Банковата ни система застрашена от фалити на ВЕИ-проекти

Българската банкова система и икономиката на страната са заплашени от криза, непозната за страната в последните десет години, заради фалити на проекти за производство на енергия от възобновяеми източници (ВЕИ), които трябва да плащат вече около 220 млн. лв. годишно и за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа. За това предупредиха в сряда асоциациите, обединяващи инвеститори в слънчеви, вятърни и водни централи у нас, които са най-потърпевши от взетото миналия петък от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) решение за определяне на временни цени за достъп до енергийната мрежа.

Най-високи са цените, които трябва да плащат въведените в експлоатация по-отдавна слънчеви проекти – между 100 и 230 лв. за всеки мегаватчас енергия, вкарана в мрежата. Многократно по-ниски са тарифите за новите фотоволтаични панели – между 2 и 20 лв., водните проекти трябва да плащат от 5.50 до 12.60 лв. за мегаватчас, а ползващите биомаса – едва 1.69 до 4.50 лв. според мощността.

По изчисления на ВЕИ-бизнеса това ще му струва 220 млн. лв. годишно, които директно ще бъдат налети в държавния "Електроенергийен системен оператор" (ЕСО) и трите електроразпределителни предприятия – ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-Про", каза Велизар Киряков, председател на Асоциацията на производителите на чиста енергия.

Тези допълнителни разходи на ВЕИ-централите ще затруднят плащанията по теглените от инвеститорите кредити, отпуснати при съвсем различна възвръщаемост на проектите, която сега се променя от държавата. Става въпрос за погасяването на огромни заеми, 2 млрд. лв. от които са теглени от български банки, които сега инвеститорите надали ще могат да погасяват, защото ще се наложи да обявят фалити, коментира Себастиан Ньотликс, директор на Българската ветроенергийна асоциация. Това заплашва стабилността на българската банкова система, освен това ще доведе до загуба на работни места, допълни той.

Председателят на Асоциацията на италианските предприемачи в България Пиетро Луиджи Гиа посочи, че ВЕИ-индустрията в България осигурява 5 на сто от брутния вътрешен продукт и също коментира, че постоянните нормативни промени в сектора създават нестабилен пазар, който рефлектира върху банковата система. "Ако решението на ДКЕВР не се замрази, то ще нанесе удар върху ВЕИ-сектора и ще доведе до загуба на работни места и на ноу-хау", посочи Гиа."Това решение засяга и енергийната независимост на България и създава притеснения за стабилността на енергийния пазар тук", посочи още италианецът.

Представителите на близо 1400 фирми с ВЕИ-проекти у нас ще обжалват решението на ДКЕВР във Върховния административен съд и ще заведат съдебни дела срещу държавата, заяви Никола Газдов, председател на Българската фотоволтаична асоциация. Отделно европейските асоциации от ВЕИ-сектора ще сезират европейския комисар по енергетиката Гюнтер Йотингер за това, че с определените цени се нарушава регламент на Европейската комисия, който строго определя, че техният размер трябва да е максимум до 50 евроцента, каза Киряков.

Ньотликс попита дали председателят на ДКЕВР Ангел Семерджиев е чел европейския регламент, преди комисията да вземе решението за въвеждането на цените за достъп до мрежата от ВЕИ. Той обясни, че така ВЕИ-инвеститорите ще бъдат лишени от 10 до 40 на сто от приходите си. Вятърните централи ще загубят 10 на сто от доходите си, а слънчевите между 20 и 39 процента.

Газдов определи новите цени за ВЕИ-ата като незаконни, защото не са предвидени в Закона за енергията от възобновяеми източници, определени са "на тъмно“ и при неясен механизъм от ДКЕВР. "Няма логично обяснение за определените от регулатора цени. Отнемат се приходи от ВЕИ-проектите по не толкова произволен принцип. Става въпрос за присвояване на пари от производителите на енергия от ВЕИ и на потребителите", коментира шефът на фотоволтаичната асоциация.

Според него тези цени освен това са дискриминационни, защото се въвеждат само за алтернативните проекти, докато за АЕЦ "Козлодуй" и топлоелектрическите централи не е предвидено да плащат за достъп до мрежата.

Аргументите, с които ЕСО и ЕРП-ата искат от регулатора да определи въпросните цени, обаче са именно с нарастването на разходите им за поддръжка и диспечинг на мрежите, които стават по-трудно управляеми заради това, че производството на енергия от възобновяеми източници е непостоянно и има нужда от балансиране.

ВЕИ-инвеститорите поискаха министър-председателят Бойко Борисов и министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев да обяснят защо ДКЕВР ощетява българските предприятия и потребителите.

"Дянков каза, че ще пляскаме руснаците заради АЕЦ "Белене", сега пляскаме италианци, американци и други националности заради ВЕИ-ата, хайде да спрем да се пляскаме, а дасе уважаме и да работим", призова Газдов. 

От Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) и Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) обаче заявиха, че приемат по принцип решението на ДКЕВР като мярка за възстановяване на баланса в енергетиката и по-справедливо разпределение на финансовите тежести от увеличеното производство на електроенергия от ВЕИ.

Двете организации се аргументират с това, че прекомерното развитие на ВЕИ-сектора у нас и то основно чрез големи като мощности проекти се е отразило негативно на пазара и довело до натоварване на мрежовите компании, индустрията и потребителите. Според тях е необходимо да се промени моделът на развитие на ВЕИ-индустрията към по-малки производства, които не натоварват индустрията и обществото и не изискват големи разходи за балансиране.

Все пак БФИЕК и БАМИ посочват, че не приемат подхода на ДКЕВР да налага едностранно решения, по които няма проведени разговори и обсъждане на проблема с българския бизнес.