Град, който добива енергия от отпадъци, се опитва да се справи с недостига на боклук

Осло е град, който внася отпадъци. Някои идват от Англия, някои - от Ирландия. Някои са от съседна Швеция. Той дори се е прицелил в американския пазар.

"Бих искал да взема малко от Съединените щати", каза Пал Микелсен в своя кабинет в огромен завод на края на града, който превръща отпадъците в отопление и електричество. "Морският транспорт е евтин", заяви той.

Осло е място, където рециклирането е на почит. Близо половината от града и повечето училища в него се отопляват от изгаряне на смет - битови боклуци, промишлени отпадъци, дори отровни и опасни отпадъци от болници и конфискуване на наркотици. Но той има проблем: вече буквално са се изчерпали отпадъците за горене.

Този проблем не се отнася само за Осло - град с 1,4 милиона души. В Северна Европа, където практиката на изгаряне на отпадъците с цел отопление и производство на електричество процъфтява през последните десетилетия, търсенето на боклуци доста надвишава предлагането.

"Северна Европа има огромен производствен капацитет", каза 50-годишният машинен инженер Микелсен, който от миналата година е управляващ директор на агенцията на Осло за превръщане на отпадъците в енергия.

Взискателните жители на Северна Европа обаче изхвърлят едва около 150 милиона тона отпадъци годишно, което е прекалено малко, за да захрани заводите за изгаряне, способни да обработват над 700 милиона тона, каза той. "А шведите продължават да строят" още заводи, "същото правят Австрия и Германия", заяви той с ядосано изражение.

Стокхолм на изток се превръща в такъв конкурент, че даже успява да убеди някои норвежки общини да предават отпадъците си там. Неизброими тонове боклук поемат с кораби и камиони от райони, имащи достъп до други, които притежават капацитет за изгарянето му и за произвеждането на енергия.

"Има европейски пазар за отпадъци - това е стока", каза висшата съветничка на програмата на Осло за преработване на отпадъците Хеге Рот Олбергсвен. "Това е разрастващ се пазар", заяви тя.

Повечето хора одобряват идеята. "Да, напълно", каза 36-годишният софтуерен консултант Терие Ворен, който призна, че отоплява дома си с мазут и си затопля водата с електричество. "Това е добър начин за оползотворяване на отпадъците", заяви той.

На англичаните това също им харесва, въпреки че те не са големи играчи в промишлеността за добиване на енергия от отпадъци. Установената в Йоркшир компания, която се занимава със сметосъбирането в градове като Лийдс, Северна Англия, сега превозва на месец по 1000 тона боклук, или "добито от отпадъци гориво", както е наричан неприятният материал, за страни в северна Европа, включително Норвегия, каза говорителката на градската управа на Лийдс Дона Кокс.

Заради британския данък върху сметищата е по-евтино боклукът да се праща на места като Осло. "Това ни помага да намалим растящите разходи от данъка върху сметищата", написа в имейл Кокс.

За някои може да изглежда странно, че Осло прибягва да внасяне на отпадъци, за да произвежда енергия. Норвегия е сред 10-те най-големи износители на петрол и газ в света и има изобилни запаси от въглища, както и мрежа от над 1100 водноелектрически централи в богатите си на вода планини. Въпреки това Микелсен каза, че изгарянето на отпадъци е "проект за възобновяема енергия с цел да се намали използването на
изкопаеми горива".

Разбира се, други райони в Европа изхвърлят изобилно количество боклуци, включително Южна Италия, където градове като Неапол плащаха на градчета в Германия и Холандия да приемат отпадъци, помагайки за облекчаване на неаполитанската криза с боклука. Макар че обмисляше да приеме италианския боклук, Осло все пак предпочете да се придържа към по-чистите и по-безопасни според него английски отпадъци. "Това е деликатен въпрос", каза Микелсен.

Боклукът може би наистина си е боклук в някои части на света, но в Осло той е доста високотехнологичен. Домакинствата разделят своя боклук, като поставят хранителните отпадъци в зелени найлонови торби, пластмасовите - в сини торби, а стъклените - на друго място. Торбите се предават безплатно в хранителни и други магазини.

По-големият от двата завода на Микелсен за добиване на енергия от отпадъци използва компютризирани сензори, за да разделя различно оцветените торби с боклук, които се движат по поточни линии към пещите за горене на смет. Извитата форма на сградата, чието осветление се вижда от голямо разстояние от минаващите наблизо шофьори, съперничи като архитектура на изумителната нова сграда на операта в Осло.

Все пак не всички одобряват това пристрастяване към отпадъците. "От гледна точка на околната среда това е огромен проблем", каза Ларс Халтбрекен, председател на най-старата норвежка природозащитна организация, която е филиал на групата "Приятели на Земята". "При наличието на този свръхкапацитет има натиск за изхвърляне на все повече отпадъци", заяви той.

В йерархията на свързаните с околната среда цели на първо място би трябвало да е изхвърлянето на по-малко боклук, а производството на енергия от отпадъци би трябвало да е на последно място, каза Халтбрекен. "Проблемът е, че най-ниският ни приоритет влиза в противоречие с най-високия", заяви той.

"Така че ние внасяме отпадъци от Лийдс и други места и също така имахме разговори с Неапол", добави Халтбрекен. "Казахме "Добре, значи помагаме на неаполитанците", но това не е дългосрочна стратегия", заяви той.

Може би не, но засега това е необходимо, казват служители по градското планиране. "Рециклирането и получаването на енергия трябва да вървят ръка за ръка", заяви Рот Олбергсвен от градската агенция за преработване на отпадъците. Рециклирането бележи напредък, а разделянето на органичните боклуци като хранителните отпадъци започва да дава възможност на Осло да произвежда биогаз, с който сега се движат някои автобуси в центъра на града.

Халтбрекен призна, че не печели от добиваната от отпадъци енергия. Неговият дом близо до центъра на града, построен около 1890 г., се отоплява с дървесни пелети, а водата му се сгрява с електричество. Като цяло групата "Приятели на Земята" подкрепя целите на града в областта на околната среда, каза той.

"В краткосрочен план, разбира се, е по-добре боклукът да се изгаря в Осло, отколкото да стои в Лийдс или Бристъл", добави все пак той. Но "не и в дългосрочен план", каза Халтбрекен.

По БТА