Не си личат целите и политиките на правителството

За програмно бюджетиране и реформи в ключовите обществено-икономически сфери се обявиха участниците в проведена в сряда в БСК кръгла маса за проектобюджета за 2012 г.

На форума участваха икономическите експерти Георги Ангелов, Петър Ганев, Кирил Ананиев, Владимир Каролев, зам.-председателят на КНСБ Николай Ненков, главният секретар на БТПП Васил Тодоров. От страна на БСК в дискусията се включиха председателят на организацията Сашо Дончев, изпълнителният председател на камарата Божидар Данев и зам.-председателите Димитър Бранков и Камен Колев.

Участниците в дискусията смятат, че предложеният проект за бюджет не предвижда реформи и не създава условия за реформи, особено в публичната сфера.

"Това е бюджет на статуквото, не на реформите. Съветът на ЕС препоръча на страната ни спешни реформи в шест ключови направления, но в този бюджет не виждаме тези реформи, не виждаме ключови цели, мерки и индикатори за оценка на ефективността на публичните разходи", каза Божидар Данев.

Подобна теза изказа и Петър Ганев от Института за пазарна икономика, според когото ключовият въпрос е "Как се харчи”. Той припомни, че програмното финансиране (и като понятие, и като регламент) отсъства от Закона за устройство на държавния бюджет, така че се налагат съответните законодателни промени, за да се осъвремени методиката на бюджетиране.

"От началото на кризата сме похарчили 5.5 млрд.лв. повече, а данъците и осигуровките не помръднаха. Нещо повече – появиха се нови данъци и такси, което пряко удари потреблението”, подчерта Ганев. Според него липсата на перо "приватизация” в проекта на бюджет е притеснително. Той отправи предложение към работодателските организации да помислят върху идеята за пропорционално намаление на годишния платен отпуск спрямо ползваните болнични или отпуск по майчинство.

Георги Ангелов от Институт "Отворено общество” постави акцент върху влиянието на процесите в света и, в частност – в ЕС и в съседна Гърция, върху българската икономика. "Еврото се тресе, Гърция практически е рухнала, а в очите на западния свят ние сме близка страна. Ако не управляваме посланията си правилно, ако не се разграничим категорично от гръцкия проблем и не се позиционираме като страна контрапункт, можем да имаме нови сериозни проблеми в икономически план. Това е много важно от гледна точка на инвестиционния климат. Ако Гърция е зараза, ние трябва да имаме силна имунна система”, каза Ангелов.

Според него, положителни моменти в проекта на бюджет са запазването на фискалния резерв и строгата фискална политика, а премахването на дефицита трябва да е ясна цел. Въпросът на бизнес средата е пряко свързан с административния капацитет, с качеството на администрацията и съдебната система, с качеството на другите обществени системи – образование, здравеопазване, наука и т.н., където не виждаме сериозни структурни реформи”, подчерта Георги Ангелов. Според него, ако изключим средствата от еврофондовете, фактически няма съществени промени в инвестиционната рамка на бюджета, а широко прокламираната промяна във финансирането на т.нар. силови ведомства всъщност не се състоя. Без структурни реформи няма как да отрежем 1 лев от бюджета на което и да е ведомство, но явно няма достатъчно воля за това. Ако няма електронно правителство, електронни разплащания и електронни услуги, няма как да се намали администрацията.

Точно затова има сериозна организирана съпротива от страна на администрацията срещу електронното правителство”, смята Георги Ангелов.

"Няма как състоянието на основните търговски партньори на страната ни да не се отрази и върху нашата икономика. Вече 4 години държавата съставя бюджет в условията на криза. ЕС активно работи за консолидиране на бюджетната политика, вкл. за намаляване на бюджетните дефицити и бюджетните разходи”, подчерта и икономическият съветник на президента Първанов Кирил Ананиев. Той също сподели мнението, че в условия на криза бюджетът трябва да е консервативен, но също така, трябва да има ясен план за конкретни политики, насочени към дългосрочно икономическо развитие.

Според него, не трябва да се говори за "наливане на пари”, а за процес, съпроводен с необходимите реформи в съответните ключови сфери. Кирил Ананиев допълни, че е необходим преглед на публичните разходи, оценка на тяхната ефективност и на тази база да се определи кои от тях са неефективни и кои движат икономиката напред. "От обсега на държавното финансиране трябва да отпаднат дейности, които отмират, и да освободят финансов ресурс за перспективни дейности. Необходими са съответните индикатори и постигане на конкретни цели, като трябва да се знае срещу всеки разход каква полза е постигната”, смята Кирил Ананиев. Според него, други проблеми на бюджета са недобрата инвестиционна програма, недостатъчните мерки в сферата на подоходната политика, нереалистично високият ръст на БВП (прогнозата на г-н Ананиев е за ръст не по-голям от 2%), както и подценената роля на малките и средни предприятия като генератори на растеж.

"Мит е, че дефицитното финансиране спомага за икономически растеж. Потреблението без инвестиционни цели също не носи икономически растеж”, опонира Владимир Каролев на призива на синдикатите за мерки, насочени към увеличение на доходите и потреблението на населението. И според него, бюджетът не създава условия за реформи, а се подкрепят няколко "свещени” сектора. "Защо лекарите и учителите нямат право на 20 заплати при пенсиониране?”, попита Каролев по повод дискутираното през последните дни намаление на обезщетенията за работещите в системата на отбраната и сигурността.

Според икономиста, необходими са спешни реформи в пенсионната система, вкл. увеличение на възрастта за пенсиониране и поетапно премахване на системата за ранно пенсиониране. Той се обяви и за реформи в сферата на образованието, науката и здравеопазването, приватизация на големите държавни фирми, като Булгаргаз, НЕК, БДЖ и др., както и за концесиониране на магистрали и други инфраструктурни обекти. Той призова да се определят приоритети къде да отиват парите от европейските фондове, като държавата се оттегли в максимална степен от изпълнението на проекти, за които частният бизнес има съответния капацитет.

По повод планираното увеличение на минималната работна заплата Георги Ангелов отбеляза, че като част от общата финансова тежест за фирмите (нарастващи осигурителни вноски и минимални осигурителни прагове, административно разпростиране на КТД и др.) при ограничен фонд "работна заплата” ще доведе до съкращение на персонал и ще се отрази неблагоприятно на пазара на труда.