Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Не трябва да разчитаме само на еврофондовете за икономическия ръст

Качествена медицинска помощ до 30 минути, е-здравна карта и диагностично-свързани групи ще се финансират след 2014 г., казва вицепремиерът по еврофондовете Илияна Цанова

13 коментара
Илияна Цанова

От Европейската комисия (ЕК) казаха, че наблюдават случващото се в България във връзка с разпространените специални разузнавателни средства (СРС). Поискаха ли обяснения от вас какво се случва? Ще има ли това някакъв ефект върху страната?

Европейската комисия не е повдигала въпроса за СРС-тата специално към мен. Комуникацията ни е тясно обвързана с подготовката за следващия програмен период 2014-2020 г. и с изпълнението на текущия период.

Очаквате ли да има някакъв негативен ефект върху Програмата за развитие на селските райони, след като стана ясно, че парите за техническата помощ са се разпределяли на базата на договорки, а не по европейските правила.

Финансовите злоупотреби с европейски средства се разследват от прокуратурата и служба АФКОС (б.ред. на подчинение на МВР), която е българският партньор на европейската служба за борба с измамите ОЛАФ. Ако има подаден сигнал по отношение на Програмата за развитие на селските райони за злоупотреби, със сигурност тези служби ще си свършат работата.

Как върви усвояването на европейските фондове? По бюджет през тази година трябва да разплатим рекордните 4 млрд. лв. В същото време първото тримесечие на тази година е по-слабо спрямо същия период на 2012 г. Ще изпълним ли плана?

Към 31 март 2013 г. са сертифицирани около 31% от общия бюджет за текущия период. Това е резултат на усилена работа през последните три години, когато България реално започна да изпълнява проекти по оперативните програми и да разплаща.

Тази година страната трябва да разплати около 1.366 млрд. евро. Към 31 март 2013 г са били сертифицирани около 10.5% от тази сума. Този резултат не трябва да се екстраполира, защото направените прогнози показват, че плащанията ще се увеличават през следващите месеци, като техният пик ще бъде през последните четири месеца на годината. Рисковите проекти се наблюдават ежедневно от управляващите органи и се анализират причините за забавянето им като се работи за отстраняването им. Направеният анализ по програма “Конкурентоспособност” например показа, че 70% от фирмите, които са се отказали от изпълнение на техните договори по програмата, са на правили това заради липса на ликвидност. Затова планираме да вдигнем аванса, който в момента е 20%. През следващата седмица ще решим какво да е увеличението, като се търси баланса, който да осигури необходимата ликвидност на фирмите за да изпълняват проектите си, и същевременно да не бавят исканията си за следващите плащания.

Има възможност да се включат допълнително големи приоритетни проекти по някои от програмите или да се пренасочи ресурс в рамките на една програма, за да може страната максимално да се възползва от всяко едно евро. Идентифицирани са възможности за опростяване на процедурите по верификация на исканията за плащания от бенефициентите, така че да не се бавят.

Най-големите плащания ще са в края на годината, но това няма ли да постави под риск националния бюджет предвид структурния дефицит, в който изпада Европейският съюз през последните две, три години?

Ситуацията е обсъдена с Европейската комисия. От една страна ние полагаме усилия да разплащаме по проекти, от друга страна ЕК забавя възстановяването на средствата, което изисква националният бюджет да осигури допълнителна ликвидност за този период от време. Очаква се в скоро време този ликвиден проблем на ЕК да бъде облекчен, така че да получаваме редовно плащания от Брюксел. Внимателното планиране на паричния поток от Министерство на финансите за осигуряване на необходимата ликвидност на национално ниво е приоритет, така че да не се забави темпа на разплащане.

Колко са рисковите проекти към момента?

Има забавяне на изпълнението на проекти по програми “Околна среда” и “Регионално развитие”. Това са проекти, по които бенефициенти са общините. Основната тема тук е свързана със забавянето при провеждане на обществените поръчки и с обжалването им.

Изграждането на магистрала “Марица” е сред рисковите проекти. Магистралата трябва да е готова през август по договор, което очевидно няма как да стане, след като от година не се работи на единия участък. Има ли яснота какво правим с нея?

Пари да довършим магистрала “Марица” има и няма заплаха за загуба от европейски средства. Има забавяне в изпълнението, но от Министерство на регионалното развитие е изготвен план за действие.

Наскоро започна строителството на метрото до бизнес парка. Одобрението на изменението на програма “Транспорт”, от където се финансира проектът, обаче се бави. Каква е причината и с какви пари се осигурява строежът на подземната железница?

