Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Изследване за клетъчните рецептори донесе Нобел за химия на двама американци

11 коментара

Нобеловата награда за химия през 2012 г. е присъдена на двама американски учени за изучаването на работата на универсалните молекули, отговарящи за обонянието, вкусовете и възприятието на светлината и участващи в предаването на биохимичните сигнали вътре в живите клетки, съобщи Комитетът по наградите към Кралската академия на науките на Швеция.

Призът се дава на Робърт Лефковиц и Брайън Кобилка за техните изследвания, които са хвърлили светлина върху начина, по който клетките на живите организми откликват на промените в обкръжаващата ги среда. Двамата ще си разделят паричната премия от 1.2 милиона долара.

 

"Изследванията на Лефковиц и Кобилка са ключови за разбирането как G-протеин куплираните (сдвоени) рецептори функционират", съобщиха от Нобеловия комитет.

 

Определен брой протеинови съединения могат да проникват през клетъчните стени, а работата на двамата учени е била посветена на сложната система, чрез която клетките си подават сигнали посредством тези протеини. С откритията си двамата американци станаха съответно 162-я и 163-я с Нобел за химия от учредяването на наградата.

 

Роденият през 1943 г. в Ню Йорк Лефковиц в момента работи в Медицинския център на университета Дюк в Северна Каролина. Колегата му Кобилка е роден през 1955 г. и работи в Школата по медицина към Станфорския университет.

 

Преди ден французинът Серж Арош и американецът Дейвид Уайнленд си поделиха Нобеловата награда за физика за 2012 година за новаторски експериментални методи, позволяващи да се измерват и контролират отделните квантови частици.

 

В първия ден от Нобеловата седмица британецът Джон Гърдън и японецът Шиния Яманака бяха отличени с приза за медицина за изследванията им върху стволовите клетки.

 

В четвъртък и петък ще бъдат раздадени Нобеловите награди за литература и мир, а в понеделник наградата ще получи и лауреата за икономика.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

11 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Коментарът е изтрит заради нецензурни думи или обиди.
    #11
  2. Анонимен
    #10

    Alo, prevodacha... kakva e razlikata mejdy medicinski Centyr i Chkola po medicina. Za parvi pyt vijdam School of Medicine da se prevehda Chkola po medicina....

  3. Анонимен
    #9

    Неслучайно много нобелови лауреати са от Америка. Америка наистина е страната на неограничените възможности. В Америка никой не пречи на хората които са любопитни и им се работи, трябва само да си намерят спонсори. Веднъж учения като си намери грант може да си работи на воля и да прави открития. В Америка има хора и корпорации с пари които вярват на такива учени и ги финансират. От друга страна В БАН е пълно със старчоци в пенсьонна възраст, които тровят атмосферата на по-младите. Животът на младите

  4. Анонимен
    #8

    BLUE: какъв "нобел", бре неграмотно племе.

  5. Анонимен
    #7

    Анонимен 1 - М да гроздето е кисело ама много Наскоро четох статия на учен от БАН която беше 100% преписана дипломна работа на студент по бьохимия от Дюк.

  6. Анонимен
    #6

    Анонимен 5 - А какви са типичните американски фамилии?! Защо Лефковитц да не е американска фмилия? Какво ще кажеш за фамилията Паси?

  7. Анонимен
    #5

    ...Робърт Лефковиц и Брайън Кобилка... 2 типично американски фамилии :D

  8. Анонимен
    #4

    Не, "мачът не е предрешен". Просто днешната експерименталната наука струва скъпо, затова пробивите в тази сфера обикновено стават в богати страни. Разбира се, не всяка богата страна прави такива пробиви. Трябва и съответните управляващи да имат волята да отделят средства за наука. В Саудитска Арабия, например, това не влиза в приоритетите им.

  9. Анонимен
    #3

    № 1 - що не си направиш сепуко!!!

  10. Анонимен
    #2

    Нямаш идея колко е важно това за преобръщане на представите ни за света и нас самите като организми!

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.