Стари кабели може да оставят без ток властта, метрото и хиляди клиенти в София

Стари електрически кабели на 30-40 години са в състояние да блокират не само София, но и държавата, тъй като при авария без ток могат да останат Народното събрание, президентството, 17 министерства, осем болници, метрото, градският транспорт, жп гарата, посолства и 200 хиляди клиенти в столицата. Това стана ясно във вторник по време на форум, посветен на състоянието и възможностите за развитие на критичната енергийна инфраструктура в София.

Съоръженията в София са морално остарели, нямат остатъчен живот, имат малка или въобще нямат резервна мощност и това води до по-голяма аварийност и по-продължителни прекъсвания на електрозахранването. Още сега трябва да се вземат спешни мерки и за това са необходими средства, които към момента не са одобрявани от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), посочи пред форума Петър Докладал, регионален мениджър за България на снабдителя с електроенергия на София и Западна България ЧЕЗ.

Според него, ако смяната на остарелите кабели започне веднага, ще са необходими 3-4 години, за да се приведе мрежата в нормално експлоатационно състояние.

Над 100 млн. лв. са необходими за оправяне на критичните точки в мрежата високо напрежение в София и подмяната на амортизираните кабели, сочат грубите сметки на ЧЕЗ. По-прецизни изчисления се правят и ще бъдат готови до септември-октомври, коментира пред журналисти Стефан Апостолов, изпълнителен директор на "ЧЕЗ Разпределение България". Стратегията за развитие на мрежата ще се прави съвместно с "Електроенергийния системен оператор" (ЕСО), който управлява електропреносната мрежа в страната и отговаря за голяма част от мрежата в София.

Частници и общината ще търсят европари за мрежата

Разходите за подмяна на кабелите високо напрежение обаче няма да бъдат представени за одобрение на ДКЕВР по-рано от юли следващата година. От ЧЕЗ и Столичната община подчертаха, че ще се търсят възможности за финансиране на обновяването на електроразпределителната мрежа от европейските фондове през следващия програмен период 2013-2020 г. с пари именно за критична енергийна инфраструктура. Това ще става чрез публично-частно партньорство, но механизмът още се разработва.

Главният архитект на София Петър Диков коментира, че в центъра на София има дори части с различно напрежение на подаваната електроенергия, а някои от електропроводите на ЕСО по Южната дъга на Околовръстното шосе на столицата са разположени по начин, който застрашава сигурността на движението. "Цяло чудо е, че не е станал сакатлък", каза Диков. Не е ясно обаче дали вината за това е на държавното дружество или на изпълнителя на Южната дъга – "Главболгарстрой".

Апостолов посочи, че силно амортизирани в идеалния център на София са и кабелите от мрежата ниско напрежение, но тяхната подмяна става с парите, одобрени от ДКЕВР в цената на електроенергията.

За следващия едногодишен период от юли 2012 до края на юни 2013 г. ЧЕЗ ще иска да направи 111 млн. лв. вложения в цялата си мрежа в Западна България, съобщи миналата седмица Петър Докладал. Какво ще е отражението на тази инвестиция върху цените на тока за крайните клиенти предстои да се разбере на 28 февруари, когато доставчикът за Западна България и другите двама снабдители – ЕВН и Е.ОН, ще внесат предложенията си в ДКЕВР.

"Нужни са максимални инвестиции в енергийната инфраструктура при запазване на социалната поносимост на цената на електроенергията", коментира пред форума кметът на София Йорданка Фандъкова. Тя посочи, че за решаване на проблема с енергийната мрежа в града ключово ще е развитието на енергийната ефективност. Това ще приоритетът на Столичната община в следващия период на еврофинансиране, както и в отворения сега прием на проекти за енергийна ефективност, субсидирани от Международен фонд "Козлодуй" (МФК), посочи тя.

Предвидените 120 млн. евро по МФК са капка в морето от необходимите 4-5 млрд. евро за енергийна ефективност в България, коментира Даниел Берг, директор на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) за България. ЕБВР финансира и управлява фонд "Козлодуй".

Пълното саниране на София ще спести 500 МВ мощности

Фандъкова и Диков посочиха като вариант за решаване на проблемите с енергийната инфраструктура в столицата изграждането на соларни покриви върху общинските и частните сгради, построяването на минивецове на водопроводната мрежа на София и производството на електрическа и топлинна енергия от изгаряне на битовите отпадъци на града.

Само общината разполага с 350 хил. кв. метра покривна площ на училища, детски градини и общински учреждения, върху които може да се разположат фотоволтаични панели за производство на енергия, която да се ползва на място. Панелните сгради пък имат 2 млн. кв. м покривно пространство, върху което също могат да се разположат соларни съоръжения, посочи Петър Диков. Той коментира, че в хода на набирането на проекти за саниране на частни сгради, което ще се финансира 50 на сто от Оперативната програма "Регионално развитие", етажната собственост може да предвиди слагане на слънчеви панели върху покрива си. Столичната община ще съдейства на желаещите да се оборудват с такива съоръжения с безплатни проекти.

Само от саниране на всички сгради в София, столицата може да намали с 500 МВ енергийната си мощност, посочи още Диков.

Шефът на Института за енергиен мениджмънт Иванка Диловска обаче посочи, че за да станат реалност всички добри намерения за подмяна и добра работа на енергийната инфраструктура, всички дружества трябва да работят заедно и да синхронизират плановете си за развитие. Например ЧЕЗ, ЕСО, "Топлофикация-София", "Овергаз" трябва да разработят плановете си така, че столичани да са наясно какви са им алтернативите за енергийно снабдяване и да изберат най-добрият за тях начин.

София трябва да има десетгодишен план за развитието на електроразпределителна, топлофикационна и газоснабдителна мрежи, който ежегодно да се преглежда и да се актуализира според нуждите на града и неговите жители, посочи още Диловска.