Ти си това, което четеш

Зигмунд Бауман: За тези, за които цивилизацията се е провалила, варварите са спасителите

Един от най-големите социални теоретици на нашето време почина на 91-годишна възраст
15:42 | 10 януари 2017 | 4 коментара

На 91-годишна възраст в понеделник почина един от най-големите мислители на нашето време – полският философ и социолог Зигмунд Бауман.

Основни негови теми са модерността, постмодерността, глобализацията и Холокоста. Специално внимание обръща на маргинализираните от действието на глобалните сили и постмодерното общество.

Последната му книга "Бежанци пред дверите на Европа" излезе на български език миналата година. В нея той описва миграцията като "естествено състояние на човечеството" и осъжда "обезчовечаването на търсещите закрила" от страна на медиите и политическия елит.

"Пришълците обикновено пораждат страх, защото са "чужди" и следователно опасно непредвидими. Днес обаче сме свидетели на истинска "морална паника"; страх, че някакво непознато бедствие застрашава нашето общество. Но ние сме част от едно човечество, споделяме една планета и "миграционната криза" е нашата обща съдба", пише Бауман. Според него няма друг път към мирно и изгодно за всички съжителство освен взаимното опознаване и диалог.

Самият Бауман е участник във Втората световна война, бил е и преследван от идеологизирани антисемити.

През 2012 г. Бауман изнесе лекция в претъпканата аула на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Там той заяви, че масовата миграция е бъдещето на Европа. "Европа ще се превърне в архипелаг от диаспори. Местните ще живеят сред чужденци, без да губят собствената си идентичност. Перспективата пред стария континент е да се трансформира в обръч от смесени населения", каза тогава социологът.

Mediapool публикува със съкращения последното му според Social Europe интервю, публикувано през ноември 2016 г. в "L'Espresso".

Сред "либералните леви" във Великобритания и САЩ се наблюдава една основна реакция на изборния успех на Доналд Тръмп - страх. "Това е момент на голяма опасност", "Победата на Доналд Тръмп е предизвикателство към западния демократичен модел", "Той ще ни заведе в различна политическа епоха – пост-неолиберална, пост-края на историята", "Изборът на Доналд Тръмп за президент е трагедия за американската република, трагедия за конституцията". Съгласни ли сте с тази апокалиптична реакция?

Апокалиптичните визии обикновено спохождат хората, когато са изправени пред "голямото неизвестно". Когато е сигурно, че нищо или много малко неща ще продължат да бъдат по начина, по който досега са били, или когато няма почти никакъв намек за това какъв ред ще замени досегашното статукво.

Подобно на вота за Брекзит, на гласовете за Тръмп беше приписан народен протест срещу политическия истеблишмънт и елита на страната заради разочарованието на хората, че елитът не си изпълнява обещанията. Не е чудно, че подобни интерпретации бяха най-обичайни сред либералите, които имат най-голям интерес от запазването на сегашния политически истеблишмънт.

При положение че Тръмп не е бил част от този елит, че не е заемал никакъв избираем пост, че идва "отвъд" политическия истеблишмънт, Тръмп представлява уникален пример за пълно осъждане на цялостната политическа система. Точно както се случи с британския референдум, където всички основни политически партии (консерватори, лейбъристи и либерали) се обединиха в призива си Великобритания да остане в ЕС, и така всеки можеше да ползва своя собствен глас, за да демонстрира своето отвращение от цялата политическа система.

Друг, или по-скоро допълнителен фактор за победата на Тръмп беше видимата жажда на хората за замяна на безкрайните неефективни парламентарни спорове с непобедимата воля за "силния човек", който би бил решителен и способен да налага без увъртания и размотаване бързи решения по съкратени процедури. Тръмп умело изгради публичния си образ на човек, притежаващ подобни качества, за които огромни части от електората си мечтаеха.

Това със сигурност не са единствените фактори, допринесли за триумфа на Тръмп, но със сигурност са важни и вероятно са едни от основните. 30-годишното участие на Клинтън в истеблишмънта и нейният блудкав, откъслечен дневен ред й навредиха, вместо да я превърнат в правилния и народен избор.

