Една трета от българите биха гласували за нова партия

Около една трета от българите – 31%, са готови да гласуват за нова политическа формация, различна от сега съществуващите, показва национално представително проучване на НЦИОМ, направено между 30 март и 6 април сред 1000 души.

Склонни да дадат подкрепа за нов политически субект са най-младите – до 29 години, висшистите и жителите на градовете извън столицата, както и колебаещите се в политическия си избор.

Ако изборите бяха днес, в парламента биха попаднали ГЕРБ с 30.4 на сто, БСП с 18.1%, ДПС с 5.4%, евентуално “Синята коалиция“ - 3 на сто от всички анкетирани, и формацията на Меглена Кунева “България на гражданите“ - с 4.5%, която все още обаче е гражданско сдружение.

Шансове да влезе има и "Атака", макар и не безпроблемно, коментират социолозите. Според данните тя би получила 2.8 на сто.

Вотът за формацията на Кунева изглежда приемлив и за избиратели на по-малки партии, както и за политически пасивните. Сред симпатизантите на "България на гражданите“ преобладават млади и образовани българи, както и жители на градовете извън столицата.

Електоралната тежест на ГЕРБ е сравнително постоянна през последната година – около 29-31%. От септември насам същото се отнася и за симпатизантите на БСП, които се движат в рамките на 18-20%.

От НЦИОМ твърдят, че сега управляващата формация запазва две трети от избирателите си от парламентарния вот през 2009 г. Всеки четвърти избирател на управляващите от 2009 г. днес посочва, че се чувства разколебан.

ГЕРБ запазва профила на избирателите си – хора на възраст до 50 години, жители на областни центрове, образовани и заможни респонденти.

БСП може да разчита на три четвърти от избирателите си от изборите през 2009 г.

Социолозите отчитат, че в хода на лидерската надпревара в БСП намалява дистанцията между вътрешнопартийните предпочитания към Сергей Станишев и Георги Първанов.

Според НЦИОМ има известни разлики в националния профил на одобрението към двамата водещи политици на левицата. Под половината от българите, които одобряват Георги Първанов, гледат с добро око и на Сергей Станишев, докато повечето от одобряващите Станишев – 83 на сто, одобряват и доскорошния президент.

Профилът на Първанов се различава и по масовата подкрепа за него от страна на ДПС, смятат от НЦИОМ.

Сергей Станишев има зад себе си главно симпатиите на социалистите и по-малко периферна подкрепа.

Като най-одобрявани политици, както обикновено са посочени Бойко Борисов (56.3%), президентът Росен Плевнелиев (55.9%) и земеделският министър Мирослав Найденов. Най-неодобрявани са Симеон Дянков и Тотю Младенов.

НЦИОМ са изследвали и и отношението на българите към прокуратурата и съда. Според социолозите от началото на годината отношението към дейността им търпи еднозначно негативни промени – неодобрението за дейността на тези институции е близо пет пъти по-високо от одобрението и продължава да нараства.

През април т.г. 62% от пълнолетните българи заявяват, че не одобряват дейността на прокуратурата (с 4% повече в сравнение с февруари), а 66% са критични към работата на съда (с 5% повече в сравнение с февруари).