За да бъде одобрено изменението на програма “Транспорт” от ЕК, трябва да има решение на правителството за осигуряване на средства за проектирането на обектите за жп инфраструктура, които ще се финансират през следващия програмен период. В момента се анализират различните възможности от къде могат да се вземат тези пари и се актуализира бюджетът за проектирането на обектите. Поисках сметките да бъдат прегледани още веднъж, тъй като сумата за проектиране изглеждаше висока. Има решение част от средствата да се осигурят от техническата помощ на оперативна програма “Транспорт”, а другата - от предоговаряне на заема от 700 млн. евро от ЕИБ. В момента строежът на метрото се финансира с бюджетни средства. Няма риск пари за метрото да не бъдат осигурени.

Правителството на ГЕРБ ви остави чернова на договора за партньорство. Какви промени нанесохте по нея преди да я изпратите в Брюксел?

Първият работен вариант беше добър старт за комуникация с ЕК. Нашата задача и задачата на следващото правителство е да изпълни споразумението със съдържание. Това е един непрекъснат процес и всеки ден се работи по документа. До края на юни в договора за партньорство трябва ясно да са определени приоритетите на страната и визията за постигане на икономически растеж и създаване на работни места за следващите седем години. На 15 април ние изпратихме подобрен вариант на документа, но все още има доста работа - като например приоритетите за развитие на селските райони, наука и образование, иновации и предприемачество. Тези приоритети ще се дефинират по-ясно през следващите два месеца, когато напредне и работата по самите програми.

Ускорихме и работата по изпълнението на предварителните условия, заложени в споразумението. С помощта на Световна Банка започва работата по подготовка на две ключови стратегии.

Едната е за хидромелиорациите в сектор земеделие, които ще се финансират от Програмата за развитие на селските райони.

Другата е Националната здравна стратегия, като вече са определени трите приоритета в нея, които ще бъдат финансирани с европейски средства. Първият приоритет в здравната стратегия е инвестиции за достъпност до здравна услуга и най-вече до спешната помощ. Целта е всеки един гражданин, от всяка една точка на страната да може в рамките на 30 минути да бъде откаран в болница, където да получи добра и качествена здравна услуга. Вторият приоритет е въвеждането на електронна здравна карта. Третият е въвеждането на диагностично-свързаните групи, което ще има отражение върху плащанията в системата. Тези три приоритета ще се финансират от програмите “Региони в растеж”, “Добро управление” и “Човешки ресурси”.

При всички положения европейските средства са недостатъчни за нуждите, които страната има. Затова се търсят всички възможни варианти за привличане на допълнителен ресурс. Например инвестицията в широколентов интернет за непокритите райони може да се финансира чрез публично-частното партньорство (ПЧП). Територии, където тази инвестиция не е атрактивна за частния сектор, ще се покрият с допълнителен ресурс от оперативните програми, но само ако има индикатори, че инвестицията ще доведе до растеж. Друг сектор, където ПЧП би било полезно, е управлението на отпадъците.

Не закъсня ли прекалено много подготовката на програма “Иновации и предприемачество“?

Програмата е в процес на разработване. Световната банка подпомага създаването на Стратегията за интелигентна специализация, която е ключов документ за оперативната програма по отношение на взаимодействието между наука, бизнес и иновации. Тази стратегия се очаква да е готова до края на май. Програмата ще създаде условия за подпомагане на сектори с висока добавена стойност, които отварят работни места и в които страната ни има традиции и потенциал за развитие - като електроника и електротехника, текстил, хранително вкусова промишленост.

Друг аспект на програмата е да осигури бърз достъп до различни видове финансови инструменти – безвъзмездно финансиране, заем или комбинации от различните инструменти, включително и приличане на инвеститори отвън. В тази връзка е задължително да имаме предвидима регулаторна, данъчна и политическа среда. Един от въпросите, които ми задават потенциални инвеститори, е дали плоският данък ще се промени или замени с прогресивно облагане. Затова основна задача на следващото правителство е да осигури стабилност и яснота по тези въпроси, за да се привлече частен капитал, който да допълни европейските средства.

Първите три програми, които бяха предоставени през февруари на ЕК бяха в работен вариант. Това са “Региони в растеж”, “Транспорт” и “Околна среда”. По тях има коментари от страна на ЕК. По тези програми текат дебати и в рамките на работните групи. Например по “Региони в растеж” ще се включи приоритетна ос за превенция на риска, което означава, че ще има средства за свлачища. По отношение на енергийна ефективност първоначалната идея беше мерките да бъдат в рамките на строителните граници на 67-те града, сега тези мерки излизат извън т.нар. зони за въздействие.

Ще има ли намаляване на броя на 67-те града по програма “Региони в растеж”, както настоява Брюксел или остават толкова?

