Съдът в Страсбург осъди България за "маскираната" полицейщина

С решение от 11 октомври 2011 г. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ, Съдът) присъди на г-н Александър Христов, съпругата му Живка и дъщеря им Виктория общо 14 500 евро обезщетение. То компенсира моралните вреди, претърпени в резултат от нарушение на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), забраняващ нечовешкото и унизително отнасяне.

Фактите

На 17 февруари 2004 г., около 13 часа и 15 минути,  в дома на жалбоподателите нахлуват въоръжени и маскирани служители от Национална служба за борба с организираната престъпност (НСБОП). Въпреки че Александър Христов не оказва никаква съпротива, той е повален на земята и ритан пред очите на съпругата му и петгодишната им дъщеря. Докато трае побоят, полицай опира дулото на пистолета в главата на плачещата Виктория и и крещи да замълчи. Когато Живка Христова се опитва да защити детето, същият полицай опира дулото на пистолета във врата и и разпорежда да накара детето да млъкне. Така започва полицейска операция срещу разпространяване на фалшиви долари, координирана лично от Б. Борисов, в качеството му на главен секретар на МВР.

На 11 април 2004 г., докато Александър Христов е задържан под стража, – съпругата му Живка подава жалба до Военна окръжна прокуратура – Сливен.

С Постановление от 29 ноември 2004 г., прокурор от Сливенска веонноокръжна прокуратура отказва да образува предварително производство, приемайки, че не са  налице достатъчно данни за извършено престъпление. Отказът е постановен, без да бъде разпитан нито един от посочените в жалбата свидетели. Не са разпитани дори г-н Христов и съседите, станали неволни свидетели на полицейската акция.

Отказът на военноокръжната прокуратура безуспешно е обжалван от г-жа Христова пред всички йерархически нива на Прокуратурата. Прокурорските постановления, с които се отхвърлят жалбите, изобщо не обсъждат законността на упражнените спрямо Христови физическа сила и заплахи. Не са разпитани уличените полицаи, нито свидетели очевидци.

Изводите на съда

На базата на изложените факти се очакваше ЕСПЧ да действа рутинно, следвайки установената през последните петнадесет години практика по български дела, да изследва в детайли отказите на Прокуратурата, за да прецени дали разследването на полицейската бруталност е обективно, всестранно и пълно. В казуса Христови той обаче приложи друг подход, акцентирайки върху два нови аспекта на правозащитния проблем.

Съдът, на първо място, възприе защитната теза, че при полицейски операции, осъществявани от маскирани полицаи, последните de facto имат наказателноправен имунитет. Това е така, защото съгласно чл. 91, ал.1, т.1 и т.3 от Закона за МВР(ЗМВР), както и според чл. 150т от

Правилника за прилагане на ЗМВР, самоличността на тези служители се запазва в тайна. Това означава, че когато пожелаят, полицаите могат да слагат маски, вместо шапки-невидимки. От факта, че даден служител на МВР е маскиран, автоматично следва отказ на Прокуратурата да го идентифицира, независимо дали в конкретния случай обективно е имало нужда от маски. Според Съда тази ситуация осигурява "практическа безнаказаност на някои категории полицаи" (т.93 от решението).

Съдът отбелязва, че дори когато правната сигурност и личната безопасност на определени категории полицейски служители налагат запазване в тайна на тяхната самоличност, би следвало да съществува подходяща форма те да бъдат разпитани, без да бъдат идентифицирани (т.91 и т.92 от решението). Освен това, ЕСПЧ отбелязва, че има сериозни резерви от нуждата да се използват въоръжени и маскирани полицаи за акции в семейна среда, когато явно няма риск набелязаното за арест лице да окаже въоръжена съпротива, рискувайки живота на близките си (т.92 от решението).

На базата на тези констатации ЕСПЧ заключава, че държавата не е изпълнила позитивното си задължение да осигури при всяко оплакване за нечовешко и унизително третиране, по смисъла на чл. 3 от Конвенцията, ефективно разследване, целящо разкриване и наказване на отговорните лица.

Съдът обаче не се задоволява с тази констатация, обуславяща apriori неефективност на защитата срещу "маскираната" полицейщина. В мотивите на решението си той възприема и другата основна теза на защитата, според която:

България не осъжда нечовешкото отношение

"Въпреки многобройните осъждания на България за нарушения по чл. 3 от КЗПЧОС, въпреки произтичащите от тях позитивни задължения за предприемане на генерални мерки срещу системните, еднотипни и повтарящи се нарушения, въпреки препоръките от органите на Съвета на Европа, до момента, 19 години след ратификацията на Конвенцията, Република България не е криминализирала проявите на нечовешко и унизително третиране, които причиняват само психически травми", се казва в решението на съда.

