Първанов замразява АБВ месеци преди връщането си в БСП

"Проектът АБВ е замразен и няма кандидати за кметове. Ако сред учредителите на АБВ има кандидат-кметове, това е тяхно лично участие", заяви в сряда вечерта президентът Георги Първанов след представянето в Стара Загора на книгата си "Отчет на президента". Преди месец той направи анонс за завръщане в БСП като заяви, че това би "укрепило партията и ще отвори левицата към нови коалиционни партньори".

Първанов даде старт на дълго подготвяния си политически проект през ноември миналата година с идеята да претопи БСП, като консолидира около себе си леви, центристки и дасноцентристки партии и общности. АБВ ("Алтернатива за Българско Възраждане") обаче се оказа провал, независимо, че нейни фронтмени бяха настоящият кандидат-президент на левицата Ивайло Калфин и червеният кмет на Благоевград Костадин Паскалев.
Държавният глава прогнозира, че след приключването на изборите АБВ ще се превърне в територия на диалог. Според запознати това означава, че АБВ всъщност ще се превърне в президентското крило в БСП.

Продължавайки да разчиства терен за бъдещото си завръщане в политиката, Първанов заяви, че ще се търси и колективна, и персонална отговорност, ако БСП загуби изборите наесен, защото "БСП е демократична партия".

Президентът отказа да коментира изявлението на Георги Близнашки, който определи кандидатирането на популярния актьор Стефан Данаилов за вице на Калфин като "акт на отчаяние".

"Огорчението е лош съветник", каза Първанов по адрес на конституционалиста и бивш депутат от БСП Георги Близнашки, който бе сред кандидатите за президентската номинация на левицата, но не успя да се пребори.

Близнашки бе единственият представител на пленума на БСП, който в понеделник гласува "против" номинирането на Стефан Данаилов за кандидат за вицепрезидент.

"Президентската кампания реално е започнала, а няма никакъв дебат. Политиката я няма", заяви още Първанов във връзка с предстоящия местен и президентски вот на 23 октомври.

Първанов разкритикува и правителството, определяйки състоянието на здравеопазването в България като "шок и ужас". Според него основният проблем на правителството е, че концентрира ресурси само в една сфера. "Не съм против магистралите, да се разберем. Но трябва да има баланс в политиката. Не можеш да изсипеш всичко на едно място - целия ресурс, с който разполагаш", каза той.

Държавният глава даде висока оценка на политиката, която се е водила в България през последните 8 години. "Тези 8 години бяха най-успешният период в развитието на прехода за тези последни 22 години", каза президентът при представянето на книгата си.

Първанов заяви, че неговата роля е била да създаде подходяща атмосфера за приемането на България в ЕС. По думите му за това са спомогнали над 550-те срещи с различни западни политици на най-високо ниво. За отношенията с Русия той заяви, че и "най-големият русофоб" да стане държавен глава, ще има "сантимент" в отношенията с Русия, защото българите имат такъв "сантимент".

Първанов заяви, че ще се е срещал с Путин, но се е срещал повече с председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу. Той направи и интересното сравнение, че германският канцлер Ангела Меркел и американският президент са се срещали повече с Путин, отколкото той самият.

Освен позитивната си роля за приемането на България в ЕС, Първанов отчете още ролята си за освобождаването на медицинските сестри от Либия, както и приключването на скандала с българската връзка при атентата срещу папа Йоан Павел II.

Първанов за пореден път изказа тезата, че големите енергийни проекти с Русия ще са само от полза за България. Според него газопроводът "Южен поток" ще носи "стотици милиони, ако не и милиард" на страната ни годишно само от транзитни такси. За АЕЦ "Белене" той заяви, че това е проект без алтернатива за българската икономиката, който може да се превърне в неин "локомотив".