Настояваме да останат 67 града. Има направени анализи, с които да защитим нашата позиция пред ЕК. В крайна сметка това е въпрос на национална политика. Важно е как ще бъде разпределен финансовият ресурс между отделните групи градове в рамките на програмата. Въпреки че се появиха публикации за индикативното разпределение на средствата, все още няма взето окончателно решение. Останалата част от страната, извън 67-те градски региона, ще се покрие от Програмата за развитие на селските райони. Важно е да се даде възможност на общините, формиращи агломерационен ареал, да се сдружават по проекти, свързани с транспортна политика, икономическо развитие, опазването на околната среда и туризма. Двете оперативни програми “Региони в растеж” и “Развитие на селските райони” трябва да работят в синхрон и да се допълват, за да се постигне необходимият ефект от инвестициите и балансирано териториално развитие.

Какви са коментарите по програма “Транспорт” от страна на ЕК? Има ли искане за разделяне на шосейни от железопътни пътища?

За ЕК железопътният транспорт е приоритетен, защото е по-устойчив във времето и много по-екологичен. Затова европейската политика през следващите години е повече пари за жп транспорта, отколкото за пътища. За България е важно да осигурим финансиране за основните пътни коридори от TEN-T мрежата. Предизвикателството пред програма “Транспорт” е осигуряването на финансовия ресурс, защото средствата няма да са достатъчни за нуждите, които имаме. Ще са необходими допълнителни източници – от националния бюджет или заем от ЕИБ.

На какъв етап е разработването на новата оперативна програма “Наука и образование“?

В сегашния вариант на програмата се залага на пет приоритета. Първият е научни изследвания за технологично развитие. Вторият е образование за реална заетост, мобилност и предприемачество, който трябва да отговори на нуждите на бизнеса за квалифицирана работна ръка. Третият е обучение и учене през целия живот, като мерките по този приоритет ще са ясни след като бъде готова съответната стратегия, която се разработва от Министерството на образованието. Четвъртият е образователна среда за активно социално приобщаване, по който са заложени мерки за социално включване на дълготрайно безработни и такива, които чрез промяна на квалификацията си могат да намерят работа. Петият приоритет са инвестициите в образователна инфраструктура и в информационни и комуникационни технологии. Освен това новата програма “Наука и образование” трябва да адресира и проблема с ранното отпадане на децата от училище.

В края на април Министерския съвет одобри бройките за прием на студентите за учебната 2013/2014 г. Увеличихме тези по информационни технологии и инженерни специалности, защото бизнесът ясно заяви че има недостиг на такива кадри. Това е един много добър пример как образование и бизнес могат да си говорят.

По “Добро управление” какво ще бъде финансирано през следващия програмен период ?

Три са основните приоритети по тази програма – електронното управление, повишаване капацитета на съдебната система и на администрацията и подобряване качеството на административните услуги. Целта е по-малко бюрокрация и улеснен достъп до ефективно административно обслужване.

Защо се прави припокриване между ИСУН 2020 и новите е-досиета на инфраструктурните проекти? Кому е нужно такова разпиляване на ресурс. Не може ли всичко да бъде на едно място?

Идеята за надграждането на ИСУН е да има по-лесен достъп и осигурена електронна комуникация между управляващия орган и бенефициентите през системата. ИСУН трябва да даде възможност за електронно кандидатстване през нея и съответно отчитане на проекта.

Усвояването на средствата през 2014-2020 г. е свързано с изпълнението на т.нар. предварителни условия или грубо казано Брюксел ще дава пари срещу реформи. До къде стигна България с изпълнението им, има ли изоставане?

Има предварителни условия препоръчани от ЕК, които България е приела като необходими. Изпълнението им ще осигури ефективното използване на европейския и националния ресурс, за да се постигнат предварително определените цели за растеж, борба с бедността, повишена конкурентоспособност на нашата икономика. Част от предварителните условия вече са изпълнени, други са в процес на изпълнение. Например в “Околна среда” трябва да приключим реформата във водния сектор, която се влачи от 10 години. Затова трябва да се приеме стратегията за управление на водния сектор, а следващият парламент да одобри максимално бързо промените в Закона за водите. Приемането на националната здравна стратегия, както и на стратегията за интелигентна специализация са други важни предварителни условия.

Към момента на подписване на Договора за партньорство, заедно с ЕК ще се направи анализ кои предварителни условия са изпълнени и по кои има още работа. За тях трябва да има конкретен план-график как ще се изпълнят до 31 декември 2016 г. Първият преглед, който ЕК ще направи в съответствие с предварителните условия, е през 2017 г. Тогава при неизпълнение от наша страна, Брюксел ще има правото да спре плащания по определени оси от оперативните програми.

Как се разпределят 7 млрд. евро по политиките за сближаване между отделните седем оперативни програми?

Ресурсът ще бъде разпределен, когато са окончателно ясни приоритетите. Очаква се през юни да бъде одобрен бюджетът на ЕС и тогава ще имаме ясна представа с какви средства по кохезионната политика ще разполагаме. В момента работим с индикативни числа, сходни с текущия период. Средствата за България се очаква да са около 15.2 млрд евро, като от тях 7.2 млрд евро за кохезионна политика, а останалите - по Програмата за развитие на селските райони, от които 5.7 млрд евро за директни плащания.