Липсата на криминална дефиниция за престъпленията, съставляващи нечовешко и унизително отнасяне в невоенна обстановка, предопределя неефективността на опитите такова разследване да бъде инициирано. При липсата на специален текст в НК, дори да беше започнало разследване по жалбите на г-жа Христова, то хипотетично би могло да ангажира само отговорността на виновните длъжностни лица за телесна повреда, закана за убийство и/или за злоупотреба с власт. Очевидно е, че съставът на тези престъпления не отразява точно спецификите и значително по-високата обществена опасност на деянията по чл.3 от ЕК, извършени от длъжностни лица, нито "покрива" елементите от субективната и обективната страна на тези деяния, които съществено се отличават от съществуващите в НК текстове, визиращи престъпления на военнослужещи и служители на МВР.

Парадоксален е фактът, че в НК съществува чл.410 "а", криминализиращ нечовешкото и унизително третиране по време на война. Подобен текст обаче липсва за прояви, извършени от представители на властите в невоенно време."

ЕСПЧ, на първо място, акцентира върху факта, че с изключение на "заплахата" действията, причиняващи психически травми и страдания, като агресивно проведени полицейски операции, съпътствани с арест, претърсване и изземване, не са криминализирани от НК. Съдът констатира, че тази законова празнота е сериозно основание за загриженост и съжаление, тъй като позволява дори лица, упражнили психическо насилие спрямо деца, да останат безотговорни и ненаказани (т.95 от решението).

Правните последици от решението на съда
 
Въздействието на решението по делото "Христови" върху националното право може да бъде прогнозирано в няколко насоки:

На първо място, ЕСПЧ задава качествено нов правозащитен стандарт за специфичните случаи на полицейско насилие, извършено от маскирани полицаи, което не оставя следи от физически травми. На базата на нормативно предопределената неефективност на разследването в такива казуси, до евентуална законодателна промяна, всеки сходен прецедент е с реални шансове за успех в Страсбург.

Съотнесен към действията на "наш`та полиция" по т.нар. "знакови дела", казусът "Христови" вещае серия осъдителни решения по случаите, когато тежко въоръжени и маскирани полицаи разбиваха врати, нахълтваха в спални и арестуваха в домовете им, пред децата им, невъоръжени, беззащитни полуголи хора.

За разлика от делото "Христови", полицейският сериал, който ръководеното от ГЕРБ МВР разиграва през последните две години, има екстри, които ще шокират Страсбург. Акциите с нелепи имена кинематографично бяха документирани от специални екипи на МВР и излъчвани по националните и регионални телевизии. После, отново чрез националните медии, Цв. Цветанов грижливо указваше на съдилищата какви наказания трябва да бъдат наложени на задържаните. Така, в комплект с легализираната от ЗМВР маскирана полицейска бруталност, вървят гарантирани нарушения на неприкосновеността на дома и презумпцията за невиновност (чл. 8 и чл. 6 §2 от КЗПЧОС).

Полицейската бруталност – системен проблем

В десетки свои решения през последните петнадесет години ЕСПЧ е констатирал, че полицейското насилие и фактическият отказ на Прокуратурата да го разследва и наказва са системен правозащитен проблем на българската правоохранителна система. Държавата, вместо да го реши, предпочита да игнорира този явен и болезнен дефект на своето функциониране и става част от проблема. Логично нарушенията на основни човешки права ескалираха и добиха антиутопична визия точно при "знаковите дела", с които ГЕРБ визуално замести истинската битка с истинската престъпност. Абсурдът стана съвсем откровен, когато полицаите започнаха "по грешка" да арестуват и взломяват домове на хора, нямащи нищо общо с провежданите операции. Погрешно респектирани и профилактирани се оказаха френски дипломат, "човекът-глас", семейство Мустафови в Кърджали и дори близки на Росен Плевнелиев. Гротеската се развиваше под прякото ръководство на министър Цветанов и пред одобрителния поглед на премиера. Накрая главният прокурор, с елегантен изказ, аристократично раздаваше индулгенции за явно престъпни действия на полицаи и прокурори.

Така три години, след като подложи на унищожителна критика безогледното подслушване, ЕСПЧ има достатъчно поводи и основания да постанови пилотно решение, с което да признае полицейската бруталност за системен проблем на държавата, несъвместим с ангажиментите и, поети при влизането в Съвета на Европа и Европейския съюз.