето общество. Но ние сме част от едно човечество, споделяме една планета и "миграционната криза" е нашата обща съдба", пише Бауман. Според него няма друг път към мирно и изгодно за всички съжителство освен взаимното опознаване и диалог.
Самият Бауман е участник във Втората световна война, бил е и преследван от идеологизирани антисемити.
През 2012 г. Бауман изнесе лекция в претъпканата аула на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Там той заяви, че масовата миграция е бъдещето на Европа. "Европа ще се превърне в архипелаг от диаспори. Местните ще живеят сред чужденци, без да губят собствената си идентичност. Перспективата пред стария континент е да се трансформира в обръч от смесени населения", каза тогава социологът.
Mediapool публикува със съкращения последното му според Social Europe интервю, публикувано през ноември 2016 г. в "L'Espresso".
Сред "либералните леви" във Великобритания и САЩ се наблюдава една основна реакция на изборния успех на Доналд Тръмп - страх. "Това е момент на голяма опасност", "Победата на Доналд Тръмп е предизвикателство към западния демократичен модел", "Той ще ни заведе в различна политическа епоха – пост-неолиберална, пост-края на историята", "Изборът на Доналд Тръмп за президент е трагедия за американската република, трагедия за конституцията". Съгласни ли сте с тази апокалиптична реакция?
Апокалиптичните визии обикновено спохождат хората, когато са изправени пред "голямото неизвестно". Когато е сигурно, че нищо или много малко неща ще продължат да бъдат по начина, по който досега са били, или когато няма почти никакъв намек за това какъв ред ще замени досегашното статукво.
Подобно на вота за Брекзит, на гласовете за Тръмп беше приписан народен протест срещу политическия истеблишмънт и елита на страната заради разочарованието на хората, че елитът не си изпълнява обещанията. Не е чудно, че подобни интерпретации бяха най-обичайни сред либералите, които имат най-голям интерес от запазването на сегашния политически истеблишмънт.
При положение че Тръмп не е бил част от този елит, че не е заемал никакъв избираем пост, че идва "отвъд" политическия истеблишмънт, Тръмп представлява уникален пример за пълно осъждане на цялостната политическа система. Точно както се случи с британския референдум, където всички основни политически партии (консерватори, лейбъристи и либерали) се обединиха в призива си Великобритания да остане в ЕС, и така всеки можеше да ползва своя собствен глас, за да демонстрира своето отвращение от цялата политическа система.
Друг, или по-скоро допълнителен фактор за победата на Тръмп беше видимата жажда на хората за замяна на безкрайните неефективни парламентарни спорове с непобедимата воля за "силния човек", който би бил решителен и способен да налага без увъртания и размотаване бързи решения по съкратени процедури. Тръмп умело изгради публичния си образ на човек, притежаващ подобни качества, за които огромни части от електората си мечтаеха.
Това със сигурност не са единствените фактори, допринесли за триумфа на Тръмп, но със сигурност са важни и вероятно са едни от основните. 30-годишното участие на Клинтън в истеблишмънта и нейният блудкав, откъслечен дневен ред ѝ навредиха, вместо да я превърнат в правилния и народен избор.
Според мен в момента сме свидетели на цялостно разбъркване на уж недосегаемите принципи на демокрацията (макар че аз не смятам, че самият термин ще бъде изоставен като наименование на политическия идеал). Обществото вече не е толкова благосклонно към нея, тя постепенно бива лишена от важност и заменена от концентриране на властта в рамките на авторитарен или диктаторски модел. Има множество симптоми на тенденция към преместване на властта от мъглявите елитистки висини към "по-близо до дома": в директната комуникация между силния човек на върха и неговите поддръжници.
Въпреки че Тръмп се фокусираше върху расистко-националистически въпроси, неговото послание не беше основано изцяло върху етническия национализъм. Много анализатори вече подчертаха, че извън някои назадничави нагласи към различията, най-ценната карта на Тръмп се оказаха икономическите тревоги на американските граждани, които се чувстваха маргинализирани от глобализацията. Двата аспекта – икономическите тревоги и тревожността срещу другите - са свързани. Но как?
Трикът беше те да се свържат – да станат взаимосвързани и неотделими. Именно това успя да постигне Тръмп – висш фокусник, макар и не единствен, на световната политическа сцена. Аз бих отишъл дори по-далеч от споменатото съчетаване на въпросите за идентичността и икономическите тревоги на хората. Бих казал, че Тръмп успя да концентрира всички аспекти на екзистенциалната несигурност, които преследват старата работническа класа и предишната средна класа, и да убеди страдащите, че премахването на различните, странните, етнически чуждите, бежанците е мечтаното бързо решение, което ще се отплати за всички тревоги.
