Над половината работодатели не планират увеличение на заплатите догодина

Повече от половината от българските работодатели не планират да увеличават заплатите на служителите си през следващата година. Това показва проучване на Българската стопанска камара, данните от което бяха публикувани в петък.

55% от участниците в анкетата посочват, че няма да увеличават заплатите през следващата година, 29% имат подобни намерения, а 16% все още се колебаят.

Половината от работодателите, които не предвиждат увеличение на работните заплати, обясняват решението си с влошеното финансово състояние на фирмата или бранша като цяло. За 38% пречка да вдигнат заплатите са несъбрани вземания от бизнес партньори, включително от държавата и общините по линия на неразплатени обществени поръчки. Около 31% от анкетираните са песимисти за подобрението на икономическата среда, поради което предвиждат да запазят резервите на фирмите. Според 8% възнагражденията в предприятието или бранша са на достатъчно високо ниво и не се налага индексация в този момент.

В много по-малка степен работодателите са склонни да пристъпят към съкращения или преструктуриране на персонала, за да се намерят средства за увеличение на останалите заплати.

53 % от анкетираните са на мнение, че не е необходимо определяне на минимален осигурителен доход по браншове и длъжности. 35% са на противоположната позиция, а 12% се затрудняват да преценят.

Преобладаващата част (37%) от одобряващите договарянето на минималните прагове смятат, че за 2012 г. не трябва да има увеличение на осигурителните прагове, т. е. те трябва да се запазят на нивото от 2011 година. 36% приемат увеличение на праговете в границите между 2 и 10%, а 27 на сто са склонни на увеличение с повече от 15%.

Според 41% от участниците в допитването договарянето на праговете трябва да става на ниво предприятие, за 29% - на ниво бранш, а за 25% - на ниво икономическа дейност. Това в голяма степен потвърждава искането на БСК министърът на труда и социалната политика да не налага по административен път минималните прагове за икономическите дейности, в които няма подписани споразумения между съответните браншови работодателски и синдикални организации.

Една-четвърт от участниците в изследването са на мнение, че при индексирането на възнагражденията трябва да се има предвид основно производителността на труда. Всеки пети работодател приема като водещи факторите инфлация, конкурентоспособност и разходи за труд, а според 17% от анкетираните трябва да се отчитат и промените в данъчното и осигурителното законодателство.
Индексирането на трудовите възнаграждения би следвало да е съобразено с реалната икономическа ситуация и да отговаря на възможностите на всяко предприятие, а не да се определя с норматив от държавата, смятат още представителите на бизнеса.

Необоснованото индексиране на трудовите възнаграждения, без това да е обвързано с разширяване на пазарния дял или с диверсификация в предприятията, утежнява и без това тежкото финансово състояние на малките и средните фирми у нас, които са гръбнак на икономиката, посочват анкетираните.

Това, съчетано с огромната междуфирмена задлъжнялост, която непрекъснато нараства, допринася за липсата на оперативни средства във всяко едно предприятие, което постепенно води до неговата ликвидация и до ръст на безработицата, коментират представителите на фирмите.

Според участниците в изследването Кодекът на труда е остарял и не създава условия за гъвкавост на пазара на труда. Затова предприемачите определят като приоритет на държавата именно промяната на Кодекса на труда и преразглеждането на нормите, които усложняват освобождаването на работници и въвеждане на гъвкави форми на заетост.

Режимите за разпределение на работното време и отпуските също създават проблеми на предприемачите, както и множеството почивни дни, които често прекъсват работния процес и обременяват финансово фирмите.