Според мен в момента сме свидетели на цялостно разбъркване на уж недосегаемите принципи на демокрацията (макар че аз не смятам, че самият термин ще бъде изоставен като наименование на политическия идеал). Обществото вече не е толкова благосклонно към нея, тя постепенно бива лишена от важност и заменена от концентриране на властта в рамките на авторитарен или диктаторски модел. Има множество симптоми на тенденция към преместване на властта от мъглявите елитистки висини към "по-близо до дома": в директната комуникация между силния човек на върха и неговите поддръжници.

Въпреки че Тръмп се фокусираше върху расистко-националистически въпроси, неговото послание не беше основано изцяло върху етническия национализъм. Много анализатори вече подчертаха, че извън някои назадничави нагласи към различията, най-ценната карта на Тръмп се оказаха икономическите тревоги на американските граждани, които се чувстваха маргинализирани от глобализацията. Двата аспекта – икономическите тревоги и тревожността срещу другите - са свързани. Но как?

Трикът беше те да се свържат – да станат взаимосвързани и неотделими. Именно това успя да постигне Тръмп – висш фокусник, макар и не единствен, на световната политическа сцена. Аз бих отишъл дори по-далеч от споменатото съчетаване на въпросите за идентичността и икономическите тревоги на хората. Бих казал, че Тръмп успя да концентрира всички аспекти на екзистенциалната несигурност, които преследват старата работническа класа и предишната средна класа, и да убеди страдащите, че премахването на различните, странните, етнически чуждите, бежанците е мечтаното бързо решение, което ще се отплати за всички тревоги.

Някои от хората, които гласуваха за Тръмп, са от категорията "прогонени": онези, които са били част от "социален договор", но са били маргинализирани или изхвърлени от него, а също и онези, които никога не са били или нямат надежда да бъдат част от него в бъдеще. Съгласен ли сте с онези учени, като Саския Сассен, които твърдят, че победата на Тръмп представлява краят на включващият модел на следвоенния кейнсиански икономически модел в полза на модел, доминиран от обратната тенденция – към изключване?

Преходът от включващ към изключващ светоглед, начин на мислене и политика не е нищо ново. Той е много близо до друг качествен скок – от общество на производители към общество на консуматори, което не може да съществува без маргинализация. То отделя "подкласа", която е изключена от обществото на класите, или категория на "повредените консуматори", неподходящи, за да бъдат приети обратно. Настоящата тенденция за "секюритизация" на социалните проблеми добавя още брашно в същата мелница: хвърля все по-широко мрежата на изключването, което води до все по-зловещо и токсично разделение.

В част от своите книги говорите за "триединството на злото" – несигурност, липса на безопасност и уязвимост, за чувствата на хората, живеещи в свят на развод между политиката и властта. Неизбежно ли този развод води до жаждата за "силна ръка" и до популизъм?

Струва ми се, че да. Разводът, за който споменахте, отваря ужасяващо разтваряща се бездна, от която произлиза отровната смес от безнадеждност и злополучие. Ортодоксалните и добре познати инструменти за справяне с проблемите и тревогите вече не се считат за способни да го правят. В общество, в което много малко хора помнят от първа ръка "очарованието" на живота под тоталитарен или диктаторски режим, "силната ръка" изглежда не като отрова, а точно обратното – като антидот. И това е така тъкмо заради предполагаемата или приписваната на подобен "силен човек" способност за мигновени решения, бързо справяне с проблемите и непосредствени ефекти.

Свикнахме да осъждаме всички сили срещу истеблишмънта като популистки. Не мислите ли, че прекалено често популизмът се ползва като етикет от самоуверения истеблишмънт с цел да се избегне задачата да разберем кои са "варварите" и какво точно искат те. Не трябва ли изборът на Тръмп да се интерпретира и като послание към истеблишмънта?

За тези, за които цивилизацията се е провалила, варварите са спасителите. И това е, на което те се облягат, за да убедят наивниците. Или това е, в което изоставените или пренебрегнатите в разпределението на даровете на цивилизацията пламенно искат да вярват. Някои представители на истеблишмънта може би са нетърпеливи да сграбчат тази възможност, точно както някои от вярващите в живота след смъртта понякога са нетърпеливи да извършат самоубийство.

Още от Интервюта

Ще има ли независимо разследване за срещата Сашо Дончев - Сотир Цацаров?