Някои от хората, които гласуваха за Тръмп, са от категорията "прогонени": онези, които са били част от "социален договор", но са били маргинализирани или изхвърлени от него, а също и онези, които никога не са били или нямат надежда да бъдат част от него в бъдеще. Съгласен ли сте с онези учени, като Саския Сассен, които твърдят, че победата на Тръмп представлява краят на включващият модел на следвоенния кейнсиански икономически модел в полза на модел, доминиран от обратната тенденция – към изключване?
Преходът от включващ към изключващ светоглед, начин на мислене и политика не е нищо ново. Той е много близо до друг качествен скок – от общество на производители към общество на консуматори, което не може да съществува без маргинализация. То отделя "подкласа", която е изключена от обществото на класите, или категория на "повредените консуматори", неподходящи, за да бъдат приети обратно. Настоящата тенденция за "секюритизация" на социалните проблеми добавя още брашно в същата мелница: хвърля все по-широко мрежата на изключването, което води до все по-зловещо и токсично разделение.
В част от своите книги говорите за "триединството на злото" – несигурност, липса на безопасност и уязвимост, за чувствата на хората, живеещи в свят на развод между политиката и властта. Неизбежно ли този развод води до жаждата за "силна ръка" и до популизъм?
Струва ми се, че да. Разводът, за който споменахте, отваря ужасяващо разтваряща се бездна, от която произлиза отровната смес от безнадеждност и злополучие. Ортодоксалните и добре познати инструменти за справяне с проблемите и тревогите вече не се считат за способни да го правят. В общество, в което много малко хора помнят от първа ръка "очарованието" на живота под тоталитарен или диктаторски режим, "силната ръка" изглежда не като отрова, а точно обратното – като антидот. И това е така тъкмо заради предполагаемата или приписваната на подобен "силен човек" способност за мигновени решения, бързо справяне с проблемите и непосредствени ефекти.
Свикнахме да осъждаме всички сили срещу истеблишмънта като популистки. Не мислите ли, че прекалено често популизмът се ползва като етикет от самоуверения истеблишмънт с цел да се избегне задачата да разберем кои са "варварите" и какво точно искат те. Не трябва ли изборът на Тръмп да се интерпретира и като послание към истеблишмънта?
За тези, за които цивилизацията се е провалила, варварите са спасителите. И това е, на което те се облягат, за да убедят наивниците. Или това е, в което изоставените или пренебрегнатите в разпределението на даровете на цивилизацията пламенно искат да вярват. Някои представители на истеблишмънта може би са нетърпеливи да сграбчат тази възможност, точно както някои от вярващите в живота след смъртта понякога са нетърпеливи да извършат самоубийство.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
4 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
За Тръмп либералната демокрация не носи пари и трябва да се игнорира.Това обаче може да нанесе вреда на интересите на САЩ в света,тъй като в освободените от Щатите ниши,бързо се вмъква Русия.Нафтните басейни трябва да се разпределят между тях,все пак.На удар е цялата политическа класа,с която ще трябва да се съобразява,тази на републиканците.Той вече обеща да променя позицията си и да се вслушва в политиците,които го подкрепиха.Изтеглянето на филиалите на американските корпорации от Мексико и Китай …
няма да е лесна задача, и няма да донесе веднага обещаните печалби и нови работни места за американците.Така че,чака го нелека задача,която без специалисти/политици от кариерата/, няма да може да реши.
Доналд Тръмп търси нови възможности за американската икономика, защото пазарите вече са разпределени и условията за това разделение не са в неин интерес. Ако си спомняте проблемът на САЩ с Япония от ерата на касетофоните и по отношение на роботите и изкуствения интелект. Сега същият проблем САЩ има с Китай /компютри, телевизори, телефони, таблети/ и Мексико /коли/.
Друго мнение: Ален дьо Беноа: Западният либерализъм е по-разрушителен от комунизма Автор: Никола Готие, bvoltaire.fr 26.10.2015 08:54 Според господстващата идеология един милион турци, един милион китайци, един милион скандинавци, един милион нигерийци, винаги е един милион. За управляващите елити културните различия са маловажни. Единственото изключение са лидерите на някои страни от Източна Европа, които осъзнаха, че западният либерализъм е по-разрушителен за колективните идентичности, отколкото …
комунизма. Другите смятат, че хората са взаимозаменяеми, че те са безкрайно заменими едни с други. В основата си, техният идеал е човекът без земя, човекът отвсякъде и отникъде, човекът, лишен от всякакви характеристики, които са му присъщи. Неутралният или трансчовека: трансграничен, транснационален, евентуално транссексуален. Това казва известният френски философ и политолог Ален дьо Беноа.
- Въпросът за “бежанците” с пълно право вълнува европейското обществено мнение. Въпреки това мнозина изтъкват, че един милион “разселени” на континент с повече от 500 млн. жители все още не е голяма работа. Особено в сравнение с Ливан, който вече прие повече от 2 млн. “бежанци”, докато наброява едва 5 млн. жители. Убедителен ли е този аргумент?
