Вещиците от "Макбет" на Шекспир са рицари, еротични танцьорки, рапърки, народни и поппевици в спектакъла на Теди Москов "McBeth" - пародия на класическата трагедия. В ролите са Станка Калчева, Ярослава Павлова и Лилия Гелева, предаде БТА. Премиерата е тази вечер в Младежкия театър "Николай Бинев".
Името на вещерската "група" - трио "Хинелоза", е игра на думи, както и много от репликите в 50-минутното представление - кратко и бързо като днешното ни забързано, повърхностно, потребителско, безскрупулно живеене. Прочита си на пиесата режисьорът, по собствените му думи, подсказва и със заглавието на спектакъла - аналогия с известна верига за бързо хранене.
Какъв най-близък роднина можете да убиете - това е въпросът, от чийто отговор зависи дали кандидатите за крал ще бъдат допуснати до следващия кръг на конкурса от комисията от трите вещици. Основен претендент - по волята на властната си коварна съпруга (Станка Калчева) - е Макбет (Малин Кръстев), нерешителен и плах съпруг под чехъл, домошар, който се появява често с мрежа с покупки. Почти без негово участие, на меча (който лейди Макбет е поставила в ръката му) се пронизва смъртоносно съперникът му Дънкан (Красимир Недев).
Преди фаталната сцена Дънкан излиза от огромни рицарски доспехи - облечен в розови ританки,с бебешка шапчица, и започва да тропа с крак, че иска да стане крал. "Битката" за короната между Макбет и Дънкан се разиграва и от кукли - "двойници" на двамата герои. Те разсмиват публиката също с разминаванията си по стълби и ескалатори в стила на нямото кино - едни от многобройните забавни хрумвания на Теди Москов.
В кървавите битки и дворцови интриги участват и персонажите на Герасим Георгиев - Геро и Вежен Велчовски. Всички актьори играят по няколко роли.
От черния хумор не е пощаден и авторът. От преобръщането на Шекспир в гроба - при вида на "саморазправата" с "Макбет" - се захранва осветлението на сцената. Тя е яркочервена "кутия", отворена към зрителната зала, с голи стени и наклонен под, по който претендентите за трона се подхлъзват, търкалят, пълзят, защото "изкачване към властта и пълзене е едно и също". Сценографията е на Владо Шишков, костюмите - на Свила Величкова, музиката - на Антони Дончев.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
4 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Mc Bеth“ НА ТЕДИ МОСКОВ КАТО НЕДОПЕЧЕН ХАМБУРГЕР
Новата постановка на Теди Москов „McBeth“ по У. Шекспир е може би началото на нов жанр: театрална „fast food“ – едночасово упражнение по заиграване и пародиране, чийто резултат е серия от лошо сглобени скечове от
програмата на комедийна вечеринка, посветена на Шекспировия Макбет. Стилът много напомня на телевизионното предаване „Комиците“, в което участват неговите бивши актьори Кръстьо Лафазанов и Христо Гърбов.
Всеотдайните актьори от Младежкия …
театър играят за първи път в представление на Москов. Трите актриси – вещиците кикимори от трио „Хинелоза“ (Станка Калчева, Ярослава Павлова, Лилия Гелева) се справят чудесно,
както и Малин Кръстев, който явно може да изиграе всичко и всеки, във всякакъв стил, и да бъде еднакво убедителен и в най-странната роля. Доброто им изпълнение, както и усили-
ята на останалите актьори не са достатъчни, за да придадат смисъл на театралното упражнение McBeth. Извън това, че работи с тези актьори за първи път, всичко в представлението на Теди Москов празната сцена, оскъдната
сценография, бутафорията, фрагментарността и накъсването на действието от бързо сменящите се скечове и пародии върху теми от Шекспир и от масовата култура. Накрая всичко свършва някак неочаквано и в нищото – дори публиката
не смее да заръкопляска, защото не е наясно дали това наистина е финалът.
В свое интервю преди премиерата режисьорът обяснява изписването на Макбет – McBeth в стила на МакДоналд`с намерението си постановката му да отговаря на съвременния евтин вкус и духа на времето, който той описва така: бързо хранене, бърз секс, бързи грабежи и т.н. МсВеth се превръща в част от културата „набързо и на крак“ и постига
ефекта от изгълтано на крак меню от верига за бързо хранене – поетата набързо кратка порция пародии и смешки върху Шекспир има краткотраен остатъчен вкус, също толкова познат и неудовлетворителен като този от недопечен или лошо притоплен вчерашен хамбургер.
Повече от 20 години режисьорът Теди Москов показва едно и също – че може да пародира всичко и всеки, да направи скеч и импровизация върху материал от който и да е класик, че има въображение и чувство за хумор.
Но показва и че не може нищо друго да
прави. Това което се нарича негов стил – пародиране-клоунада, скечове, езикови каламбури,импровизации и заиграване с думи, предмети,теми, персонажи и сюжети, вече е изчерпано като метод на работа и всяко следващо представление в този „стил“ е предсказуемо повторение на предишните. Ако си гледал някое от представленията му, все едно че си гледал всичките.
Самоповторението го е превърнало в клишето „Теди Москов“. Като че ли го е страх (или вече не може) да мръдне
встрани от коловоза, който си е изорал сам.
Материалът е различен, но калъпът, чрез който му придава форма, е неизменно един и същ през годините, което прави крайният резултат предварително известен.
Интересно защо той все още пише на афиша „по…“, след
като в постановките му често няма нищо от оригинала, освен знака на името?
Защо са му патерицата на оригинала и името на
поредния класик, за да въплъти идеите си в
театрален материал? Какво му пречи да го направи от свое име в така наречените си „авторски спектакли“?
Ако режисьорският метод на Москов е бил интересен и новаторски преди 20 години, сега на моменти почва да става ретро и демоде след толкова години повтаряне.
През тези години режисьорът е имал своите
попадения: „Майстора и Маргарита“, „Фантасмагории“, „Комедия на слугите“, „Пътува
Одисей“, но методът му на работа вече не се развива отвъд повторението на познати ходове. В съвременния свят на променливи и бързопреходни методи, моди, идеи, ценности
и течения, повторението и самоцитирането до безкрай са още по-очевадни и натрапчиви, особено за разглезения от леснодостъпни и бързосмилаеми зрелища и забавления съвременен зрител.
Не ми е ясен адресатът на McBeth – едва ли са любителите на оригиналния Шекспир, но дали то е адекватно и за днешните млади консуматори на бързата култура и Макдоналдс? Чии проблеми рефлектира, за кого е важно като теми и смисъл? Може би, ако някой гледа за първи път представление на Теди Москов, може и да му се стори любо-
питно и забавно заради добрата игра на актьорите и безотговорното отношение към класиката.
Москов осмива евтиния вкус на времето ни, но сам става част от него. След 50 минутното упражнение McBeth, може би трябва да очакваме петминутното „Омлет и Жулиета“, което окончателно да затвърди мнението за него, че няма какво ново да каже и на кого…
Не знам дали има смисъл и морал в пародия на Шекспир, според мен по-подходящи са пародии на съвременни творби, напр. Холивудски продукции.
Ами и Шекспир е правил често пародии, ама днес ги приемаме като сериозни. Пък за Сервантес да не говорим...
Москов освен пародии друго правил ли е някога?