Работим за данъците две седмици по-малко през 2012 г.

Тази година денят на данъчната свобода на българите, след който приходите от работата им остават само за тях, ще настъпи с две седмици по-рано в сравнение с 2011 г., сочат изчисления на Института за пазарна икономика (ИПИ).

Плътно до 20 април ще работят българите, за да си платят данъците през 2012 г., след което ще започнат да се трудят за себе си. Миналата година това е станало на 4 май.

Датата е символична и показва кога държавната хазна ще се попълни, ако всичко изработено бъде моментално изземвано и в света е популярна като Tax Freedom Day.  

От ИПИ обясняват, че през последните три години този ден настъпва по-рано заради по-ниските приходи след рекордната 2008 г. и появата на бюджетен дефицит. Тоест уж държавата изземва по-малко, но всъщност пак харчи както преди – за сметка на натрупани резерви и нови дългове.

Така от 20 до 25 април са дните, които рано или късно данъкоплатците трябва да работят за държавата, за да покрият и дефицита през 2012 г. През 2011 г. тези дни са били в периода от 4 до 13 май.

Според сметките на института през тази година българите ще изработят  средно по 223 млн. лв. за един календарен ден, ако се  вземе предвид очакваният БВП, заложен в Бюджет 2012. Следователно през 2012 г. са необходими 111 дни за изработване на предвидените 24.8 млрд. лв. приходи в бюджета като е взет под внимание и фактът, че годината е високосна.

За 2011 г. бе обявено, че българите ще изработят средно по 211 млн. лв. за един календарен ден спрямо планираните тогава приходи от 26.2 млрд.  лв., за които е трябвало да се работи 124 дни.

Най-много дни през 2012 г. ще отделим, за да попълним приходите от ДДС – 32 дни. За да се осигурят постъпленията в хазната от акцизи ще са ни нужни почти 19 дни. За осигуровките ще ни трябват 25 дни – 17 дни за социално осигуряване и 8 дни за здравно. Приходите от подоходните данъци ще попълним за 10 дни, а тези от корпоративни данъци - за 7 дни. Други 7 дни ще работим, само за да си платим държавните и общински такси. Имуществени данъци ще ни костват 3 дена, посочват от ИПИ.

Възможно е обаче реалността да се окаже друга, предупреждават икономистите от института и посочват, че за да изчислят датата на свободата от правителството използват  официалните прогнози на кабинета, но реалността може да се окаже друга. Те припомнят, че през 2010 г. сривът на приходите и появата на дефицит премести деня доста по-рано от първоначално очакваното.
 
Тъй като голямата тежест по пълненето на хазната се пада на  работещите българи, които изрядно плащат данъци, осигуровки и потребяват повече, тоест пълнят хазната с ДДС и акцизи, за тях денят на данъчната свобода ще дойде чак през лятото. За българите, които не работят, или са в сивия сектор, денят на свобода от правителството идва много по-рано.
 
Фокусът върху приходите в хазната носи донякъде лъжливо чувство за повече свобода, посочват от ИПИ. Покрай кризата сериозно пострадаха приходите от ДДС и акцизи, както и от корпоративни данъци, което допълнително измести датата по-рано. Единствено приходите от данъците върху труда (подоходен и осигуровки) се задържаха сравнително стабилни.

Така или иначе, ако се абстрахираме от приходите и се вгледаме в данъчните ставки, картината е друга – запазване на основни данъци като ДДС, корпоративен и подоходен, но покачване на социални осигуровки и минимални осигурителни прагове, покачване на акцизи и имуществени данъци, въвеждане на нови данъци (туристически и върху застрахователните премии), както и сериозно квази данъчнo бреме. Всичко това иде да покаже, че добросъвестните данъкоплатци губят от свободата си, често за сметка на другите, които се разсейват и не плащат.