- Първо, би било лесно да се покаже, че приемането днес с отворени обятия на един милион новодошли, означава, че предварително съобщаваме, че сме готови да приемем десет пъти повече утре, 20 пъти повече вдругиден. Би било лесно да се покаже, че много от тези 500 милиона вече не се чувстват европейци. Но всъщност всяко разсъждение, което свежда проблема до прост въпрос с числа е опорочено от самото начало. Разсъждаването в числови абстракции е нещо, което правят работодателите, които знаят, че имиграцията струва скъпо на публичния сектор, но носи печалба на частния сектор.
“Хуманитарното свежда мигрантите до тяхната нищета, а работодателите - до тяхната работна сила”, отбеляза неотдавна Ален Финкелкрот. Имиграцията е резервната армия на капитала, повече от всякога го видяхме през последните дни в Германия. Там липсва работна ръка? Няма проблем, ще докараме турци, за да попълнят длъжностите, които германците няма да заемат. Турци или германци, това са все хора, нали? Така да се каже, турците са германци като останалите! Впрочем, точно това е проблемът.
Според господстващата идеология, която признава само “човешки същества”, един милион турци, един милион китайци, един милион скандинавци, един милион нигерийци, винаги е един милион. Че тези различни милиони са също така носители на различни култури, че смесването на културите не се разбира от само себе си, че от това принудително съвместно съжителство на различни населения могат да произтекат социални патологии, не се брои за нищо. Хората са разглеждани като биващи едни и същи: когато се казва, че те са равни, се подразбира, че са идентични.
- Но защо повечето европейски страни упорстват в желанието си да приемат цялата мизерия на света, докато всички проучвания показват, че местното население не го иска (и не може)?
- Именно защото управляващите елити са усвоили идеологията, която току-що описах, която смята културните различия за маловажни. Единственото изключение са лидерите на някои страни от Източна Европа, които осъзнаха, че западният либерализъм е по-разрушителен за колективните идентичности, отколкото комунизма, от който те, за щастие, излязоха. Другите смятат, че хората са взаимозаменяеми, че те са безкрайно заменими едни с други. В основата си, техният идеал е човекът без земя, човекът отвсякъде и отникъде, човекът, лишен от всякакви характеристики, които са му присъщи. Неутралният или трансчовека: трансграничен, транснационален, евентуално транссексуален.
Ако използвам думите на Пиер Манан, те вярват, че “Европа е само огромна и празна равнина, пространство, което трябва да се организира според изключителния принцип на човешките права, разглеждани като правата на отделния индивид без никаква колективна привързаност” (Causeur, октомври 2015). Въпреки че “една култура, която се отказва от себе си или се самоизобличава, не може да интегрира” (Режи Дебре), те проповядват съвместен живот, основан на лишаването и забравянето за себе си.
Което им позволява впоследствие да криминализират онези, които не разпознават вече страната, в която живеят, които се чувстват чужденци у дома си и които се тревожат за бъдещето - без да изпадат обаче в изпълнени с омраза изложения, без да разглеждат задължително всеки чужденец като “нашественик”, без да отричат “мизерията на света”, без да отказват също правото на убежище (което, нека припомним, не е право да бъдеш приет, а само право да помолиш да бъдеш приет).
Матю Слама много добре резюмира ситуация, казвайки, че “се сблъскват две позиции: от една страна, тази, която смята, че мигрантите са част от същото човечество, като нашето, така че трябва да ги приемем; от друга страна, онази, която твърди, че приемът на мигранти поставя в опасност културното своеобразие на европейските нации”. От една страна, универсализмът на човешките права, от друга, идеята, че всеки човек е продукт на отделна история. Впрочем, досега надделява първата позиция. Втората е онази на Клод Леви-Строс, който през 1983 г. припомни, че разнообразието на човешките общества “до голяма степен е резултат от желанието на всяка култура да се противопостави на онези, които я заобикалят, да се разграничи от тях, с една дума да бъде себе си (…) Защото не може едновременно да се разтопиш в радостта от другия, да се идентифицираш с него и да останете различни”.
Днес, в една епоха, която иска “различност”, но различност без различия, Леви-Строс би бил сметнат за подозрителен. И въпреки това той не е говорел в името на расизма, а на добре разбрания антирасизъм.
- Европейският съюз е вече безпомощен, парализиран и критикуван от всички страни. Как ще понесе този допълнителен удар?
- Европейският съюз продължава да предизвиква разединението на Европа. Въвеждането на еврото бе замислено да сближи различните европейски страни. Единственото, което направи, бе, че изправи бедните и богатите страни едни срещу други. Същото е по въпроса за мигрантите, някои страни решават да приемат новодошлите, докато други издигат стени, за да им попречат да влязат. Европа не спира да се фрагментира. От криза на криза, нейното разединение напредва с големи крачки.