България търси помощ от Европейския съюз в подкрепа на растежа

България ще търси допълнителни възможности по линия на структурните фондове на Европейския съюз за подкрепа на растежа и борбата с безработицата. Това е била основната тема на разговора между служебния премиер Марин Райков и еврокомисаря по бедствия Кристалина Георгиева.

“Ефективното усвояване на европейските средства е един от основните приоритети на служебното правителство. Конкретен израз на тази политика е и назначаването на вицепремиер с ресор усвояване на европейските средства”. Това е заявил премиерът Марин Райков по време на срещата, съобщи правителствената информационна служба.

Двамата са обсъдили сътрудничеството между България и Европейската комисия по всички теми от взаимен интерес, както и решенията, взети на последното заседание на Европейския съвет, е посочено в съобщението.

След Европейския съвет президентът Росен Плевнелиев обяви, че България ще поиска помощ от ЕС по програмата за намаляване на младежката безработица.

Еврокомисарят Кристалина Георгиева е запознала премиера с работната програма на Европейската комисия за тази година и с важните за страната ни теми. Двамата са обсъди как може в рамките на структурните фондове да се помогне на мерките за повишаване на растежа на българската икономика и борбата с безработицата, казаха от пресофиса на комисар Георгиева.

В началото на март Кристалина Георгиева заяви, че България може да изтегли заем от 1 млрд. лв. за стимулиране на икономиката. Има ”пространство, в което да се мисли за поемането на нов заем", но е много важно за какво трябва да бъдат използвани тези пари, каза еврокомисарят на 9 март. По думите ѝ този заем може да бъде и от вътрешния пазар.

Малко по-късно обаче каза, че никога не е предлагала да се вземе заем от 1 милиарда лева за увеличаване на доходите, "защото като се свърши заемът какво ще правим – ще ги сваляме ли или ще търсим нов заем. Това просто е абсурдна линия, по която да вървим".

Финансовият министър Калин Христов вече обяви, че нови заеми няма да се теглят извън предвидените в държавния бюджет. Христов залага на изпълнението на приходната част на бюджета.

България не би могла да получи и средства по линия на стабилизационния фонд на ЕС, така както получиха Кипър и Гърция например, коментираха финансисти пред Mediapool. Причината е, че страната ни не е в еврозоната и ситуацията не е драматична. Страната ни е в относително добро финансовото здраве, като през следващите два, три месеца Калин Христов ще направи всичко възможно, за да вдигне малко фискалния резерв с увеличение на приходите, смятат финансисти.

Премиерът Марин Райков и еврокомисарят Кристалина Георгиева са обърнали и специално внимание на проблемите във връзка с третия пакет на ЕС за либерализация на енергийния пазар в страната ни.

В началото на годината Брюксел започна наказателна процедура срещу България заради ограничения достъп на частни компании до газовата и електроенергийната мрежа заради липсата на правила за търговия с ток и природен газ. Не е регламентирано как частните дружества могат да ползват газовата мрежа на държавното дружество “Булгартрасгаз“, както и електрическата мрежа, която е в активите на държавната НЕК и прехвърлянето ѝ към “Електроенергийния системен оператор“ се бави.