Злото и страданието в света: отзив за една конференция

Не са много публичните събития в днешна България, които дават възможност на мислещите хора да разсъждават на глас по сериозни теми и да ги обсъждат с нужната задълбоченост. Има професионални форуми, които обикновено са елитарни и са интересни за малцина; има и форуми от по-скоро политически характер, на които често надделяват страстите на деня. Но повечето обществени прояви преминават под знака на шоуто, на чалгата. Ако някога древният библейски мъдрец беше казал: “Всичко е суета!“, сега сякаш отвсякъде ни се внушава: “Всичко е шоу!“ - дори и политиката, дори и науката, дори и художественото творчество, дори и религията... Търсят се показността, ефектът, понякога сблъсъкът, но рядко се говори по същество, не се търси истината.

Конференцията “Злото и страданието: техните лица в съвременното общество”, организирана на 28 април в СУ “Св. Климент Охридски” от сдружение ХАРТА, стана едно приятно изключение от общата картина. Говорителите бяха от различни страни, с различни професии и практически опит, с различни идеи, но ги свързваше общата им християнска вяра, макар и от различни изповедни традиции. Необхватността на поставения проблем им даваше голяма свобода в подхода и избора на теми. А това придаде разнообразие и колорит на събитието, като не остави никакво място за скука.

Основният доклад “Произход и същност на злото” беше изнесен от д-р Брус Литъл, професор по философия в Югоизточната баптистка семинария (САЩ) и доктор по философия на религията. Наличието на зло в света и многобройните страдания на невинни хора е едно от най-големите предизвикателства и възражения срещу християнския светоглед. Затова д-р Литъл се постара да покаже, че заобикалящата ни сурова реалност не е в противоречие с вярата в съществуването на любящ и справедлив Бог. Аргументът му се основаваше на свободата на моралния избор, която имат всички човешки същества, и отговорността, която носят за своите погрешни избори. Бог е подчинил сътворения свят не само на природни, но и на морални закони. Нарушаването им има своите последствия, които често засягат не само нарушителите. В своите проявления злото представлява погазване на моралния ред и съответно има тежки последствия. Но ако Бог всеки път го предотвратява със сила, това би анулирало свободата на човешкия избор. Същевременно Бог не е безразличен към злото на деня – ще дойде момент, когато всеки ще отговаря пред Него за своите деяния. Освен това, според християнството, Бог участва активно в живота на вярващите, като утешава и дава вътрешни сили на страдащите. Докато в края на времето обнови цялото творение и установи нов ред (“небесното Царство“), премахвайки всички последствия от злото.

След богословското встъпление бяха изнесени доклади, посветени на лицата на злото в съвременна България. С интерес се очакваха размишленията на психиатъра и депутат от ДСБ д-р Николай Михайлов на тема “Зло и политика”. Напълно в духа на Христовото учение, той подчерта личната отговорност на овластения човек за промъкването на злото в държавната практика. Това е особено валидно при модерното разбиране за политика, наложено след Макиавели: властта като инструмент за постигане на определени цели и целесъобразността като оправдание за използваните средства.

Д-р Михайлов разгледа два лоши инструмента на властта – прилагането на насилие като “зле сдържан инстинкт на държавата” и “практиката на нормативната лъжа”, лъжата, преживявана като дълг към партийната кауза, въпреки противоречието ѝ с личната съвест и разбирания. На въпрос дали един християнин може да подкрепи със своя глас лява партия, ораторът отвърна, че поне в България това едва ли е редно. Поведението на БСП влиза в пълен разрез с основното християнско изискване за покаяние; нито веднъж през годините на прехода бившите комунисти не показаха и най-малки признаци на покаяние за деянията на своята партия.

Младият руснак Анатолий Черни, завършил бизнес-администрация в Американския университет в Благоевград, изложи накратко изследването си за лицата на злото в медиите.  Като се подкрепи с примери от новинарския поток (наскорошната трагедия във Вирджиния), от някои телевизионни сериали и риалити шоута (VIP Brother), той изтъкна определена градация в публичното представяне на злото: като нещо привлекателно и интересно, като нещо банално и, най-сетне, като нещо непреодолимо. Голямата съблазън на съвремието е превръщането на медиите от посредници в средства за създаване на виртуален свят, който се възприема като по-хубав от действителния. Трудната задача пред християните днес е да помогнат на хората да се измъкнат от празния медиен свят, представян като все по-добър, и да ги насърчат да водят активен живот в една действителност, която става все по-зла.

Следващите три доклада бяха изнесени от хора с богат опит в помощ на страдащите. Отец Марио Йонов сподели случаи и проникновения от своята практика на болничен свещеник в Александровска болница. (Оказа се, че длъжността наскоро е закрита и така България остава единствената страна на Балканите без болнични свещеници!) Той изтъкна, че духовната работа със страдащи хора, особено ако са невярващи, не се поддава на догматични постановки или заучени схеми. Неговото послание към такива хора е: “Не е важно дали има Бог, а дали Го има в твоя живот. Ако си взел решение да Го допуснеш в себе си, зло вече няма”.

Испанецът Роберто предпочете да бъде наричан само с малкото си име. Той ръководи сдружение “Рето-Надежда”, което помага на наркомани да се освободят от зависимостта си от дрогата. Неговият разказ беше една впечатляваща лична изповед как е изгубил 15 години от живота си в плен на наркотика. Накрая попада зад решетките и приема да постъпи в наркокомуна, организирана от християни, само за да излезе от затвора. Но престоят му в комуната и общуването му с вярващи го довеждат до истинското освобождение, свободата на духа чрез Христос.

Към края на конференцията д-р Брус Литъл застана пред аудиторията в другата си житейска роля – не на университетски преподавател, а на свещенослужител с над 30 години стаж като семеен съветник. Според него разочарованията и загуба на вяра при хората се дължат на спонтанно възникващи “автоматични мисли”, основани на погрешни вярвания. Същността на използвания от него практически подход е да се стигне до погрешните вярвания на конкретния човек и те да бъдат преодоляни. Като типични примери за такива вярвания той посочи две: “Добрите хора не бива да страдат (или да умират млади)” и “Бог трябва винаги да наказва злото и да възнаграждава доброто”. Страдащият не се нуждае от рецепти за облекчение или от отговори на въпроса “Защо ми се случи това?“ По-скоро умът му трябва да бъде насочен към Бога като извор на всяка милост и всяка утеха.

Авторът е преподавател във Физическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. Той е член на сдружение ХАРТА, което има за цел да провокира и води разумен диалог в обществото за същността и значението на християнството; да представя аргументирана християнска позиция по всички значими въпроси от обществен интерес и да допринася за изграждане на християнски ценности и светоглед сред мислещите и активни българи. Сдружението издава електронното списание harta-bg.info.