Има ли шанс България да вземе още нещо отгоре извън вече договорените 15.2 млрд. евро от правителството на ГЕРБ през юни?

Водени са разговори с ЕК за допълнителни средства за борба с младежката безработица. Два са източниците на финансиране за това. Единият е по програма “Човешки ресурси”, а другият – от инициативата за младежка заетост. Целта е да мобилизираме общ ресурс от порядъка на 130 млн. евро. За всяко евро, което държавата инвестира от Европейския социален фонд в мерки срещу младежката безработица, ЕС ще дава същата сума от инициативата за младежка заетост.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

13 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Анонимен
    #13

    "Кадры решают все!" - оригинал речи И.В.Сталина в 1935 году, давшей начало крылатому выражению


    Товарищи!

    Нельзя отрицать, что за последнее время мы имели большие успехи как в области строительства, так и в области управления. В связи с этим слишком много говорят у нас о заслугах руководителей, о заслугах вождей. Им приписывают все, почти все наши достижения. Это, конечно, неверно и неправильно. Дело не только в вождях. Но не об этом я хотел бы говорить сегодня. Я хотел бы сказать несколько слов

  2. Анонимен
    #12

    Да, правилна е констатацията на 10 - ние не сме от тук, и сме за малко!

    Каката е продукт на четрибуквената абревиатура на ВИИ "Карл Маркс", на която сме жертва сите българи заедно - само че, вече пазарно, а не планово ориентирани! Дяволът се крие в подробностите, или преоблякъл се Илия и пак в тия!

    Ако бяхме поели по китайския път на развитие, сега тази кариеристка, щеше да ни убеждава колко е важно да задържим производственото темпо, за да можем плавно насочвайки част от продукцията за вътрешния

  3. Анонимен
    #11

    "Не можем да разчитаме само на европейско финансиране"....?!А на какво?На инвестиции от олигарсите на политическите партии,на прехвърлянето на милиардите им от каймановите острови или Сингапур ,или дори от Кипър в България и инвестиране в производствен бизнес?Или "стимулиране на малък и среден бизнес"?Кое ни е познато като "малък и среден "бизнес?Куфарната търговия от Турция и Сърбия,гаражния бизнес/търговия/?"Среден" -прекупвачите от "едрия бизнес "/вносителите/,напр.на "смилянски" боб от Аржентина?За какво всъщност говорят и в тази кампания,освен за СРС-та и компромати?Изглежда са забравили кое как са наричали в предишните си управления на България?!

  4. Анонимен
    #10

    Отговорите на въпросите са от гледна точка на страничен наблюдател, а не като на вицеприемиер, който отговаря за тези въпроси. На всеки конкретен въпрос се избягва личната отговорност и нейните компетенции и се набляга на "това" или "онова", което трябва да се случи в едно или друго ведомство. В крайна сметка езика е силно технократски, бюрократски и лишен от реално съдържание. Жестоката истина е, че от нея нищо не зависи и тя просто е решила, че все пак е добре за бъдещето й професионално развитие да има и еидн по-екзотичен запис в професионалната си карирера - вицепремиер, отговарящ за еврофондовете! Звучи добре, нали?

  5. Анонимен
    #9

    стига злоба, бе 6,7,8, кво искате да направи за два месеца, хайде вървете вие да преговаряте с ЕК, да ви видим как ще сричате на английски и кви умнотий ще наговорите ... супер си е каката, особено в сравнение с голата тиква преди нея ...

  6. Анонимен
    #8

    Калино моме убаво, Калино моме гиздаво - де си ми пойдило, та се не видиш у каква си премена, и каква си засмена ... всички пътища водят към Рим, а ти се връщаш оттам накъдето ние сме се запътили ... Това момиче много сериозно бърка посоките ...

  7. Анонимен
    #7

    Абсолютна пръдла! Просто не може да си представи, поради вроденото си слабоумие, колко е вредна - и на самата себе си включително! Тя изглежда не притежава фантазия!

  8. Анонимен
    #6

    Тая Илияна Цанова изглежда като звезда от турска сапунка, примерно - дързост и красота! Като я слушах в Панорама и се уплаших от интелектуалния й багаж, а най-вече от липсата на управленски опит и предимно - светоориентир, демек е като Цвъки - не различава добро от зло!

  9. Анонимен
    #5

    умна, умна но за този който се занимава по подробно с еврофондове е ясно че нищо не казва и бяга от преки въпроси които засягат не само преговарящите институции, но и всеки гражданин...

  10. Анонимен
    #4

    Тая става за мачкане на чаршафите! За вицепремиер - не мога да кажа, но едва ли.....

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.